Френските медии не случайно акцентираха на Ули Хьонес преди сблъсъка между ПСЖ и Байерн Мюнхен в полуфиналите на Шампионска лига.

Днес 74-годишният германец е почетен президент на баварците и би трябвало само да "краси" ВИП-ложата на "Алианц Арена", но думата му в Мюнхен продължава да тежи повече от всяка друга. И трудно би могло да бъде иначе – той е човекът, който изгради клуба в неговия съвременен вид.

Когато Хьонес поема управлението, Байерн Мюнхен разполага едва с шал и няколко сувенирни картички. Днес това е един от най-мощните футболни брандове в света.

Впрочем, това е една много дълга история....

Създаването на суперклуб никога не е лесна задача.

Реал Мадрид има своя Сантяго Бернабеу, Милан бе трансформиран от Силвио Берлускони. А Байерн Мюнхен получи Хьонес.

Още през 70-те години той е добре познато име в европейския футбол. Крилото, което пробягва 100 метра за 11 секунди!

Хьонес е ключова фигура за националния отбор на Западна Германия, триумфирал на Евро 1972 и на Мондиал 1974, както и за Байерн Мюнхен, който печели три поредни Купи на европейските шампиони в периода 1974–1976 година.

Именно вторият от тези триумфи обаче се оказва съдбоносен за неговата кариера…

"В мача срещу Лийдс Юнайтед получих много тежка травма на коляното. Лекарите казаха, че ми остават най-много няколко години на терена. Тогава започнах да се вглеждам в това как работи Роберт Шван.“

Шван, за тези които не знаят, е генералният мениджър на онзи Байерн Мюнхен, който сензационно губи от Динамо Киев.

Още от дете Ули Хьонес проявява силен усет към финансите. Баща му притежава месарски магазин и често оставя малкия Ули зад щанда. Той внимателно преброявал оборота, дори когато липсвали само 5 пфенига.

"По дяволите, ти не си нормален!“ – шегува се Карл-Хайнц Румениге, след като Хьонес продава правата за заснемане на собствената си сватба за 25 000 марки.

Именно такъв тип мислене се оказва ключово за изграждането на бъдещия европейски гранд.

А може и на всяка успешна фирма.

"Заех кабинета на Шван на 1 май 1979 година. Бях на 27. Влязох със сиво сако и тефтер под мишница. Вътре имаше бюро, шкаф и телефон – нищо повече. Нямаше дори секретарка. Два часа гледах мълчащия телефон и си тръгнах.

Нямах никакви конкретни идеи. Това дойде по-късно… Имах познат с връзки в Кувейт. И заминах натам.“

Румениге често подчертава, че Ули Хьонес е бил истински пионер – и това е напълно вярно.

Важно уточнение обаче е, че първите уроци по маркетинг извън Германия той усвоява заедно с Франц Бекенбауер, който също вижда бъдещето именно в тази посока.

"По онова време имахме 12 служители и годишен бюджет от 12 милиона марки. Вместо клубен магазин – малък павилион с един шал и три картички. Пътувахме из региона за контроли срещу 10 хиляди. Реших, че повече не трябва да играем за такива пари.“

Хьонес и Бекенбауер насочват вниманието си към Манчестър Юнайтед, който по това време се счита за еталон в бизнес управлението на футболен клуб в Европа.

Следва пътуване до САЩ, където в Сан Франциско популярността на екипировката на местния 49ers ги впечатлява силно.

"От Сан Франциско трябваше да донеса на сина си кожено яке на куотърбека Джо Монтана. Когато видях магазина на 49ers, казах на жена си: "Ако някой ден и в Байерн в понеделник сутрин за децата си купуват не само фенове, но и банкери и бизнесмени, това ще означава, че сме успели".

По това време ситуацията в Германия не е лесна за Байерн Мюнхен. Хамбургер привлича Кевин Кигън и се бори за Купата на европейските шампиони, докато баварците губят позиции.

Парадоксално, но бъдещият хегемон, получил прозвището "ФК Холивуд“, не е изграден единствено върху головете на Герд Мюлер, а върху иновативната и агресивна маркетингова стратегия на Хьонес. Още през 1995 година той започва да продава онлайн фланелките на новото попълнение Юрген Клинсман – ход, изпреварил времето си и поставил основите на модерния футболен бизнес.

От едва 12 служители в края на 70-те години, Байерн Мюнхен днес разполага с над 1000 души персонал.

Финансовият ръст е още по-впечатляващ – от годишен бюджет от 12 милиона марки до оборот от 978 милиона евро през сезон 2024/25.

Клубът може да се похвали и с изключително постоянство на управленско ниво – цели 26 поредни сезона на печалба.

Зад този модел стои философията на Ули Хьонес, който изгражда структурата чрез прагматичен подход и постоянни експерименти:

"Моят начин на работа бе учене чрез практика. Търсехме идеи и веднага ги прилагахме при нас.“

Именно този подход се оказва ключов за трансформацията на клуба в европейска и световна сила. Но освен практичност, Хьонес притежава и визионерско мислене. Той е първият в Германия, който аргументира необходимостта от платени телевизионни права за футболни мачове – идея, посрещната първоначално със скептицизъм и много подигравки. Към човек, който успява да продаде правата за сватбата си!

Създадената от него неформална група "Aktion 50 Millionen“ обаче изиграва важна роля за въвеждането на този модел в Бундеслига – ключов фактор за днешните финансови мащаби на германския футбол.

Оценката за влиянието му е категорична. Легендарният Франц Бекенбауер обобщава:

"Ули е щастлив шанс за Байерн. Като играч, генерален мениджър, президент… Това, което е клубът днес, както и ценностите, които защитава – всичко това е преди всичко негова заслуга.“

"Кайзерът“ Франц Бекенбауер се оказва твърде аристократичен за подобен тип управленска дейност. Той помага, изпълнява представителни функции и е лицето на клуба, но изграждането на суперклуб изисква и далеч по-тежки, понякога неблагодарни решения.

Тази роля поема Ули Хьонес – човекът, който е готов да направи всичко в името на Байерн Мюнхен.

Неговият стил на управление често е директен, дори безкомпромисен. Показателен е случаят с треньора Кристоф Даум, който бе замесен в скандал с употреба на кокаин. Именно след публични изказвания на Хьонес по темата се стига до тестове, потвърдили случая – ход, който ясно демонстрира влиянието му във футболните среди.

Но може би най-яркото проявление на неговата стратегия е агресивната трансферна политика. В продължение на години Байерн систематично привлича ключови играчи от преки конкуренти в Бундеслигата – ход, който не само подсилва отбора, но и отслабва съперниците.

Сред най-знаковите примери са Михаел Балак, Зе Роберто, Роберт Левандовски, Матс Хумелс, Марио Гьотце, Марио Гомес, Мануел Нойер, Лусио...

Тези трансфери – често описвани от конкурентите като "ограбване“ – се превръщат в запазена марка на Байерн. Те са част от по-широка стратегия, чрез която клубът не просто доминира, а изгражда дългосрочна хегемония в германския футбол.

В крайна сметка именно комбинацията от визия, безкомпромисност и готовност да се върши "непопулярната работа“ прави Хьонес архитект на съвременния Байерн.

Не Байерн Мюнхен унищожи конкуренцията в Бундеслигата – това направи Ули Хьонес, който в началото на 90-те години получи ключова подкрепа от Карл-Хайнц Румениге. Двамата формираха един от най-влиятелните управленски тандеми в европейския футбол.

Румениге е по-дипломатичен, ориентиран към международната сцена и бизнес отношенията. Хьонес – твърд защитник на традициите, на германската идентичност и далеч по-директен в публичните си позиции.

Самият Хьонес признава, че с годините е променил подхода си:

"Като млад бях неудържим. Днес съм много по-мек в дискусиите. Разликата е, че тогава исках да стигна до върха. Конфликтите ми с Хелмут Грасхоф от Борусия Мьонхенгладбах или с Вили Лемке от Вердер бяха легендарни. Често действах с лакти. Докато не си на върха, това е единственият начин.“

Именно Хьонес стои и зад един от най-значимите инфраструктурни проекти в историята на клуба – 75-хилядния Алианц Арена.

Финансирането на съоръжението е осигурено чрез привличане на стратегически миноритарни партньори. За своите 8.3% от акциите Adidas плати 77 млн. евро, Audi – 90 млн. евро, а Allianz – 110 млн. евро.

В същото време 75% от акциите остават собственост на клуба. Заемите по строежа са изплатени 14 години по-рано от предвиденото – постижение, което подчертава финансовата стабилност на Байерн, разполагащ със стотици милиони собствен капитал.

"Стадионът, открит през 2005 г., ни изведе в друго измерение. Мачовете се превърнаха в събитие. Днес пълним трибуните дори срещу Хайденхайм, а през 70-те дори за Бекенбауер и Мюлер не идваха повече от 35 хиляди души“, отбелязва Хьонес.

Тук трябва да напомним, че на 7 април 1982 година, когато ЦСКА побеждава Байерн с 4:3, на Националния стадион в София присъстват 70 000 зрители. Реваншът на 14 април на Олимпийския стадион в Мюнхен е гледан от 45 000 човека.

Легендата на германския футбол Гюнтер Нетцер допълва:

"Ули често беше представян като враг, но това никога не го интересуваше. Той не се грижеше за собствения си имидж, а за репутацията на клуба. Бори се за него с всички средства. Именно в това се крие неговото величие.“

Само веднъж името на Ули Хьонес излезе на преден план по причини, нямащи общо с успехите на Байерн Мюнхен – и това се случи през 2013 година.

Никой не е безгрешен, а самият Хьонес никога не е претендирал за безупречен образ. Въпреки това разкритията шокираха германското общество. Първоначално медиите, а впоследствие и прокуратурата установиха, че в продължение на десетилетия той е укривал средства в швейцарска банка, като паралелно с това е губил милиони от рискови борсови операции.

Оказа се, че един от най-успешните футболни ръководители в Германия е водил двойствен финансов живот, белязан и от пристрастяване към търговията на финансовите пазари.

Ситуацията придобива още по-необичаен характер, когато за обвиненията лично го уведомява тогавашният канцлер на Германия Ангела Меркел – по време на вечеря.

Кулминацията настъпва през март 2014 година. Съдията Руперт Хайндл отказва споразумение със следствието, а Хьонес е осъден на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода за укриване на данъци.

Така една от най-влиятелните фигури в европейския футбол преживява рязък обрат – от архитект на успеха до централен персонаж в един от най-големите финансови скандали в германския спорт.

Ули Хьонес е изпратен в затвора в Ландсберг ам Лех – място с особена историческа тежест, където през 20-те години на XX век е бил задържан и Адолф Хитлер.

Условията на изтърпяване на наказанието са строги: без телевизия и телефон, с право на едно посещение седмично от съпругата му. Работи като складов работник срещу 1,12 евро на час. Остава му единствено да размишлява върху случилото се – и върху това как фенове и членове на Байерн Мюнхен го изпращат с аплодисменти въпреки присъдата.

Хьонес не крие вината си:

"Наистина укривах данъци. Знам, че самопризнанието не променя нищо. Надявах се да ме спаси от затвора. Бях свиня и негодник, като укрих от държавата 30–35 милиона. Сега ще направя всичко възможно да върна каквото мога.“

Дали престоят зад решетките го променя? Отговорът не е еднозначен. По време на излежаването на присъдата той се ангажира активно с благотворителни инициативи – макар че критиците отбелязват, че част от тях са продиктувани и от желание за по-ранно освобождаване.

Затворът оказва и видимо влияние върху здравето му – Хьонес отслабва, изглежда по-уморен и състарен.

След около година при строг режим, властите преценяват, че той е проявил достатъчно разкаяние и му позволяват частично облекчение: връщане към работа с деца в структурата на Байерн. Единственото условие остава непроменено – всяка вечер той трябва да се връща в килията си.

Така започва бавното му завръщане към футбола – и към живота извън затвора.

Междувременно тогавашният президент на Байерн Мюнхен Карл Хопфнер ясно заявява позицията си при евентуално завръщане на Ули Хьонес:

"Ако Хьонес поиска да се върне на поста, аз, разбира се, ще се оттегля.“

С дистанцията на времето мнозина смятат, че решението на Хьонес да се върне начело през 2016 г. не е било най-точното. Но подобни фигури рядко се оттеглят в идеалния момент.

След престоя си в затвора той изглежда все по-несъвместим с новата реалност на модерния футбол – доминиран от държавни капитали, глобални стратегии и силно изразени социални каузи. Стилът му, някога ефективен и печеливш, започва да изглежда по-скоро тежък и остарял.

Една от основните му линии остава залагането на "свои хора“, но този подход не дава очакваните резултати. Назначенията на Оливер Кан и Хасан Салихамиджич не оправдават напълно очакванията.

Паралелно с това нежеланието да се инвестират суми от порядъка на 80–100 милиона евро за нови попълнения води до забавено обновяване на състава. В резултат легенди като Арьен Робен и Франк Рибери остават ключови фигури дори в напреднала футболна възраст.

За първи път се появяват и видими разногласия с дългогодишния му партньор Карл-Хайнц Румениге, който настоява за по-решителни реформи и адаптация към новите тенденции в европейския футбол.

Така периодът след завръщането на Хьонес се превръща в сблъсък между утвърдената философия на успеха и динамиката на една бързо променяща се футболна индустрия.

В крайна сметка оттеглянето на Ули Хьонес през 2019 г. се оказва печеливш ход и за Байерн Мюнхен, и за самия него.

Клубът бързо намира нов импулс и поема напред по пътя на модернизацията, докато Хьонес насочва вниманието си към семейния бизнес с месни продукти. Оттогава той остава колоритно присъствие в германското публично пространство – често с остри изказвания и запомнящи се истории, които редовно попадат в медиите.

Една от най-впечатляващите случки от живота му датира от 17 февруари 1982 година. Тогава Хьонес пътува с малък самолет заедно с четирима свои приятели към мач между националните отбори на ФРГ и Португалия. Полетът завършва с катастрофа – събитие, за което той самият почти няма спомени.

Разказът му звучи като истинско чудо:

"Спаси ме това, че много ми се спеше и се преместих в задната част на самолета. Мисля, че на което и да е друго място нямаше да имам шанс да оцелея. Когато видиш снимките от мястото на катастрофата, е трудно да повярваш, че изобщо някой е оцелял – при това без сериозни наранявания. Вероятно тогава съм бил под закрилата на сто хиляди ангели-пазители. Дясната задна седалка беше единственото място, което почти не пострада при удара.“

А как Ули пътува до Порто за Рабах Маджер? "Драконите“ отказват официални преговори, затова той пристига инкогнито в Лисабон, а оттам – на стоп до Порто, където се настанява в къща срещу тази на играча.

Или трансферът на Роке Санта Крус – през 1999 г. Хьонес лети до Парагвай, където води преговори в една стая, докато в съседната го чакат 25 журналисти и роднини на футболиста.

Подобни епизоди са част от легендата около човека, превърнал Байерн Мюнхен в глобална сила. Но влиянието му далеч не се изчерпва с трансферите.

Хьонес е помогнал на десетки клубове да избегнат фалит, а в началото на 2000-те дори подава ръка на Борусия Дортмунд в един от най-тежките моменти в историята им.

Заедно с Франц Бекенбауер участва в спасяването на легендата Герд Мюлер, който по това време е в тежко състояние и буквално на ръба.

Подкрепя и Брено по време на престоя му в затвора, като застава зад семейството му. В коридорите на клуба се разказва и как Хьонес лично е покрил дълговете на служител по поддръжката на терена, изпаднал в зависимост от залагания.

Тези истории рисуват образ на човек, който може да бъде безкомпромисен в бизнеса, но същевременно проявява лоялност и човечност извън него.

Велика фигура – със светли и тъмни страни, но с влияние, което трудно може да бъде оспорено.

Сложен и противоречив – безспорно. Но именно такива личности имат способността да изграждат суперклубове. Един обикновен администратор трудно би оцелял сред числата, стратегиите и сблъсъка на амбиции в съвременния футболен бизнес, където конкуренцията е безмилостна.

Съвсем различен е случаят с Ули Хьонес – фигура, която с право може да бъде определена като един от най-влиятелните "хищници“ в Бундеслига и сред най-силните играчи в европейския футболен мениджмънт.

Днешният облик на Байерн Мюнхен е пряко отражение на неговата работа – от скромно начало с тефтер, шал и няколко сувенира до мултимилиарден футболен и бизнес проект.

Наследството на Хьонес не е просто в трофеите, а в модела, който създаде – устойчив, агресивен и доминиращ. Модел, който превърна Байерн в институция, а самия него – в една от най-емблематичните фигури в историята на модерния футбол.

"Често действах с лакти. Докато не си на върха, това е единственият начин"...