Липса на инициативност от страна на Жозе Моуриньо, грамотният план на Арсен Венгер и отличната игра на Петр Чех. Като изключим шоуто преди мача, именно с тези три неща ще запомним неделния сблъсък на "Уембли". И с неуважението на Жозе Моуриньо към самия себе си. FUTBOL TV се връща към двубоя за Суперкупата, с който на практика бе поставено началото на сезона в английската Висша лига.

Още преди първия съдийски сигнал станахме свидетели на някои изненади. Първо се оказа, че все пак Моуриньо не може да разчита на Диего Коща, макар че ден преди сблъсъка уверяваше, че нападателят ще играе. Явно дезинформацията бе част от плана на португалския специалист, тъй като Коща дори не попадна в заявката за мача, а сега е ясно, че най-вероятно няма да вземе участие в срещата със Суонзи през уикенда. Другото интересно нещо дойде с избора на титулярния нападател - Лоик Реми започна мача, а Радамел Фалкао остана на пейката. Втората изненада на Жозе бе в центъра на терена, където Матич и Рамирес започнаха като титуляри. Така Оскар бе принуден да прави компания на Радамел, а Фабрегас бе преместен по-близо до върха на атаката.

Що се отнася до Венгер, той също не можеше пълноценно да разчита на Оливие Жиру, който все още не е набрал пълноценна форма. Френският специалист обаче реагира без всякакви условности, развръщайки на целия фронт тройката полузащитници Тио Уолкът, Месут Йозил и Алекс Окслейд -Чембърлейн. а това се оказа полезно за отбора от "Емирейтс".

Трябва да кажем, че тактическите хитрости на Моуриньо претърпяха пълен крах, а двата му жокера не довършиха мача. Очевидно бе, че първоначалният план не сработи. На всичкото отгоре защитата на шампиона не бе на нужното ниво при атаките на "артилеристите" и особено при пробивите на Окслейд-Чембърлейн.

А Арсенал игра грамотно и хладнокръвно, изключително дисциплинирано, което може да бъде отчетено като изненада, защото такава игра се очакваше от Челси, отчитайки историята на сблъсъците между Венгер и Моуриньо. Арсенал в отбрана - такова нещо не се вида толкова често. В същото време атаките отнемаха много малко усилия на "артилеристите", които изтикаха Челси от фланговете и накараха попадналите под жестока преса Азар и Вилиан да се чудят какви ходове да измислят, за да огорчат бившия си съотборник. Реми се загуби, а "сините" се оказаха в трудно положение: Азар, Вилиан, Рамирес и Фабрегас си оспорваха правото да нанесат последния удар, а по-късно към тях се присъединиха Аспиликуета и Иванович. Наистина, Челси имаше повече нанесени удари от Арсенал, но по-малко в очертанията на вратата, освен това половината от изстрелите на "сините" бяха дело на дефанзивни играчи и извън наказателното поле - на прост език това означава липса на идеи в атака.

След почивката Жозе се опита да промени нещо, но Фалкао се изпари от мача малко след като докосна терена. А вакханалията продължаваше. Челси хвърляше много сили в безидейни атаки, а защитата и опорната зона на Арсенал работеше трудолюбиво и внимателно. Вярно е, че "сините" имаха своите шансове, но при едната ситуация Азар пропусна, а при другата Чех спаси мъртвия удар на белгиеца. Веднага ще кажем, че и Куртоа не остана без работа, и Касорла спокойно можеше да направи резултата класически.

Празният поглед на Моуриньо най-добре показваше случващото се на терена и през последните десетина минути за всички стана ясно, че Челси ще загуби този мач. Португалецът изглеждаше като човек, който е изморен от постоянното търсене на нови футболисти, а оттам и на механизми за победи. Скука? Няма как да разберем, но Жозе предпочете да се занимава с Рафа Бенитес и неговата съпруга вместо да измисли план как да спре Арсенал.

Що се отнася до Венгер, французинът много педантично се отнесе към работата си без да се разболява от звездна болест, а това се предаде на футболистите, които показаха голямо трудолюбие в неделния следобед.

В крайна сметка победата отиде в отбора, който я заслужаваше, а това със сигурност ще даде импулс в представянето на Арсенал през новия сезон.

Относно поведението на Моуриньо, едва ли има смисъл то да бъде коментирано. Много е лошо, когато не показваш уважение към другите, но още по-лошо е когато не уважаваш самия себе си. Понякога победите прикриват един или друг грях, но не и този път. Когато си паднал от самия себе си.