Във футбола рядко има втори шанс. Още по-рядко – трети.

Масимилиано Алегри обаче винаги е бил изключение от правилото. Прагматик по природа, но и човек с почти необяснимо спокойствие към съдбата, той отново доказва, че понякога в една и съща река не само може да се влезе два пъти – а и да се стигне до брега по-уверено от преди.

След като през далечната 2014 година Алегри бе уволнен от "Милан“, още същата година той, без да се замисля, пое най-големия съперник на "росонерите“ – "Ювентус“, който тогава бе закъсал. А когато през 2019-а Макс бе освободен и от торинския гранд, две години по-късно отново се озова начело на "Старата госпожа“.

Вторият му престой в най-титулувания италиански клуб не бе толкова впечатляващ в сравнение с първия. Но Алегри не си тръгна от Торино с празни ръце и този път – на раздяла все пак успя да "затвори вратата със замах“, спечелвайки Купата на Италия. Неговите възпитаници тогава победиха "Аталанта“ в много напрегнат мач.

Но в онзи мач самият Алегри бе в пъти по-неуравновесен. Треньорът непрекъснато се опитваше да влезе на терена, за да доказва нещо на главния съдия. А когато не успя да се измъкне, се нахвърли върху резервния рефер. Съдията се опита да успокои обезумелия Макс, но напразно – наставникът скъса сакото си заедно с вратовръзката. Сам си ги скъса. Заради това беше наказан с червен картон и напусна техническата зона.

На пръв поглед можеше да се успокои поне по време на награждаването с Купата, но Алегри успя да се скара и с журналист, като му обеща да му "набие шамарите“. В общи линии иначе уравновесеният Алегри тогава напълно изгуби контрол – до степен, че изглеждаше сякаш няма как да се върне.

Само два дни след този "бенефис“ Алегри беше уволнен от "Ювентус“ за неподобаващо поведение. На Макс му оставаше още една година от договора с "бианконерите“.

Още преди раздялата със "Старата госпожа“ обаче в италианската преса упорито се носеха слухове, че Алегри и "Ювентус“ са силно недоволни един от друг. "Ювентус“ не бе доволен, че вторият престой на Макс в отбора се е оказал без трофеи, а самият треньор – от трансферната политика и новото ръководство на клуба. И сякаш, за да не изкушава съдбата и да не се мъчи още една година, Алегри устрои онова огнено шоу срещу бергамци, знаейки отлично, че ръководството на "Ювентус“ няма да си затвори очите за подобно поведение.

Както и да е, "Юве“ се поддаде на волята на Масимилиано – уволни "психара“. При това с компенсация за цяла година, която му се полагаше по договора.

След като изкара от край до край тази година в творчески отпуск, Масимилиано Алегри пое "Милан“. Същият онзи клуб, от който го бяха изгонили преди повече от десет години заради незадоволителни резултати.

Ако днес се върнем към онази миланска история на Алегри, от дистанцията на времето уволнението му изглежда прибързано. Най-малкото. Още в първата си година начело на "росонерите“ Макс успя да спечели скудетото – за първи път от десет години насам за клуба.

През следващия сезон "Милан“ стана вицешампион, а година по-късно завърши на трето място. След това обаче, след слаб старт в новото първенство, на Алегри му беше посочена вратата. И тази врата го отведе директно в "Ювентус“. А сега, повече от десет години по-късно, Алегри се завърна в "Милан“ – отборът, в който просто перспективният и обещаващ бивш наставник на "Каляри“ се превърна в утвърден и високо платен професионалист.

"Добре дошъл у дома“ – така съобщиха в официалните социални мрежи на "Милан“ по повод завръщането на Алегри. "Махай се, откъдето си дошъл“ – приблизително така реагираха феновете на "Сан Сиро“, когато в дебютния мач от настоящия сезон в Серия А "Милан“ под ръководството на Масимилиано Алегри загуби от непретенциозния "Кремонезе“.

Но от онзи паметен августовски двубой измина доста време. И това поражение все още остава единственото в актива на сегашния отбор на Алегри. А Макс вече никой не го гони. Той наистина се завърна у дома и по всякакъв начин се опитва да докаже, че в една и съща река може не само да се влезе два пъти, но и да се влезе успешно.

Честно казано, в известна степен на Макс му провървя. Провървя му, че неговият отбор не трябва да се разпилява на няколко фронта, както правят основните съперници на "червено-черния“ Милан. През миналия сезон "Милан“ под ръководството на Сержо Консейсао се провали и затова не успя да се класира дори за Лигата на конференциите.

А вече в хода на настоящия сезон, под ръководството на Алегри, "Милан“ се освободи и от Купата на Италия, отстъпвайки на "Лацио“. Сега до края на сезона пред отбора има само един път, без никакви разклонения: първенството на Италия. И "Милан“ на Алегри прави всичко възможно, за да върне Скудетото.

По принцип отборът разполага с почти всичко необходимо за това. Алегри не изневери на себе си – той отново "започва от основите“. Тоест поставя на първо място стабилната защита. В този смисъл Макс остава верен не само на собствените си принципи, но и на принципите на предишните велики италиански треньори на "Милан“ – Саки, Капело и Анчелоти.

Ясно е, че сегашният "Милан“ не може да се сравнява дори и минимално с легендарния "Милан“ от миналото, когато редом с великолепната защита отборът разполагаше и със звездно нападение. Когато например в защита беше Барези, а в атака – Ван Бастен, или Малдини в защита и Шевченко в нападение. По различни причини подобен синхрон вече го няма. И най-вероятно такова идеално съчетание между защита и атака едва ли ще видим в "Милан“ през следващите две-три години. Защото клубът вече не диктува модата, а Серия А вече не е най-привлекателният и най-богатият турнир. Трябва да се простираш според чергата си.

Въпреки това селекционната работа на настоящия "Милан“ може да се нарече, ако не идеална, то много успешна. Пристигането в отбора на легендата на "Реал Мадрид“ – Лука Модрич – даде на тима не само медийна тежест, но и класа в средата на терена. Въпреки че хърватският ветеран вече е на четиридесет години (!), той все още прави разликата. Той остава най-добрият в своето амплоа, което се потвърждава от статута му на футболист №1 в Серия А по средни оценки. Никой в италианското първенство не е направил толкова дълги подавания и подавания напред, колкото Лука Модрич.

Но не всичко се свежда само до Модрич. В "Милан“ очевидно се вписа отлично и бившият играч на "Ювентус“ Адриен Рабио. Връзката Модрич – Рабио е кръвоносната система на сегашния "Милан“.

На техния фон атаката на отбора изглежда по-малко убедителна, но Нкунку, за когото миналото лято "Милан“ плати цели 37 милиона, най-после се адаптира. А на зимното попълнение Фюлкруг изобщо не му трябваше време за приспособяване – той започна да бележи още от първите си мачове.

Но основната опора на сегашния "Милан“ все пак остава защитата. Начело с вратаря на националния отбор на Франция Майк Мейнян. След 24 кръга "росонерите“ имат едва 18 допуснати гола. По-малко има само "Рома“ (14), но римляните вече са натрупали цели осем загуби.

А "Милан“ има само една пробойна досега – още от началото на сезона, срещу "Кремонезе“. Оттогава Алегри успя да стабилизира не само състава, като паралелно откри и "новия Малдини“ – 19-годишния Бартезаги, успешно "събирайки“ изглеждащите несъвместими Леао и Пулишич, но стабилизира и играта на отбора.

Най-после, след Пиоли, в "Милан“ дойде треньор, който знае какво прави. Да, от гледна точка на класа тимът малко отстъпва на "Интер“. Освен това често завършва наравно – вече цели осем пъти.

Но за разлика от самия "Интер“, "Милан“ на Алегри умее да печели директните сблъсъци. "Интер“, "Наполи“, "Рома“, "Лацио“, "Болоня“ и "Комо“ бяха победени от възпитаниците на Алегри. Нужно е само да се научат да не губят "задължителни“ точки срещу "Кремонезе“ и "Парма“ – и тогава шампионските им амбиции няма да будят съмнение.

А кой знае – с Алегри всичко е възможно. Може би още този сезон "Милан“ ще се върне на върха. Отборът в момента изглежда много достоен на "Сан Сиро“. А треньорът му вече доказа, че може не просто да се върне в същата река – а и да стигне до върха по нея.

P.S. Утре Милан приема амбициозния Комо. При победа, "росонерите“ ще се доближат на 5 точки от лидера Интер. Тази дистанция не е голяма, но не е и малка. Зависи от гледната точка и настройката. Ако си повярваш, тази разлика може да бъде заличена. А Алегри умее да убеждава.