За Арне Слот това беше рядък лукс. Без чувство за опасност, без безпокойство и без драма, Ливърпул хладнокръвно смаза Карабах с 6:0 на "Анфийлд“ и спокойно си осигури място на осминафиналите на Шампионска лига.

Третото място в главния клубен турнир на Стария континент означава, че отборът на Слот ще играе реванша у дома, а през март ще се изправи срещу един от четиримата съперници – Ювентус, Атлетико, Клуб Брюж или Галатасарай. Като от тази четворка най-много впечатлява турският гранд, т.е. мърсисайдци имат огромни шансове да продължат към четвъртфиналите.

Пропускането на февруарските плейофи бе истински подарък предвид кадровите проблеми. Когато Джереми Фримпонг накуцвайки напусна терена в началото на мача заради контузия в слабините, Слот на практика остана без седем играчи от първия състав. Ватару Ендо прекара по-голямата част от срещата като десен бек, докато партньорът му в халфовата линия Райън Гравенберх беше принуден да действа като импровизиран централен защитник.

Сметката е проста: когато европейската кампания се възобнови, Ливърпул би трябвало да бъде в много по-добра физическа форма. Междувременно – пълна концентрация върху вътрешния фронт. Серия от едва пет победи в 18 мача от Висшата лига преди срещата с Нюкасъл остави твърде горчив привкус.

Все пак би било несправедливо да се подценява най-голямата домакинска победа на клуба в европейските турнири от декември 2017 г., когато Спартак беше разгромен със 7:0. Особено след като шампионът на Азербайджан вече бе побеждавал Бенфика, Копенхаген и Айнтрахт Франкфурт, както и бе отнел точки от Челси. Ливърпул неведнъж се затрудняваше срещу по-скромни съперници този сезон, така че атакуващата свобода, скоростта и ритъмът, които отборът показа на "Анфийлд“, заслужават да бъдат отбелязани.

Истинското значение за бъдещето на Слот обаче ще имат съвсем други мачове. Например, двубоят с Тотнъм в средата на март, мърсисайдското дерби в средата на април и срещите с Ман Юнайтд и Челси в началото на април. Да, дербито с Манчестър Сити също бе важно, но с оглед на кадровото състояние на съперниците, развитието на сблъсъка и моментната форма, а и амбициите на двата тима, то се ограничава само до заглушаване или усилване на шума около перспективите на Арне на "Анфийлд“.

След болезнената загуба от "гражданите“, последвана от победи на Манчестър Юнайтед и Челси, съответно над Тотнъм и Уулвс, слуховете отново започнаха да се множат. Ливърпул се свлече до шесто място и се оказа под въпрос участието на шампиона в Шампионска лига през следващия сезон!

И резонно, разговорите набраха нова сила.

Но въпреки информационния натиск реалността остава непроменена: Слот има подкрепата на ръководството на клуба. Напрежението е осезаемо, то се усеща дори сред феновете, които се редяха на опашки за мача с Брайтън, а и при пътуването до Нотингам този уикенд – но не се говори за ръба на колапса.

Ливърпул няма намерение да следва пътя на Манчестър Юнайтед, който се раздели с Рубен Аморим, или на Челси, който прекрати сътрудничеството си с Енцо Мареска. И двата клуба получиха кратък импулс с назначаването на Майкъл Карик и Лиъм Росеньор, но във всеки от тези случаи промените бяха резултат не само от резултатите и качеството на играта, а и от разпаднали се отношения между треньорите и клубното ръководство.

В Ливърпул ситуацията е различна. Връзката на Слот със спортния директор Ричард Хюз остава силна. Именно Хюз ръководеше търсенето на наследник на Юрген Клоп през 2024 г. и бе убеден, че Арне Слот е най-добрият кандидат за поста. Вярата в треньорските му качества не е изчезнала.

За разлика от Аморим и Мареска, Арне е треньор, който вече е печелил титлата във Висшата лига. Това автоматично му дава един голям "плюс“, но най-вече - време и търпение. В клуба проявяват разбиране към всичко, с което нидерландецът трябваше да се сблъска след триумфалния минал сезон, който рязко вдигна летвата на очакванията. Трагичната смърт на Диого Жота, мащабните кадрови промени, разговорите за преходна година и безкрайната верига от контузии – всичко това се натрупа едно върху друго.

Освен това Слот е старши треньор, а не мениджър, и няма същото влияние върху трансферната политика, каквото Клоп имаше от средата на своя мандат на "Анфийлд“. Затова оплакванията за липсата на централни защитници или за това, че Луис Диас така и не бе заменен, не могат да бъдат отправяни директно към него. Стратегията и разпределението на бюджета са отговорност на Хюз и главния изпълнителен директор на Fenway Sports Group Майкъл Едуардс.

Идеята, че Ливърпул не е бил активен на трансферния пазар през януари, защото не е склонен да инвестира, докато Слот остава начело, изглежда пресилена. Моделът на клуба, основан на данни, залага на дългосрочни инвестиции. Миналото лято единственият полеви играч над 24 години, който беше привлечен, бе Исак.

Досега в клуба смятаха, че през януари просто няма сделка, която да има финансов смисъл, затова решиха да изчакат до лятото. Това е риск с оглед на настоящата ситуация и предстои да се види дали контузията на Фримпонг ще промени позицията.

Въпреки вниманието към разходите от миналото лято, не може да се говори за разочарование. Взаимодействието между Уго Екитике и Флориан Вирц, които и двамата отбелязаха срещу Карабах, се подобрява осезаемо. Джереми Фримпонг и Милош Керкез също надградиха през последните месеци, докато Александър Исак и Джовани Леони остават трудни за оценка заради сериозни контузии.

Много по-сериозен проблем от адаптацията на новите попълнения се оказа спадът във формата на играчите, които трябваше да водят отбора. Мохамед Салах, Коди Гакпо, Алексис Мак Алистър, Конате – тяхната ефективност осезаемо намаля. За това и погромът над Карабах даде глътка увереност: Салах по красив начин прекъсна серия от осем мача без гол и се разписа за Ливърпул за първи път от 1 ноември, а Мак Алистър реализира първия си дубъл на "Анфийлд“.

Ръководството на клуба не си затваря очите за проблемите, които разклатиха представянето на отбора и го направиха толкова нестабилен. Постоянно се задава въпросът – какво е можело да бъде направено по различен начин. Дори с оглед на всички обстоятелства, 45 точки след 27 кръга във Висшата лига са неприемливи. И 8 загуби. Това е повече от Борнемут и почти колкото на Брайтън и Съндърланд!

Грешките на Слот са очевидни. Този сезон той не винаги влияе на мачовете така, както го правеше миналата година. Но той остава същият треньор, който неотдавна постигна върхови резултати, и в клуба вярват, че може да обърне ситуацията.

Потенциалът на този отбор обаче се вижда ясно в Шампионска лига: 18 точки от възможни 24, включително победи над Реал Мадрид, Атлетико Мадрид и Интер.

Интересното е, че Слот предположи преди мача с Карабах, че отпадането от бъдещия победител Пари Сен Жермен на осминафиналите през март миналата година може би е помогнало на Ливърпул да спечели титлата във Висшата лига, когато тимът имаше 15 точки аванс девет кръга преди края. Това вероятно бе удар за взискателните фенове на "червените“, което принуди Слот да влезе в обяснителен режим:

"Може би не го изразих съвсем правилно“, призна той. "Напълно възможно е. Не бях щастлив от загубата от ПСЖ и исках да стигнем възможно най-далеч. Имах предвид, че след отпадането не се сблъскахме с контузии. Те са по-опасни за нас, отколкото за съперниците ни, защото Ливърпул има по-малък състав. Хората го разбраха погрешно. Може би следващия път трябва да бъда по-ясен.“

Когато даваш дълги отговори на език, който не е родният ти, както прави Слот, винаги има риск да прозвучиш двусмислено. Особено в работа под напрежение и при социални мрежи, където е пълно с "анализатори“ на всяка дума и на фенове, които настояват за промяна.

Някои се хванаха и за думите му относно класирането за плейофите.

"Радваме се, че директно стигнахме до осминафиналите, особено ако си спомним, че само преди две години играхме в Лига Европа и отпаднахме на четвъртфиналите от Аталанта“, каза той.

Това не беше критика към Клоп, който изведе Ливърпул до три финала на Шампионска лига. По-скоро бе напомняне за европейската кампания преди идването на Слот. Бившият наставник на Фейенорд ясно показа, че собствените му постижения са били твърде бързо засенчени от хаоса на този сезон.

Числата го доказват. Процентът на победи на Слот в Шампионска лига с Ливърпул е впечатляващ – 77,8%. Общият му показател също е солиден – 61,5%. Освен него само Юрген Клоп с 62,1% е преминавал границата от 60% сред треньорите на Ливърпул от времето на Джон Маккена насам. За сравнение: Бил Шенкли има 52%, Боб Пейсли – 57,5%, а Сър Кени Далглиш – 58,5%.

Да, "Коп“-а спря да скандира името му след равенството с Бърнли и загубата от Борнемут, но когато Арне се приближи до трибуните след последния съдийски сигнал на двубоя с Брайтън, той получи подкрепа.

И всички знаят – а най-вече нидерландецът – какво е нужно да бъде напълно възродена връзката с феновете.

Засега обаче позицията на Слот в клуба остава стабилна. Подкрепата е налице – и той продължава да води Ливърпул към по-спокойни води. Още повече, когато дори третото място вече не е химера.