Нека да си го кажем направо - с отиващото си лято дойде и краят на ходенето по мъките за българските отбори в Европа. Пообиколихме някои кътчета на Стария континент, „сините" откриха нови географски ширини (този път в района на Търнава), победата на „червените" срещу Стяуа си остава в сферата на пожеланията, а Литекс....е, някой да е очаквал чудеса от „оранжевите"? В крайна сметка, върнахме се пак тук (дръж се Миньоро), на българска земя - сами, с нашенския си махленски футбол, с псевдо-емоциите, с псевдо-футболистите - досущ както и псевдо-държавата ни.

OЩЕ...

11.11.24 | 13:58

Тарторът на Сектор Г настоява да се даде още време на Томаш

Няма как уважаеми читателю, пътищата ти да приличат на бомбардировките в Багдад, на гишетата по службите да те обслужват с досада и да гледат на теб като на натрапник, престъпници да се разхождат на свобода, а в затвора да лежат крадци на кокошки, няма как диплома от Свободен, Нов и еди кой си университет да е с предимство пред тази от Кеймбридж... няма как, когато я няма държавата ни, да го има футбола. Ако някой все още не го осъзнава, крайно време е да го направи. Просто, поредните подвизи по европейски терени ни върнаха в реалността и в нашата си кочина.

Някой ще каже - колко лесно е да риташ паднал. Повярвайте ми - много по-леко се пише за БГ Моуриньо и БГ Меси, отколкото за недоразумението наречено БГ Футбол. А още по-лесно за Радка, Златка, Пиратка, Шматка, Патка и не знам коя си още мома, имала щастието да се отърка в някой от нашите псведо-герои. Или за оная (прощавайте ме, но не и зная името) дето е спала с Дембеле само заради потната му фланелка. Много по-лесно е да създаваш измислени герои, да хвърлиш в заблуда и екстаз подрастващите фенове, че си имат Меси и също така много е лесно да накараш подрастващите девойки да следват „светлия" пример на гореизброените Радки и Пиратки.

Но много по-трудно е да пишеш за реалността - за практикуващия се по нашите пасбища архаичен стил на игра, за подготовката по остарели тренировъчни методи и в бази далеч от световните стандарти, за ръководителите на футбола, които правят „кръгли маси", „дискусионни студия", само където не могат да спрат пропадането....

Истината обаче лъсва когато нашите се допрат до Европа - петите в Румъния и Словакия набиха кандидатите за титла в България, а втория в Украйна не даде никакви шансове на действащия шампион на страната ни. Това е. В допълнение - „героят" от нашите терени за миналата година е пред изхвърляне от Фрайбург след 20 минути игра за отбора си, а националът ни е извън топ 50 на ранглистата на ФИФА!

А ето, че дойде време за простите цифри, които няма как да манипулираш. Локомотив София изигра 4 мача, от които постигна 1 победа и 3 равенства, т.е. отпадна от европейската сцена без поражение. "Железничарите" заработиха общо 2,5 точки за коефициента на България в ранглистата на УЕФА. Издънката на сините срещу Спартак Търнава донесе едва 1 точка на тима. Тя е от победата над словаците в първия мач на "Герена". ЦСКА заработи най-малко точки - 0,5, от равенството със Стяуа.

Оказва се, че Локомотив София има по-добър коефициент от общия на Левски и ЦСКА!

Другият ни „евробоец" Литекс изигра най-много мачове - 6, в които записа 2 победи (над Могрен във Втория квалификационен кръг на Шампионската лига) и 4 загуби (две от Висла Краков в Третия квалификационен кръг на Шампионската лига и две от Динамо Киев в плейофите на Лига Европа). За участието си в Европа "оранжевите" допринесоха с 2 точки за коефициента на България.

По-голямата истина: общият коефициент на страната ни след отпадането и на четирите отбора е точно 1,500. С по-добри показатели са Македония (1,625), Казахстан (1,625), Лихтенщайн (2,000), Грузия (2,875) и други. Перспективите - от лоши, по-лоши, защото няма да има вече отбори като Могрен, та дори и от ранга на Спартак Търнава, а ще ни очакват и ще ни се израдват много силни тимове....

Не знам защо, но виждайки какво се случва в българския футбол, се сещам за един хубав български филм отпреди 30-на години - с участието на Коста Цонев, Йосиф Сърчаджиев и Сашка Братанова. Филм, в който се разказваше как един американски шпионин получава секретни сведения, а в замяна снабдява доносника с хероин за неговата майка. В крайна сметка, агент Боев разкри шпионина, който пък за да се отърве от свидетели, даде последната смъртоносна доза, с която уби и приятелката на информатора. Филмът завършва, как агент Боев и доносника седят край гроба на момичето. И зазвучава реквием.....