Няма никакво съмнение, че трансфер номер едно през това лято ще бъде преминаването на Леонардо Бонучи от Ювентус в Милан. Агентът на италианеца без излишен шум и врява по медиите успя да подготви всичко само за няколко дни, при това "росонерите" ще платят само 40 милиона евро. Кайл Уокър и Давид Луис може да имат статут на най-скъпи защитници в света, но ако сравняваме техническите характеристики, Бонучи е с една глава над англичанина и бразилеца. Разбира се, сделката между Ювентус и Милан остава голяма загадка за тези, които са далече от съблекалнята на "бианконерите", а и от италиански футбол - най-добрият бранител в света, с два финала в Шампионска лига и шест последователни титли в Серия А премина в отбор, който завърши с 28 точки по-малко и остана след Аталанта в класирането.

Тези, които обаче следят събитията по-отблизо, знаят много добре, че напускането на Бонучи бе неизбежно. На почивката във финала от Шампионска лига - най-неподходящото време за отправяне на забележки - Дани Алвеш се направи на мъж и нападна най-младия играч Пауло Дибала. Бонучи се намеси да защити бразилеца, Бардзали помоли Лео да млъкне, бъдещият капитан на торинци се разбесня и двамата се хванаха за гушите, а Дибала отнесе и шамар от Лео. И вместо Юве да излезе и да разнесе Реал по терена, "бианконерите" играха вяло и получиха три гола. Тук ще припомним и за конфликта между Бонучи и Максимилиано Алегри преди първия мач с Порто от плейофите в Шампионска лига - тогава Gazzetta dello Sport съобщи, че треньорът е поставил ултиматум на управата: "Или аз, или Бонучи". Така едната "гнила ябълка" вече е в ПСЖ, а другата в Милан. А защо не в Челси? Защото Бонучи иска да остане в Италия и да бъде близо до детето си, което има здравословни проблеми.

Това е целият генезис на този трансфер. Който се оказва не толкова изненадващ. На пръв поглед Ювентус трябва да е доволен, Лео още повече, а Милан най-много.

FUTBOL TV обаче има своята гледна точка по въпроса и ще се опита да представи трансфера на Бонучи в лагера на "росонерите" от друг ъгъл. А именно, защо тази сделка, която се очертава да бъде най-гръмогласна през това лято, може да се превърне и в един огромен провал.

И за трите страни.

За Бонучи

Най-големият въпрос е, как ще се чувства Лео без Киелини и Бардзали? Великата тройка, която неофициално и официално се води най-добрата в света е велика именно защото в нея са Джорджо, Андреа и Бонучи. Сега тази връзка я няма и не е ясно как ще се отрази на Леонардо съвместната работа с Романьоли и Конти и най-вече, ще се получи ли химията в отбранителния вал на "росонерите", така както бе при великата тройка.

Не по-малко важен е психологическият момент. Бонучи е фен на Ювентус от дете и това се знаеше от феновете на торинци. Защитникът постоянно страдаше и се раздаваше за отбора, а тифозите му отговаряха с огромна взаимност. Даже се смяташе, че Лео е бъдещият капитан и лидер на "бианконерите", символ на клуба след оттеглянето на Джиджи Буфон. Сега това го няма. Бонучи отиде в чужд отбор, където сложи капитанската лента. Но какво ще е отношението на местните фенове към възпитаника на Интер, който едва ли е загубил обичта си към Ювентус?

Не на последно място, Лео може би до последно се е надявал, че "Старата дама" ще застане зад гърба му и ще го подкрепи в конфликта му с Алегри. Ювентус обаче показа поведение, каквото малко клубове в съвремието показват - торинци не се превърнаха в слуга на звезда, агент и комерсиални мотиви, а без скрупули показаха, че клубът е над всичко. Вероятно тази безцеремонност е шокирала бранителя и е напълно възможно да е отнела част от неговата традиционна увереност и самочувствие, което неминуемо ще се отрази на поведението ми на терена.

За Ювентус

Говорейки за поведението на Ювентус в дадената ситуация, няма как да не отбележим, че клубът с голяма лекота се разделя с лидерите. При това "Старата дама" го прави със самоувереността на подрастващо момченце, което обаче все още не е развило способността да вижда отвъд хоризонта и съответно не мисли за последствията. Спомняте ли си как преди две години "бианконерите" прегазиха Реал Мадрид? В сегашния финал от Шампионска лига торинци загубиха именно там, където вече ги няма Пирло, Погба и Видал. Няма съмнение, че напускането на Дани Алвеш и Леонардо Бонучи в рамките на един трансферен прозорец отслабва отбора. На всичкото отгоре годините на Киелини и Бардзали не са никак малко, а и вече споменахме за химията във великата тройка. Като цяло, поведението на Ювентус на пазара не е поведение на европейски гранд, който трябва да диктува условията дори на клубове като Байерн Мюнхен (Видал) и Реал Мадрид (Алваро Мората). Впрочем, нищо изненадващо в тази политика на торинци - достатъчно е да си припомним, как в миналото клубът с лека ръка се сбогуваше със Зинедин Зидан, Едгар Давидс, Филипо Индзаги, Роберто Баджо, Фабио Канаваро, Златан Ибрахимович - за такова поведение дори Арсен Венгер ще бъде обесен пред "Емирейтс". Глобално погледнато, с такава политика няма как да спечелиш Шампионска лига.

За Милан

На пръв поглед Милан трябва да е големият печеливш. На фона на парите, хвърлени за недоразумението Джон Стоун, 40 милиона евро за най-добрия защитник си е смешна сума. Но с привличането на Бонучи не е ясно каква постройка ще използва Винченцо Монтела. Изборът на специалиста ще е между 4-3-3 и 3-5-2. Известно е обаче, че Лео не е никак добър при игра с четирима в защита и на сметката на играча има една дузина гафове при подреждане 4-3-3. На всичкото отгоре на Бонучи ще му се налага много често да покрива десния бранител Конти, което няма как да не създаде напрежение в зоната на Лео. Проблеми обаче могат да възникнат и при схема с трима защитника. Защото Романьоли няма нищо общо с Киелини, а Локатели с Маркизио. Говорихме вече за прословутата химия, но за всеки фен с обща футболна култура на средно ниво е ясно, че е едно да покриваш Бардзали и Киелини, а съвсем друго Конти и Романьоли.

Впрочем, в цялата история има и печеливш в лицето на Даниеле Ругани, който в отсъствието на Бонучи ще получава много повече игрова практика и ще трупа опит. И кой знае, може би след време бившият възпитаник на Емполи ще сложи капитанската лента на "бианконерите" и ще се превърне в символ на клуба. Нещо, което Леонардо пропусна да направи. Но това вече е тема на друг разговор.