Футболна България се прощава с легендата Петър Жеков
FUTBOL-TV
Стотици хора изпратиха по последния му път една от големите легенди на ЦСКА и българския футбол Петър Жеков, който почина в събота на 78-годишна възраст. Най-напред дойде вицепрезидентът на БФС Емил Костадинов, който поднесе венец от името на централата.
Дойдоха и голяма част от ветераните на червения клуб, някои от които и бивши съотборници на Вълшебния стрелец, както беше известен Жеков. Аспарух Никодимов, Пламен Марков, Ангел Рангелов, Димитър Пенев, Адалберт Зафиров, Анатоли Нанков, Петър Витанов, Красимир Горанов, Тодор Колев. Сред хората, които дойдоха да си вземат последно сбогом във фоайето на националния стадион "Васил Левски" беше и Александър Томов, който беше два пъти президент на ЦСКА, както и Петър Калпакчиев – шеф на клуба в началото на 90-те години.
Петко Маринов – легендарният баскетболист, известен приятел с футболистите на червения клуб, също пристигна. ФК Левски беше представен от легендата на клуба Кирил Ивков, както и бившия защитник и участник на Световното първенство в Мексико през 1986-а година Петър Петров.
Фенове на ЦСКА начело с лидера им Иван Велчев също дойдоха пред националния стадион, за да изкажат последно сбогом на голмайстор номер 1 в историята на ЦСКА и доскоро на Първа лига. Сръбският треньор на армейците в момента Саша Илич и част от футболистите на мъжкия тим също дойдоха да изкажат почитта си. Тибо Вион пък поднесе венеца от името на ПФК ЦСКА София. Венци бяха поднесени също така от собствениците на клуба Гриша Ганчев и Данаил Ганчев, от легендата Христо Стоичков, от ПФК Берое Стара Загора, от Клуба на ветераните на Берое, от фенската организация Animals, както и други фенклубове.
Петър Жеков е роден в хасковското село Книжовник и започва футболната си кариера в Химик Димитровград като десен бек. След това преминава в Берое и оттам следва трансфер в ЦСКА, откъдето започва и легендарната му кариера на най-високо ниво. Петър Жеков ще остане завинаги в историята на българския футбол със Златната обувка на Европа през 1968-а година – наградата за голмайстор номер 1 в Европа. През същата година той е капитан на олимпийския отбор на България в Мексико, където лъвовете печелят сребърните медали.
През календарната 1968 г. забива цели 84 гола – 40 за първенство, 7 за Купата на Съветската армия, 1 за Балканската клубна купа, 12 за националния тим и 24 в неофициални срещи на България, Берое и ЦСКА.
Кариерата му е украсена от 339 мача и 256 гола, а за националния отбор на България вкара 25 попадения в 44 мача. Като треньор работи в Хебър (Пазарджик), Добруджа (Добрич) и Вихрен (Сандански). Заемал е длъжности в ЦСКА и в БФС.