След като Байерн Мюнхен и Челси си размениха 9 дузпи, решаващото изпълнение бе предоставено на Дидие Дрогба. Неговата желязна воля и несравним хъс към доказване в най-големите мачове оставиха Челси във финала до този момент. Всъщност, в цялото състезание до този момент. Половината германски отбор се обърна с гръб към вратата, очаквайки тежката си съдба.

Гари Невил: "Бе написано в звездите. Просто трябваше да е той."

Изригването на синия край, виковете на отчаяние от червения, след като топката премина зад Мануел Нойер, никой от обърнатите германци не искаше да погледне назад. Всъщност, Дрогба не нанесе най-добрия си удар, но вратарят скочи в грешната посока и без това. 

И все пак имаше ли някакво съмнение, че решителният момент в мача ще бъде в ръцете на Дидие Дрогба. Сякаш някаква висша сила подсказваше това през целия турнир и мач днес. Нападателят вкара изравнителен гол само 2 минути преди края на редовното време, малко след като Байерн бе успял да материализира предимството си от целия мач.

След като надигра Джером Боатенг в наказателното поле, Дидие запрати мощен изстрел с глава по посока на Мануел Нойер, с който той не можа да се справи. От единствения корнер на Челси, Дрогба направи перфектно изпълнение - точността беше страхотна. Това бе проста, но брилиантна игра на нападателя, който сътвори сензационен финал на кампанията.

Малко повече от половин час по-късно, мечтата на Роман Абрамович стана факт. Докато топката се плетеше в мрежата, Дрогба се хвърли на земята в екзалтация, където скоро се загуби от поглед, погребан под радостните си съотборници и членове на екипа на лондончани.

Ако първият европейски триумф в историята на Челси е начинът да кажеш "Довиждане" за Дрогба, то какво сбогуване направи той.

Дори в последните няколко месеца да имаше и слаби моменти, 34-годишният определено ще се запомни като най-историческата личност в нападението на Челси в историята. След като вкара на финалите на Шампионска лига, полуфиналите на Шампионска лига, и финалите и полуфиналите на ФА Къп, срещу Байерн, Барселона, Ливърпул и Тотнъм - Дрогба не само се превърна в легенда, той просто излъска вече легендарния си профил.

Мощта, агресията, умението да държиш цялата отбрана на нокти през целия мач и единствената мисъл в съзнанието, напред и попадение, винаги дадоха резултати за Дидие. 

В най-голямата среща за Челси от 4 години, Дрогба почти не бе замесен в играта с топката, след като съотборниците му не успяваха да се справят със средната линия на Байерн. Той се връщаше дълбоко назад, за да играе, да печели, да организира. Напред обаче рядко постигна опасно пласиране.

Дупката между него и атакуващия халф на Челси в един момент бе достатъчно голяма, за да паркираш няколко автобуса помежду им. Роберто Ди Матео знаеше, че трябваше да се защитава в този ден. И така Дрогба трябваше да заложи на физическите си дадености, за да играе с кълбото, вместо на психическата си сила.

В нощ, в която Байерн изпусна безкрайно много ситуации, включително ужасна дузпа за Ариен Робен, който блестя в други моменти на мача, и трагични завършеци от Марио Гомес, Дидие Дрогба получи само две. Първата пропусна след грешка на Нойер, но не направи същата грешка два пъти.

За големите мачове, Ди Матео се довери на старите лица, които знае, че скоро няма да има, и как му се отплати това. Въпросът е колко още може да продължава Дрогба?

Едногодишен договор стои на масата от месеци. Дрогба обаче иска повече от това, по-голям обвързващ договор за клуба, който влачи към успеха над 7 години. Изглежда преговорите ще започнат след не повече от седмица.

Има ли място за Дрогба? Трябва ли да има? В тази вечер той показа, че спокойно може да играе по този начин и след средата на 30-те си години. 

Нападателят вкара мижавите 13 попадения през годината, което е по-малко от 1/5-та от головете на Лео Меси за Барселона. Това може и да заговори на Роман Абрамович, който още се колебае дали да даде на Дидие желаните над 24 месеца продължение.

Начинът, по който Дрогба изглеждаше след това, просто позирайки пред фотографите, давайки им хиляди запомнящи се снимки, подсказаха, че той се сбогува дълго. Дълго след като неговите колеги напуснаха терена и бяха в съблекалните, той остана на терена с националния си флаг над широките рамене.

Той се наслаждаваше до последния момент на постижението, което направи. А и защо да не го направи? Най-великата звезда в историята на Челси - наистина великолепен играч. Със сигурност ще липсва, когато той си тръгне.