Все пак не е нужно да се връщаме назад във вече далечните 80-те и 90-те години на ХХ век. За онези времена всичко е казано, всеки си спомня с умиление за страхотните български постижения на национално и клубно ниво. Ако се върнем дори само с десетина години назад, ще видим различна от днешната картина.

Тогава в европейски и световни квалификации имаше драми, когато на "Васил Левски" изпуснахме да победим Белгия (07.06.2003 - 2:2), Холандия (07.10.2006 - 1:1), Италия (11.10.2008 0:0; 07.09.2012 - 2:2) и още много други силни отбори, припомнят от bet365. Клубните грандове пък от време на време ни радваха с участия в европейските турнири. Какви вечери имаше! 

В наши дни обаче правим нелепи загуби от Уелс, Финландия, Унгария, Ирландия... Левски пък се мъчи да оцелее, а ЦСКА редува силни с плачевни моменти. Лудогорец? Манчестър Сити-то от Разград? Те там са в друга лига, било то Шампионска лига или Лига Европа. Сега предстоят "тежки мачове" за националите ни: контрола с Гибралтар и две срещи от Лигата на нациите с Финландия и Ирландия. ЦСКА пък ще се надява на ново чудо след равенството 0:0 с Рома в Лига Европа. Сега "червените" ще се изправят срещу Йънг Бойс.

Трудният въпрос "Защо българският футбол продължава да потъва" все още търси отговор. Летвата падна, амбициите са все по-ниски. Дори оптимистите вече се мръщят, когато чуят за български футбол, а феновете предпочитат да изгледат някой мач от английската Висша лига, пред това да се нервират с любимите си български отбори. За какво да правят? Родните клубове само се оплакват от качеството на базите, липсата на таланти, корупцията, правителството, коронавируса, ООН и дупките в озоновия слой. Накрая си сменят треньорите за пореден път и старата песен започва на нов глас. Леле Мале...