27 април 2011 година, "Сантяго Бернабеу", полуфинал от Шампионска лига между Реал Мадрид и Барселона. Главен съдия е Волфанг Щарк, а действията на немеца ще предизвикат много полемика след този мач - спестени червени картони на Лео Меси и Дани Алвеш, червен картон за Пепе и 2:0 за каталунците. Пореден триумф за Пеп Гуардиола, който по-късно във финала заслужено ще победи Манчестър Юнайтед с 3:1.

Близо шест години след този успех Монако изхвърли Манчестър Сити от осминафиналите на Шампионска лига. Този път Гуардиола се оказа на другия бряг, а успехът на тима от Княжеството ни дава основание категорично да твърдим, че тактиката на Пеп повече не работи.

Краят на великата идея? Готов ли е испанецът за промяна?

Гуардиола е слаб психолог и това едва ли е новина за тези, които отблизо следят футбола. След домашния успех над Монако специалистът заяви: "Сити ще отпадне, ако не вкара като гост". Може би испанецът е искал да мобилизира футболистите си и да ги накара да вкарат няколко гола. "Гражданите" обаче разбраха по друг начин призива - достатъчно е да бъде отбелязан един гол и всичко ще си дойде по местата.

Седмица преди пътуването до Лазурния бряг тази глупава тактика бе разбита на пух и прах на "Камп Ноу", където ПСЖ вкара, но получи шест попадения. Гуардиола обаче не проведе никаква разяснителна работа с играчите си по този въпрос. Как иначе да си обясни, че ултразвездният Сити проспа цялото първо полувреме в Монте Карло?

Това означава само едно и нищо друго: Гуардиола се намира много далече от своите играчи.

Ако припомним изказванията на Пеп преди мача с Монако, ще видим, че мениджърът показа сериозно и уважително отношение към съперника. Очевидно е, че няма никаква недооценка, ясно е, че Гуардиола има ясно виждане за опасността. Проблемът е, че Пеп не успя да доведе всичко до това до главите на играчите си.

В крайна сметка Монако се класира за четвъртфиналите на турнира, а това е добра новина за тези, които обичат логиката във футбола.

Първо, тимът от Княжеството показа страст, написа малка приказка в стил "Лестър", излизайки в реванша без Фалкао и Глик, с 20-годишния Туре на мястото на Раджи. Без големи звезди, но вероятно с треньорски наставления между двете уши: вие с нищо не сте по-слаби от тези звезди.

Второ, Сити заслужено си получи наказанието за цирковете, които устройваше в груповата фаза на турнира. Хайде да си спомним за мача със Стяуа, Селтик и този с Борусия Мьонхенгладбах в Германия, когато "гражданите" разиграваха топката по широчината на терена, издевателствайки над публиката с омразната "тики-така", която накара много неутрални фенове да намразят гуардиоловата Барселона.

Третата и най-важната причина да се радваме на отпадането на Сити е краят на споровете за качествата на Гуардиола като треньор. Пеп не умее да избира състава, не умее да се занимава с младежите и най-важното - не умее да се занимава с развитието на отбора! Всичко това се видя в Барселона, където успехите бяха свързани с наличието на гениални футболисти там. Несъстоятелността на работата на Пеп стана очевадна когато трябваше да се проведе преустройство в играта на Барса заради оттеглянето на едно поколение и израстването на друго.

Същото се случи и в Байерн. Гуардиола просто наследи фантастичния отбор на Юп Хайнкес, без да успее да го развие. Макар и пазарувайки от най-големия конкурент в Германия.

Въпросът: провървя ли му на Пеп в Барселона вече е риторичен. Разбира се, провървя му. Включително и откъм скандални съдийски решения в почти всяко издание на Шампионска лига, чиито пик бе полуфиналът с Челси и набедения за съдия норвежец.

А какво се случва, когато отборите на Гуардиола не се радват на съдийска подкрепя? Безпомощност в полуфинала с Интер, отпадане от Челси, провал срещу Реал, погром от Барселона, шамари от Атлетико.

Двата мача с Монако ясно показаха, че Пеп не може да мотивира играчите си и при това е лош стратег. Истинска треньорска катастрофа. Испанецът цял сезон се учи от стила на Висшата лига, за да допусне елементарен гол от центриране. При това за седми път през сезона "гражданите" получават три и повече гола в мача. Разбира се, че Гуардиола трябва да бъде преоценен като треньор. Именно работата на "Етихад" е първото професионално предизвикателство за испанеца като специалист. И той засега се проваля. И няма причина да мислим, че ще се поправи на фона на мощния Челси на Конте, набиращия скорост Тотнъм на Почетино, лудата банда на Клоп и на възраждащия се Манчестър Юнайтед.

27 април 2011 година. След онзи мач разочарованият Моуриньо пожела на Пеп поне веднъж честно да спечели Шампионска лига. Оттогава изминаха шест години, а Гуардиола се отдалечи на максимално разстояние от главния европейски трофей. Изглежда, че проклятието на Специалния работи. На треньора, който два пъти триумфира в Шампионска лига без суперзвезди и без помощта на съдиите.