През лятото на все по-отдалечаващата се 1994 година българският национален отбор по футбол постига най-големият успех в историята на този спорт у нас, класирайки се за полуфиналите на провеждащото се в САЩ световно първенство. Приповдигната еуфория от подвига на Пеневата чета обаче е замъглила главите на българите и само няколко месеца по-късно 43,5% от тях избират начело на държавата да застане водената от БСП лява коалиция. Само за 3 години тя ще доведе страната до невиждан крах, отказвайки да продължи необходимите реформи към пазарна икономика и опитвайки да запуши дупките в бюджета и отрицателните финансови резултати на държавните предприятия с печатане на пари, което води след себе си силни инфлационни процеси и в крайна сметка обедняване на голяма част от населението и обогатяване на няколко човека от клуба на избраниците.

Вероятно се чудите защо Ви занимавам с тази кратка историческа хроника? Първо малко цифри. На 5февруари 1992 година в предградие на Сау Пауло се ражда Неймар да Силва Сантош Жуниор, накратко Неймар. Същата тази 1992 е знаменателна за футбола, тъй като рекордът за най-скъп трансфер е счупен цели три пъти. Първо Жан Пиер Папен преминава от Олимпик Марсилия в Милан за приблизително 18 милиона долара. Скоро след това Ювентус чупи рекорда, плащайки над $21 милиона на Сампдория за услугите на Джанлука Виали, но Милан отново надцаква с над $23 милиона за Джанлуиджи Лентини от Торино. Цели 4 години - до трансферите на Алан Шиърър в Нюкасъл и малко по-късно на Роналдо в Интер, тези рекорди са непокътнати. Стойността им дори е по-висока поради инфлационния индекс, или изобразено в цифри -$1 от 1992 година струва $1,12 през 1994 и ВНИМАНИЕ! - $1,74 днес! За период от 25 години имаме доста скромен инфлационен индекс от 74%.

Преди броени дни приключи трансферното лято на 2017. Но то не беше като всички останали. Да, очакваше се трансферният рекорд, който се държеше от Манчестър Юнайтед с привличането на Пол Погба за $125 милиона да бъде подобрен, но той бе премазан. Онова вече 25-годишно бразилско момче, което споменахме по-горе плати $263 милиона, за да накара Барселона да разтрогне договора му. Веднага след това Неймар подписа с Пари Сен Жермен, чиито катарски собственици осигуриха парите. Колко би струвал нападателят в годината на своето раждане? - някъде около $150 милиона. Но, забравихме Лентини. Към днешна дата неговата цена би била около $40 милиона. Оскъпяване на играчите, или обезценяване на парите? Разлика от около 550% спрямо 1992 година при инфлационен индекс от 74% и 100$ спрямо 2016 г.? Хиперинфлация?! При това точно каквато България изживява само за два месеца между януари и февруари 1997, когато левът се обезценява спрямо долара тъкмо с около 550%.

Но историята не може да се промени. По-важни са последствията. Кой ще спечели и кой ще загуби от всичко това? В краткосрочен период от време има две възможности. По-вероятно е съвсем скоро да станем свидетели на още подобни и дори по-скъпи сделки. Неймар е прекрасен футболист, но на пазара има още 10-ина на неговото и дори на по-високо ниво. Клубовете, за които играят побързаха да ги обвържат с космически клаузи за напускане, но дори те да не бъдат достигнати ще има продажби. Агенти и играчи правят всичко възможно за реализиране на подобни трансфери, тъй като взимат процент от цената.

Достатъчно е да се разшуми в медиите и даденият футболист засипва ръководството си с молби за трансфери, фалшиви медицински, цупене и непрофесионално отношение към тренировъчния процес (Коутиньо). В един момент за клуба става по-изгодно да продава, дори и под трансферната клауза. Подобни покупко-продажби обаче ще останат характерни само за богоизбраните 10-ина клуба. Такива суми биха могли да въртят само те, и то само и единствено при условие, че продават, защото никой не може да се закълне, че тази цена се избива от фланелки и спонсори.

Големият проблем обаче е за малките клубове. Ако хиперинфлацията се запази, те няма да могат да си позволят свежи попълнения, но пък биха могли да пренасочат ресурс в юношеските си школи. Това е дългосрочна инвестиция с надеждата някой ден да продадат следващия Неймар. Разломът между тях и гигантите обаче ще стане много по-осезаем и все по-трудно ще виждаме големи изненади в първенствата. Късмет би извадил малък клуб, който успее да измъкне много пари за някоя обещаваща звезда. Това би му дало добро предимство сред средняците. За $260 милиона можеш да сглобиш цяла 11-торка от суперфутболисти.Но така стана и в началото на 1997 - едни се събудиха кредитни милионери, други, ако не до контейнерите за боклук, то без стотинка от спестяванията, които са правили цял живот. Който няма спомен от опашките за хляб от 1997 г., или нее чувал за заплата от $4 да попита родителите си, или да прочете "Черният обелиск" на Ремарк. С малко повече цинизъм и достойни хора като Лудвиг Бодмер намират начин да оцелеят.

В дългосрочен план ФИФА вероятно ще вземе регулационни мерки, разширявайки обхвата на Финансовия феърплей и търсейки затварянето на вратичките, които използваха адвокатите на ПСЖ и Неймар. Едва ли ще имат ефект, защото реакционните мерки винаги изостават, просто такава им е природата. Възможно е пазарът да се успокои, особено ако някой "преяде" и катастрофира финансово. Представете си историите около ЦСКА да се случат с Барселона, Реал Мадрид или Манчестър Юнайтед. В Англия няма как да те пуснат във Висшата лига с лиценза на Евертън. При всички случаи обаче тези трансфери допринасят за повишаване на периферния интерес към играта. За феновете те са повод за разговори и забавление. Ще има и негативни последици - в опита си да компенсират големите харчове, клубовете ще повишат цената на билетите и ще искат повече от спонсори и телевизии, което ще покачи цената за крайния потребител, докато един ден балонът не се пръсне... и не дойде депресията, а с нея и дефлацията.

Все пак най-важно остава да уцелиш точния момент, в който да продадеш надгробния камък.