Николо Дзаниоло предизвика фурор с представянето си в последните мачове на Рома и с основание привлече вниманието към себе си. Интересното е, сега всички говорят за него, но малко го познават. В това интервю талантът разказва за себе си. FUTBOL TV има удоволствието да публикува и запознае читателите си с материала без никакви съкращения.

Кога за първи път се запознахте с футбола, разкажете за първите си спомени?

- Бях на три или четири години, още не ходих във  футболното  училище. Видях футбола  на улицата  и започнах да ритам топката. След това, когато пораснах, започнах да ходя на мачове и да гледам как баща ми играе и най-накрая се появи страст. Харесваше ми как феновете аплодираха, когато вкараха гол, обичах да живея на терена в неделя.

Къде игра баща ти, когато бе малък?

- Имаше различни отбори, добре си спомням как игра за Карарезе, този отбор  бе близо до нашата къща. И освен това игра за Cisco Roma (отборът  бе разпуснат през 2011 г.), често ходехме да го гледаме как играе. Наистина ми хареса, когато той вкарваше.

Кои бяха вашите футболни идоли в детството?

- Кака винаги е бил моят идол, харесвах стила му на игра. Беше толкова хубаво да го гледам как работи с топката.

Кога осъзнахте, че ще станете професионален футболист?

- Не знам, винаги съм искал да се забавлявам, да играя. Когато играех в детските отбори, никога не съм имал такава увереност, напротив - повече разочарования. Нямаше такъв момент, при който да  дойде мисълта: "Аз ще стана футболист." Дори сега не мисля за това, казвам ви истината. Просто искам да тренирам и да играя.

Разкажете за дебютите си?

- Започнах в Дженоа, след това се преместих във Фиорентина, започнах с Есордиенти (дебютанти), стигнах до Алиеви (старши) и на летните сборове с Примавера. И тогава ми казаха, че няма място за мен...

Разстроен?

- Да. Там прекарах шест години, имах мои приятели, това бе като семейство за мен. Това ми дойде като  студен душ, плаках цяла  седмица. И тогава запретнах ръкавите си. Отидох в Ентел, къщата ни бе близо, семейството ми бе наблизо и там всичко започна.

Имал ли си момент, в който да си помислиш, че не можеш да станеш футболист?

- Да, имаше. През първия месец във Виртус Ентела. Бях част от Примавера и не играех, трябваше да се аклиматизирам. Когато пристигнах, тренировъчният лагер вече бе  приключил. Отидох в бара  на баща ми и се разплаках. И казах на баща си: "Ако не успея да играя тук, може би ще правя нещо друго".  И той ми каза: "Нека се забавляваме през последната седмица, не мисли за нищо". Направих го и повече никога не изпаднах в това състояние.

Дебютът ви в Серия В се проведе именно в  Ентел. Какво си спомняте за този дебют?

- Постепенно се приближих до това, помня всичко добре: играхме  във Виченца и водехме с 1: 0, тогава босът ми каза: "Загрявай, защото скоро ще влезеш". Но допуснахме гол и и той реши  да пусне защитник. След това в Беневенто, ден преди рождения ден на баща ми, се състоя дебютът. Имаше невероятни емоции, не можех да повярвам. Не бе минала  година, откакто бях отхвърлен от Фиорентина, а дебютирах за професионален клуб.

За осемнадесет месеца, минавайки  през Интер, ти дебютира в Шампионската лига срещу Реал. Какво си помисли  тогава?

- Босът  проведе техническо събрание в 11 часа сутринта. Той не обяви състава, но ми каза, че иска да говори с мен след срещата. И тогава  ми каза, че ще играя, попита ме дали съм готов. Отговорих му: "Да." Вместо да си почина, прекарах целия ден в стаята и гледах  тавана. И тогава, веднага щом пристигнах на стадиона, си мислех само за играта и за това, което мога да направя. Когато си на терена, мислиш само за това.

Как ви помогнаха партньорите ви?

- Де Роси дойде и ми каза да бъда спокоен; да играя така, както мога: с две докосвания. Тоти дойде и ми каза същото.

Как се промени животът ви след този мач?

- Измени се вниманието към мен и към онези, които са до мен. Но искам да говоря повече за мен и за това какво правя на терена, а не за това, което е отвъд. Футболът е моята страст. Радвам се, че имам такъв сезон и се надявам да продължа.

След пет месеца вкараш два гола в Шампионската лига във вратата на  Порто и целият свят говори за теб. Как се почувства  след това?

- Все още не мога да опиша тези емоции. Може би аз самият не напълно разбрах какво се е случило. Но сега трябва да тренирам и са мисля, че трябва  да стана по-силен, да излизам на терена  и да изпитвам още много такива емоции.

Какво мислите, когато хората казват, че сте новият Тоти или че сте бъдещата надежда на италианския футбол?

- Сравнението с него е истинското преувеличение. Горд съм от факта, че успявам да се доближа. Но още не съм направил нищо.

Римските тифози бяха много доволни да чуят, че бихте искали да останете тук завинаги. Наистина ли мислите така или го казвате за  камерата?

- Когато играете в един отбор с Де Роси и Флоренци или вижте какво е направил Тоти, разбирате как може да бъдете свързани с този отбор  и с тези тифози. Това е мечта да се направи нещо подобно. Сега мисля за тренировките  и за играта.

Дебютът ви в Серия В се проведе малко преди Франческо Тоти да напусне футбола. Харесваше ли го като футболист? Търсил ли си някога неговия съвет?

- Той бе много силен играч, виждаше  всичко два часа напред, той бе впечатляващ футболист. Срамежлив съм, някак си се чувствам неудобно да идвам и да говоря с него, така че никога не съм го питал директно. Но той винаги идва и ми дава съвет.

Коларов каза, че имате главата на раменете си, но той ще бъде първият, който ще отреже крилата ви, ако види, че главата ти е завъртяна твърде много. Какво ще кажете?

- Алекс е експерт, много силен играч, той знае как стават нещата. Той знае какво може да се случи с човек, който е на устата  на всички. Ако види, че съм вдигнал гребена, той ще го направи правилно, връщайки ме на земята. Той е пример за следване в съблекалнята и на терена. Ще кажа, че той е прав.

От кого се учиш повече на тренировките?

- Тук, където и да се обърнеш, навсякъде има шампиони. Вдъхновен съм от най-опитните сенатори: Де Роси, Манолас, Коларов, Джеко. Те са примери за мен.

Кой ти даде най-добрият съвет в кариерата ти?

- Баща ми ми каза, че бързо се изкачваш на върха, но оттам слизаш  още по-бързо. Той постоянно ми повтаря: "Не забравяй  главата си".  Той също така казва: "Помни какъв беше, когато  Фиорентина  те изгони.

Клубът наистина е повярвал  в теб, когато те остави в състава след летния пазар. Имаше ли момент, когато си помислил, че ще бъдеш изпратен някъде, за да натрупаш опит?

- Не тренирах  с отбора през лятото, играх на Евро (Евро U19 във Финландия, сребро), даже не ходих  на турне. И когато се освободих и дойдох в отбора, аз бях деветият полузащитник, така че в мен се появи мисълта, че ще играя в продължение на шест месеца или една година под наем, за да  получа опит, имаше такава мисъл. Но отборът  вярваше в мен, а също и треньорът.  И аз трябва да им благодаря за това. Надявам да продължа да доказвам, че доверието не е било напразно. Ди Франческо ми помага всеки ден, дава ми съвети, казва ми как да се движа, как да се държа дори и извън полето. Благодарен съм му за всички тези възможности, които получих от него.

Вие сте в съблекалнята със световните  шампиони  Де Роси и Нзонзи. Мисли  за Световно?

- Разговаряхме с Даниеле за преживените  емоции от победата на Световното първенство. Мравки тръгнаха по кожата ми, когато го слушах. Трябва да натрупам опит с такива играчи, за да играя добре. Един ден, надявам се, може би ще и аз ще мога да го направя. Но все още не съм мислил за това.

Понякога възрастните смятат, че младите хора мислят прекалено много за социалните мрежи и малко за играта  на футбол. Какво мислите за това? Това важи ли за вас?

- Роден съм в ерата на социалните мрежи, трудно е да не ги използвам. Това е забавление, но знам, че трябва да бъда  внимателен. Хората намират  постове, които съм писал  преди пет години, когато бях на 13 години.

Типичният   ден за Николо Дзаниоло?

- Събуждам се, закусвам с майка си. Тя ме кара на тренировките и ме прибира. Напоследък се срещам с едно момиче, запознахме  се тук. И това е всичко.

И няма видео игри?

- Не, не ми харесват.

Любимо хоби, освен футбола?

- Да се срещам с приятели, да разговарям  за това и онова, да се шегуваме и смеем.

Стана ли знаменитост?

- Не съм знаменит. Но сега съм пред  всички, това е вярно. Знам, че съм млад, играя добре на толкова важно място. Трябва да мога да се справя с всичко по най-правилния начин.

Все още ли имате същите приятели, както преди?

- Да, същите са. Реших да празнувам Нова година с тях, да не ходя  на почивка. Всички се събрахме в Специя, получи се  страхотно.

Кой е най-добрият ти приятел във футбола?

- Джузепе Казо, той играе за Кунео. Познаваме се още от детството, дори от Каналето, а след това бяхме заедно във Фиорентина.

Ще кажеш ли нещо за феновете на Рома?

- Благодаря ви за подкрепата. Надявам се да продължавам така и заедно с вас да постигнем целите си.