Тези дни в милата ни татковина се случи нещо, което "разтресе" спортната общественост. Казвам го в кавички, защото от един нищо и никакъв инцидент, бе раздут балон с размерите на кит. И се сещам за стария български филм "Кит". Така е, по тези географски ширини винаги е важно да има зрелища. Хлябът... той е за други.

Навремето пропаганда и светло комунистическо бъдеще, а сега чалга и вяра в светлия капиталистически просперитет. Пропагандиран от синовете и внуците на тези, които преди години ни караха да вярваме в комунизма.

Не, няма да говорим за политика. Ще говорим за балона и за самоуважението. В тези времена на примитивен материализъм и дефицит на емпатия е много трудно да намериш уважение, но още по-трудно е да го откриеш, ако сам не се уважаваш.

Думите на един футболен президент към спортен журналист още дрънчат в ефира. То не бяха репортажи, писма, изказвания, извинения, дори някои анализатори направиха пари от цялата работа. Моите уважения към колегата - прав е със своя въпрос, а и на всеки журналист това му е работата. Неудобни въпроси трябва да се задават, особено когато става дума за обществен интерес, а и няма неудобни въпроси, въпросите са си въпроси и чакат своите отговори.

Но някак си тази история ми дойде до гуша, а особено приповдигнатия патос на някои анализатори, които изпищяха, че се нарушавала свободата на словото. А и многото фешън да покажеш възмущението си от самозабравилия се футболен президент ми се струва не на място.

Защото, уважаеми колеги, къде бяхте досега, когато се рушаха стадионите? Когато се убиваше футболът? Нима не знаехте през всички тези години, че се закриват школи? Писа ли някой досега, че в Румъния плащат 50 милиона евро за тв права на година, а в България 5? Писа ли някой, че в Албания повече хора ходят на мачове, отколкото в България? Писа ли някой, че за да играеш в юношески отбор трябва да плащаш, независимо дали си кадърен? Писа ли някой, че българската смешна А група е известна като едно от трите най-корумпирани първенства в Европа? И няма нито един хванат, че продава мачове! А някой задава ли неудобния въпрос, откъде са доходите на клубовете, след като средния бюджет на клуб от "елита" е около 5 милиона лева? Откъде идват тези пари?

На кого на съвестта ще тежи това, че не се казват тези истини, а се баламосват младите с приказки за Хичо и Пичо, за рождения ден на Тасевски и хиляди, хиляди подобни "новини", които карат момчетата да повярват, че всичко тук е розово, че няма проблеми, че българският футбол е жив, че един милион са гледали мач на Лудогорец и че на стадиони с вместимост 10 000 човека ходят по 20 000 зрители.

Така е, говорим за самоуважението.

Нямам за цел да защитавам един самозабравил се футболен президент, който днес е на върха на вълната. Напротив, Ganyo style ми е добре познат и винаги са ми били смешни тези, които като откраднат някой лев чрез обществени поръчки или приватизация, слагат костюмите, качват се в скъпата ламарина и започват да ходят като Ксеркс I...

Говорим за самоуважението. Не да лазиш и да правиш чупки в кръста, а да задаваш въпроси.

Но не е ли много съмнително, че на фона на писъците за нарушаване на свободата на словото, някак си незабележим остана фактът, че трима министри хвърчаха като на пожар с хеликоптер, за да режат лентичка заради две хиляди монтирани пластмасови седалки и една козирка над тях от пластмаса, калкулирани за няколко милиона?! В същото време медиите се задъхват от възторг, а народът вместо да освирка този цинизъм - гледа тъпо и послушно ръкопляска. Впрочем, какво друго да очакваме от общество, което създава най-алчните за пари твари и награждава най-безскрупулните от тях?

Говорим за самоуважението.

И за това, че по свобода на словото България е сред последните в света.

Трябва ли още да говорим за самоуважението? В крайна сметка, който плаща, на него ще играеш. Ако трябва и с чупки в кръста.