Снощи Манчестър Юнайтед сътвори магия, която обективно погледнато е много по-голяма от тази, която направи Барселона преди две години. Никой не отнема заслуженото на каталунците за епичния обрат от 0:4 на 6:1, който, впрочем никак не е лишен от логика, след като "блаугранас" просто унищожи съперника си, но и не бива да се игнорират детайлите на онази победа. Първо, парижани излязоха на "Камп Ноу" с голям страх и липса на всякаква воля, второ, налице е суперсъмнителната дузпа на Луис Суарес (VAR още го няма, а именно тогава парижани призоваха за въвеждането на тази система в европейските турнири), трето, Меси и Неймар заиграха на пълни обороти след фиаското в първия мач и здраво шамаросаха катарския клуб, състезаващ се във френската Лига 1. Не на последно място, всички каталунски медии (мадридските по презумпция ги изключваме) застанаха зад своя отбор и уверяваха, че Барселона може да направи обрат.

Съвсем различна бе картината с отбора на Оле Гунар Солскяер. Точно преди три седмици Манчестър Юнайтед излетя от осминафиналите на Шампионска лига и то насред "Олд Трафорд". Поне така твърдяха всички френски медии, а британските с голяма неохота им пригласяха. Тук ще добавим и мненията на различните експерти и специалисти, дружно критикувайки играта на "червените дяволи", като много от известните имена видяха и предстоящ апокалипсис за колектива на Оле Гунар Солскяер, предполагайки регрес и отпадане от борбата за място в топ 4 в Премиършип.

Да, от Юнайтед почти нищо не зависи относно надпреварата за титлата в Англия, но все още може да бъде направено нещо в Шампионска лига. Но онова 0:2. А и статистиката, която твърдеше, че нито един отбор не е продължавал напред след пасив от два гола на собствен терен. На всичкото отгоре се задълбочиха кадровите проблеми - минус 10 човека начело с мотора Пол Погба в навечерието на пътуването до Париж. Освен това Юнайтед си няма своите Меси и Неймар, които са в състояние да побъркат 11 човека срещу себе си.

Тъжна картина, която трябва само да угнетява и разстройва, а сърцата на феновете на "червените дяволи" да се свиват. Нека съвсем честно да признаем - ако до вчера някой е предполагал, че Юнайтед ще отстрани ПСЖ, той или е безумец, или няма никакво понятие от футбола.

По някакъв начин обаче Солскяер накара хората си въобще да не гледат нито към таблицата за класиране, нито да се отвличат с неща, които няма как да променят. Норвежецът само поиска от своята банда да излезе, да се бие и ако може да вкара ранен гол. Много елементарна мисия. Всички приеха думите на временния мениджър като част от задължителния  словоред, който трябва да бъде изречен на пресконференцията преди мача и нищо повече.

Ние няма да анализираме играта на двата отбора и не е нужно да го правим, обяснявайки очевидното -  ПСЖ владееше топката в 80% от времето, а Юнайтед отправи два далечни удара за цял мач, даже отказвайки се отчаяно да щурмува вратата на Джиджи Буфон и разчитайки на чудо.  

Някой ще каже, че успехът на Юнайтед е необясним и против всякаква логика. Тук вече няма да се съгласим.

Нека да се върнем към чертания апокалипсис след първия мач с ПСЖ. Нищо подобно не се случи. Най-напред Юнайтед сдави Челси в Купата на Англия, при това в Лондон, след това успя да спре Ливърпул с осакатен състав, а после записа две победи в два мача от Висшата лига. И, о, чудо. Юнайтед не само, че се върна в битката за билета за Шампионска лига, но и вече се намира на четвърто място в таблицата за класиране. За близо три месеца под управлението на Оле, "червените дяволи" загубиха само четири точки във Висшата лига, спечелвайки грандиозните 32 пункта, което е повече от всеки друг отбор в английския елит - включително Манчестър Сити и Ливърпул.

Можем до утре да гадаем над това каква е причината да се случва това - благодарение на психологията на "убиеца с детско лице" или на съветите на неговия бивш ментор Сър Алекс - но цифрите не са случайни, а резултатите говорят само за едно - шампионският манталитет и дух на този отбор се завърнаха. За да избухне и разтърси не само френската столица и самоуверените парижани, но и да ни разкаже една история - когато всички са те погребали, трябва да забравиш за случващото се и да си повярваш, независимо от обстоятелствата. В най-лошия случай ще напуснеш борбата с високо вдигната глава, а в най-добрия ще се окажеш там, където заслужаваш да бъдеш и към което си се стремял.