На 1 октомври 2017 година в Каталуния се проведе референдум за независимост на региона. Това не е единствен опит за откъсване от Кралството, но е най-сериозният. Случилото се в първия ден от първия месец на есента може само да навява тъга - Испания стъпи на пътя на продължителни граждански безредици и възможен разпад на страната в близките години. Още в събота баските подкрепиха вота, а в деня на гласуването професионални провокатори предизвикаха по-голяма част от сблъсъците, което нагнети напрежението не само в Каталуния, но и в цяла Испания.

Централната власт не признава референдума, но каталунците цитират съществуващия принцип от международното право - това на самоуправлението и дават за пример Косово. Разбира се, в юридическата наука съществува още един базов принцип - този на териториалната цялост на държавата. Не е трудно да се досетим, че те са в противоречие един на друг.

Ние няма да гадаем какво ще се случи с Република Каталуния, ако такава се появи на картата на Европа - ясно е, че новата държава автоматично ще отпадне от редиците на ЕС с всички последици от това за движението на хора, стоки и услуги, а също така ще загуби най-малко 5-те милиарда евро, получавани всяка година от Брюксел. Според прогнозите, връщането в ЕС ще е дълъг и мъчителен процес, който може изобщо да не се състои с оглед на позицията на Испания, Франция и Италия относно сепаратизма.

Въпросите със стабилността на южния фланг на НАТО и тези за миграцията са не по-малко важни.

Темата на нашия анализ обаче е свързана с футбола в Каталуния и в частност, с Барселона. Властите в региона уверено твърдят, че клубът сам ще определи къде да се състезава - в Испания, Франция, Италия и даже Англия. Твърди се, че всяко едно първенство в Европа ще приеме Барса с отворени обятия - заради фенската маса и предполагаемото увеличение на парите за транслация. Имат ли почва тези изказвания? Не ставаме ли свидетели на поредната гигантска манипулация на масите? И няма ли махмурлукът на един народ (събуждайки след пиянството) да се окаже прекалено тежък и продължителен?

Президентът на Ла Лига Хавиер Тебас вече категорично подчерта, че нито Барселона, нито останалите каталунски клубове няма да участват в Примера дивисион. И тук не става дума толкова за политически лозунг. Почитателите на идеята за оставане на Барса в Ла Лига сочат за пример клубовете от Андора. Но това не е съвсем така и много хора бяха заблудени в началото (включително и моя милост). На законодателно ниво ясно е записано, че в спортните първенства на Кралството могат да участват клубове от Испания и Андора. Ла Лига и да иска, няма как да включи Барселона в редиците си. Ще промени ли Испания законодателството си заради бунтовна Каталуния? Твърдението, че това ще се случи е равносилно на предположението, че до края на годината хора ще се заселят на Луната. Първо, това ще означава признаване на независимостта на региона. Второ, отчитайки степента на конфликта, Кралството няма да прояви добра воля.

Най-много са поддръжниците на идеята за участие на Барселона в първенството на Франция. И тук се изтъкват най-различни доводи, целящи да убедят феновете в правилността на този вариант. Най-много като мотив се сочи, че навремето французите намекнаха за готовност да приемат Барселона, но нещата се промениха и след като се видя, че каталунците имат сериозни намерения да се отцепят от Испания, сега никой не говори за това. Примерът с Монако пък не важи, защото Княжеството няма собствена федерация. На практика, френският вариант също е в областта на фантастиката. Първо, местната Лига 1 има три квоти за Шампионска лига и ако предположим, че едната е гарантирана (ПСЖ), то едва ли Монако, Марсилия, Лион, Ница и Лил ще са във възторг от идеята да загубят още един слот. Самият ПСЖ няма да е очарован от идеята да се бори с Барса за титлата в Лига 1, още повече, че в момента отношенията между двата клуба са близо до точката на замръзване. Последното, което вълнува ръководството на ПСЖ е увеличаване на доходите от транслация с 20-30 милиона евро (толкова се предполага, че ще доведе със себе си Барселона за всеки местен гранд). Философията на парижани е съвсем друга - тотално доминиране във Франция и пробив в Европа. Този план моментално ще се разпадне при появата на каталунските клубове. А нека не забравяме, че телевизионният контракт на Лига 1 е с телевизионната компания, която принадлежи на собственика на парижани.

Второ, чисто политически френското правителство също няма да промени законодателството си и да позволи участието на Барселона в местните първенства. Т.е. Франция няма да признае независимостта на Каталуния, защото проблемът с Корсика, северна Баския, Бретан и Нормандия веднага може да почука на дневен ред.

Трето, Лига 1 трябва да бъде увеличена на 22 отбора, заради Барса и Еспаньол, а това никак няма да се хареса на грандовете, заради и без това натоварената програма.

Ситуацията с Италия е идентична като тази с Франция. Първо, договорът за транслация на футболните мачове е достатъчно висок в Серия А и осигурява стабилни приходи за клубовете. Тук системата е смесена, най-близо до Висшата лига на Англия и в голяма степен се влияе от мястото на един отбор в класирането. Трудно някой местен гранд може да бъде подмамен с допълнителни (и хипотетични) 20-30 милиона евро на година, които може почти да загуби с класиране на по-долно място, заради включването на Барса. Второ, Ювентус, Милан, Интер, Рома и Наполи са в битка за четири квоти в Шампионска лига. Появата на конкурент намаля шансовете за участие в турнира и почти обезсмисля усилията на Лацио, Фиорентина и Торино да се доближат до големите. Освен това, Италия е страната на дербитата. Барселона по никакъв начин не се вписва в общата картина. Интер - Милан за втора поредна година надминава по гледаемост Ел Класико, а Палермо - Каляри събираше повече тв аудитория от Барселона - Еспаньол. Но по-големият проблем е, че управата на италианския футбол обмисля намаляване на Серия А на 18 отбора, което среща съпротива от по-малките клубове. Как тогава при това положение ще бъде увеличена числеността на Лигата, за да бъдат включени в нея Барселона и Еспаньол?

Що се отнася до Англия, участие там изглежда най-лесно. Ще видим ли Меси по терените на Острова? Едва ли. Проблемът тук е, че каталунските отбори трябва да започнат участието си от ниско ниво. Такова е местното законодателство. А както знаем, британците трудно го променят. Иначе Селтик и Рейнджърс отдавна да са заиграли в първенството на Англия. Навремето компромис не бе направен за двата шотландски клуба, как това ще стане с двата каталунски отбора? Съвсем навреме е днешното изказване на Арсен Венгер, който на практика сподели позицията на тукашните футболни власти. Въпросът е, готова ли е Барселона няколко години да обикаля по паланки, където няма многомилионни договори? Отговорът е ясен.

Нека не забравяме и за позицията на УЕФА. Основният принцип на организацията е, че клубовете трябва да се състезават в първенствата на своите страни. В противен случай отборите на Косово отдавна щяха да играят в първенството на Албания, Черна гора или Македония. Ако УЕФА позволи на Барса да си избере първенство, още на следващия ден Швеция, Дания и Норвегия ще се върнат към идеята за Скандинавска лига, а холандци и белгийци ще направят Фламандска.

Каталуния е по-голяма от Белгия, Албания, Словения и други държави. Поради какви причини УЕФА би позволила на местен клуб да участва в първенство на друга държава? Освен това Каталуния не е Барселона. В Примера играят Хирона и Еспаньол, в Сегунда Химнастик и Реус, в Сегунда Б има още шест отбора от региона, а Терсер са цели 20 клуба.

Истината е, че Барселона няма право на избор и при независима Каталуния, клубът ще се състезава във висшия ешелон, който ще повлече след себе си новата държава. При това положение "блаугранас" няма да има конкуренция, а победи със 7:1 ще се смятат за успешно представяне от страна на съперниците. От независимостта на Каталуния най-много ще спечели Еспаньол, който редовно ще участва в евротурнирите. А Барселона постепенно ще се превърне в местния Селтик, отбор без конкуренция. Привличането на големи звезди ще стане още по-трудно (и сега не е лесно заради резкия скок на финансовата мощ на английските клубове и високите цени на пазара), при това първенството ще получи телевизионен договор от ранга на този в Белгия, Холандия и в най-добрия случай като в Турция, което ще доведе до усложняване на финансовата страна на живота на Барселона.

Що се отнася до Примера дивисион, излизането на Каталуния ще е голям удар за Реал Мадрид и Тебас. Но загубата по-лесно ще се преживее, защото тук все пак остават Атлетико, Севиля, Валенсия и Виляреал.

Някой ще каже, че сме пропуснали емблематични клубове като Реал Сосиедад и Атлетик Билбао. Не, умишлено не ги споменаваме, защото населението в този регион с интерес наблюдава ситуацията в Каталуния. Само остава да видим, дали пиянството няма да обсеби и Страната на баските.

В края на краищата, по-лесно е да се самоубиеш на пияна глава, отколкото с ясно съзнание. И го правиш само един път!