Стоичков: Бяхме 4-ти в света, а сега сме в 4-та урна
FUTBOL-TV
Мегазвездата на българския футбол Христо Стоичков гостува в "Забраненото шоу на Рачков". Камата разказа за кариерата си в ЦСКА и Барселона.
"Щастлив съм и съм горд, че марката ми върви напред. Ако искаш се оплаквай на арменския поп", обърна се Стоичков към Рачков, след като му подари фланелка с №4 на ЦСКА (реплика на тази от мача срещу Левски - след успеха с 5:0, в който той отбелязва 4 попадения) и шапка от неговата лична колекция.
"Когато си си поставил за цел къде да стигнеш и следваш мечтите си, няма как да не се случи. Като детска мечта моята беше да играя в А група. Сбъдна се това щастие. Вече в ЦСКА поставих друга цел. Исках да стана голмайстор на България, защото сме имали най-големия - Петър Жеков. И това стана. Поставих си за цел да бия рекорда на Жеков и това беше следващата стъпка. Направих го с много труд и лишение, но с много ред и дисциплина. Винаги трябва да си шампион. Много хора са ми помагали. Димитър Пенев, Петър Жеков, Стоил Трънков, Манол Манолов. Те ми дадоха път, но отборът беше роден победител. На мен ми беше лесно, аз слушах батковците. Без тях - няма как. Трябваше да чистя обувки, трябваше да ги ваксам. Те са много, спомням си случка, влизам в съблекалнята, студ в София. Бат" Симо ме представя, а Стойчо Младенов ме пита що съм тука. Викам, да играя и седнах до вратата, за да съм по-близо. Или си навън или навътре. Влиза бате Джеки и ми казва: "Седнал си на моето място". Направих му място до мен да седне. Седях между него и Георги Велинов. Свършва тренировката, а Димитров обичаше да тренирам индивидуално, а ми дадоха една малка хавлия, ама аз взех халата му. Той влезе и ме видя, но му го върнах обърнат, за да се избърше и той.
Обичаш фланелката, с която играеш. Осем години бях в Барселона, четири пъти поред шампиони, за първи път КЕШ. Оттам започна построяването на този голям клуб. Историята му е 121 години. Всеки отбор, всеки треньор, играч има място във футбола. Аз съм израснал с велики футболисти. Последната непрана фланелка вкъщи е на бате Аян Садъков. В последния момент той ми я подари в Дания, направихме 1:1 и ми каза: "Оттук нататък ти играеш с №8, тази фланелка е у нас".
Преди повече от 10 години казах какво ще се случи в българския футбол и не сбърках. Казах, че ще стигнем дъното. Там сме, да не се заблуждаваме. От четвърти в света сме в четвърта урна и сега играем да сме четвърти в групата. Времето ни отмина. Казах, че ще влязат качулки в БФС, влязоха. Да се оправят. Аз съм много надалеч от тази история.
Сподели
