Милан бе жалко преживяване в края на сезон 2024/25.

Отборът завърши осми в лигата, след като реши да уволни двама треньори по средата на сезона и натрупа абсолютно срамни загуби. Аталанта и Наполи взеха по шест точки от "росонерите“, докато Парма, Фиорентина, Торино, Болоня, Лацио и Рома също претърпяха загуби.

Основният проблем дори не бе представянето на отбора, а вцепенението, в което беше изпаднал. Милан първоначално привлече Пауло Фонсека, но реши да се сбогува с него преди края на годината.

Той беше заменен от Сержио Консейсао, мотиватор, който победи Интер няколко пъти, но след това постоянно губеше от всички в лигата, лишавайки клуба дори от европейско състезание.

Нещата бяха още по-зле с трансферите. Милан можеше да купи нападателя Сантяго Хименес от Фейенорд и въпреки това да бъде елиминиран от Фейенорд в Шампионска лига. Златан Ибрахимович бе поел значителна власт в клуба и, разбира се, веднага започна да бълва остри цитати, но проблемът бе, че изявленията му всъщност започваха да имат ефект.

Когато клубът подписа с Мората, Ибрахимович каза, че един добър играч трябва да се отличава не само на терена, но и извън него – очевидно намеквайки за звездния статус на шампиона. Той добави, че е уверен, че Мората ще се впише – но това не се случи и Алваро оттогава е под наем.

Януарският наем на Фелиш бе очевиден – по-скоро бе като Жоао да удължи престоя си в Европа с шест месеца, намирайки наивни хора.

Когато Консейсао пристигна, нещата се влошиха още повече. След като победи Интер в Суперкупата на Италия, португалецът демонстративно пушеше пури пред камера, което като цяло е немодерно, но по-лошото е, че отборът креташе в средата на таблицата, с много играчи с прекалено голямо его и дори редките прояви на красота изглеждаха нелепо.

Милан стартира сътрудничество с модната марка Off White, пускайки червено-зелен екип (в знак на почит към Леао) с номер "63“ (годината на първата им победа в евротурнирит). Красив е и симпатичен, но сред пораженията неизбежно възникват въпроси: "Кога е следващата Европейската купа?“.

Накратко, само преди шест месеца Милан изглеждаше като развалина без перспективи. Сега е наричан ​​претендент за шампионата. Всъщност, един застаряващ балканец трансформира клуба, превръщайки го от посмешище в забележителност.

Как е името му?

Грешка, не познахте. Модрич нямаше да е на Сан Сиро, а самият той нямаше да е спасил нищо, ако не беше Игли Таре – легенда на спортния мениджмънт, който не бе свикнал да отстъпва пред лицето на несгодите.

На 21 години Таре нелегално пресича албанско-германската граница. Страната, в последните си години на комунизъм, бе изпаднала в бедност (с доходи от около 30% от тези в България) и не позволяваше на никого да напуска държавата. Игли директно казва, че е можело да бъде застрелян, докато "бяга“.

На Таре не е гарантиран успех и след бягството си: посредствен нападател, който не вкарваше много дори в Албания, за това той работи като градинар две години, съчетавайки "нормална“ работа с игра за аматьорски отбори.

Той упорстваше, чакаше своя шанс – и чрез резервите на Карлсруе си осигури шансове първо в основния клуб на Карлсруе, след това в други германски клубове и накрая в Серия А. Последният клуб в кариерата на Таре бе Лацио – все още помнещ най-богатите времена на Креспо/Верона/Мендиета, но внезапно обеднял и принуден да подпише със самия Таре в средата на 2000-те.

През 2008 г. президентът на Лацио се обърнал към Таре и казал:

"Говориш шест езика, познаваш международния футбол, не си от римската тълпа, не си заразен с болестите на италианския футбол. Предлагам ти поста спортен директор“.

Шок! Но така започва може би най-красивата управленска история в новата история на италианския футбол.

Президентът очертал основните причини за успеха на Таре. Тара познава много хора: например, Мирослав Клозе дойде в Рим като дългогодишен партньор в атака на Игли в Кайзерслаутерн. Той има уникални познания за балканския пазар: Сергей Милинкович-Савич и Александър Коларов донесоха огромни ползи на "орлите“ и им помогнаха да печелят пари, докато Сенад Лулич, Адам Марушич и Томас Стракоша бяха част от всички най-добри времена през последните 15 години. Но ако всичко в спорта бе толкова просто, всеки спортен директор в света щеше да бъде успешен.

Гениалността на Таре се крие в неговата педантичност и способност да взема нестандартни решения. Балканските легенди са добри, но например, най-добрият играч на Лацио в продължение на много сезони, Антонио Кандрева, игра за Чезена, преди да се присъедини към "орлите“ и не бе полезен за Удинезе.

Игли разпозна таланта му по-добре от всеки друг италианец, осигури звездния си играч за четири сезона и продаде Кандрева на Интер за 22 милиона евро. Фелипе Андерсон дори не бе толкова известен в Бразилия преди трансфера си в Лацио: той бе повикан в националния отбор едва след като отбеляза множество голове и асистенции за "орлите“.

Лукас Лейва показа прекрасна втора младост след резервната скамейка на Ливърпул, докато Луис Алберто може би показа първата си. Дори голмайсторът на Лацио за всички времена, Чиро Имобиле, пристигна в Рим след три неуспешни периода: в Борусия Дортмунд, Севиля и Торино.

Именно посредствената му игрова кариера позволява на Таре да гледа на футбола без излишни стереотипи. Той каза:

"Ако един треньор трябва да избира между аржентинец, бразилец и албанец, очевидно е, че ще се интересува от южноамериканците. Знам какво е скептицизмът от треньорите и недоверието от играчите. Това знание ми помага в настоящата ми работа“.

А Лацио подписа с крайно неочаквани играчи: например анголеца Баштуш, косовара Мурики и албанеца Кану.

И може би такъв човек просто е готов да работи по-усилено – трудно е да си представим Ибра да седи в Бразилия цяла седмица и да преговаря за трансфера на Фелипе Андерсон. Андерсон, за когото след десетки голове и асистенции Уест Хем плати 40 милиона евро. Сравнете това с Ибра, който каза миналия януари, когато обсъждаше евентуалното подписване на Рашфорд:

"Познавам го много добре, играх с него, когато бе млад, сега е пораснал и е постигнал много с Манчестър Юнайтед. Не мисля, че е нужно да го убеждавам, защото Милан е един от най-големите клубове в света и всеки иска да дойде тук“.

В същото време Таре е старомоден: в интервю от 2018 г. той каза, че неговият Лацио е единственият клуб в Италия без скаути.

"Не обичам да имам твърде много хора, които работят по една задача. Имам някой, който подготвя видеоклипове, друг, който анализира противниците. И имам много приятели по целия свят. Вярвам, че най-важното нещо за един спортен директор е да разбере кой непознат играч има потенциал да се развие във велик играч. А за да направиш това, трябва не само да гледаш, но и да говориш“.

И можете ли да си представите: такъв спортен директор дори не беше обичан в Лацио! Рим е много трудно място за дълго пребиваване: високите очаквания от местните отбори не се съчетават добре със скромните възможности.

Таре призна, че е сменял телефонния си номер няколко пъти поради заплахи. След 15 години той трябваше да си тръгне: той и Сари не се разбираха, а Мурики не успя да се справи съвсем в Лацио.

Спортният директор си взе две години почивка и след това Милан му се обади. Таре не скри факта, че цялото му семейство подкрепя "росонерите“ и дори за отбор в криза, той беше щедър с комплименти:

"Искам да остана възможно най-дълго, защото този клуб представлява върха на съвършенството. Няма клуб по-висок от Милан. За мен това не е просто клуб, а неразделна част от кариерата и живота ми. Затова да печеля с този клуб и да бъда част от неговата история е мой духовен дълг“.

Важно е да се помни тук, че Ибрахимович, въпреки че не е играл за отборите на Таре, говори високо за него в книгата си – и очевидно беше готов да жертва част от влиянието си за него.

Първият ход на Таре беше назначаването на Масимилиано Алегри. Човекът, който превърна Ювентус в династия, също така доведе Милан до шампионска слава през сезон 2012/13. Репутацията му беше опетнена от последните сезони в Ювентус, с който той завърши четвърти и седми, но е напълно ясно, че Макс остава актуален в съвременния футбол.

В новия Милан той разгърна защита от трима души, като тази, която използваше в Ювентус в късните етапи, вместо отборите, спечелили шампионата, но по-важното е, че защитата е в ред под негово ръководство. Иронично е, че клубът подобри линията, която беше най-проблематична през миналия сезон, с минимални кадрови промени: треньорът си свърши работата, а Габия и Томори започнаха да правят по-малко грешки.

Халфовата линия обаче трябваше да бъде преустроена, до голяма степен защото трябваше да се платят стари дългове. Рейндерс е изключителен халф и е престъпление да бъде оставен извън европейските състезания за цяла година, а Тияни вече гори в Ман Сити.

Е, обещаващият халф Ричи пристигна от Торино, а "росонерите“ имаха малко късмет с Рабио, който се сби (!) със съотборник в Марсилия след началото на сезона, бе поставен в трансферния списък и сега се представя много... И може би е време да спрем да игнорираме слона в стаята.

Макс си е Макс, а Рабио си е Рабио, но големите неща изискват големи играчи. Нужно бе стечение на фактори – уникалното влияние на Таре на балканския пазар, страхотната история и самият играч, фен на клуба от детството – за да се съгласи Лука Модрич да дойде в Италия.

Шесткратен победител в Шампионска лига (ако трябваше да напусне Реал, то Милан е единственият клуб в света с повече титли от Шампионска лига от самия Лука), чийто идол от детството бе играчът на Милан Звонимир Бобан, реши на 40 години да не играе в МЛС или Саудитска Арабия, доказвайки, че дори на 40 години все още може да бъде най-добрият.

Понякога Лука просто изглежда като треньор на терена, показвайки на съотборниците си къде да бягат, а иначе неговите способности за подаване са безспорни от 20 години. Показателят PPDA отразява интензивността на пресирането (грубо казано, колко подавания всеки отбор позволява на противника да направи в замяна на едно защитно действие) – и често аутсайдерите имат най-високи числа.

Например в Серия А, новакът Сасуоло в момента е четвърти, като Каляри, Пиза и Верона са от пето до седмо място, Торино и Лацио, които имаха лош старт, са в челната тройка, а Милан води групата.

Да, един от претендентите за Скудетото пресира по-малко от всеки аутсайдер. За да добиете представа колко необичайно е това, Берлин Юнион води в това отношение в Германия, Анже във Франция и Уест Хем в Англия. В Испания, честно казано, Виляреал далеч не е слаб, но подобен нискоинтензивен пресинг обикновено е знак или за аутсайдер, или просто за отбор в криза.

Милан, от друга страна, преживява ренесанс, след като упорито отказваше да отнема топката.

Владението на топката на Милан е отлично, но осмото място не е точно блестящ пример. Отборът на Алегри не се нуждае от контрол, за да спечели: миланци посрещат опонентите си с изключителна увереност, хващат ги, когато правят грешки, и ефективно стартират атаки.

След като загуби от Кремонезе в първия кръг (твърде много нови играчи започнаха мача!), Милан спечели пет мача подред и се върна на третото място след паузата за националните отбори (преди старта на кръга), въпреки че един от отборите над тях, Рома, играе много по-зле.

Какво следва?

Може ли този сезон да завърши с втора звезда, 20-то Скудето в историята на Милан? Има съмнения. Все пак "росонерите“ имат проблеми в атака. Хименес е поредното наследство от трудни времена.

Леао е лидер, той е много важен в атака, но не е голмайстор.

Нкунку, независимо колко е талантлив, не е голмайстор... Така че въпросът от кого се нуждае Милан, за да спечели титлата, може да се отговори просто: нов Ибра или Шевченко.

И все пак има много причини за надежда. Милан привлече Еступинян от Брайтън и той започна зле, но в Англия игра толкова добре, че е обещаващ играч. Когато Брайтън продаде Кукурела на Челси за безумна сума пари, те само станаха по-силни: Еступинян не тича толкова много, но подаванията му го правят способен да бъде плеймейкър от позицията на десния бек. Напредъкът и адаптацията само от него биха могли значително да подобрят шансовете на Милан.

Челси искаше Майнян, Милан реши да не го продава – и това бе решаващо решение, защото французинът е играч от топ ниво. Халфовата линия на Алегри е много разнообразна: 40-годишният Модрич със сигурност е класа, но Лофтъс-Чийк също може да бъде голяма помощ в края на сезона. Пулишич се бори с много контузии, но дори и в 439-те минути, които изигра този сезон, той е отбелязал шест гола и е дал две асистенции – представяне на най-високо ниво.

Дефанзивният полузащитник Ардон Яшари беше едно от най-скъпите нови попълнения (36 милиона евро). Той бързо получи контузия, но би трябвало да се завърне скоро – а Таре знае как се справя с албанците.

Като цяло, Милан се е върнал към хармонията, към която се стреми всеки топ клуб. Тих, спокоен професионалист сега работи извън терена, а клубът привлича вниманието с победи и акценти.

"Росонерите“ винаги са били синоним на самата концепция за "топ клуб“ и когато изглеждаше, че са достигнали дъното, усилията на няколко талантливи фенове ги върнаха обратно на коня.

P.S. Десет минути преди края на Дерби дела Мадонина, Милан води с 1:0 срещу Интер. Както и да завърши тази среща обаче, привържениците на "росонерите“ имат всички причини да се гордеят с отбора си.