"Всичко е различно, когато си начело на голям отбор. Трябва да си максимално взискателен, да жертваш целия си живот и да не допускаш нищо да те отвлича. В 90% ще стане по-лошо и само в 10% ще е по-добре и вие ще сте доволни от работата си. Лично аз съм експерт в мазохизма, това ми позволи да се изкача на следващо ниво", това заяви Арсен Венгер в едно свое интервю за Daily Mail от 2 март.

Едва ли някой ще се осмели да отрече, че френският специалист е ненадминат в приказките. И в някои случаи е прав. Както сега за мазохизма. Защото точно в това се превръщат последните му години начело на Арсенал. А и самата връзка с клуба прилича по-скоро на семейство, което е заедно по задължение, без чувства и без любов, останала някъде назад, в началото на съвместния живот.

Проблемът е, че е напът да изчезне и уважението. А може би и то го няма? Защото и за последните почитатели на французина вече трябва да е станало ясно, че Венгер е безнадеждно остарял и Арсенал няма как да спечели нещо значимо с него.

"Професорът" не само, че не е в състояние да мотивира и да накара играчите да се бият един за друг, но и тактически губи от всеки втори треньор. Най-пресни са примерите от последните мачове. С гол на чужд терен и при система на директни елиминации е безумие да не се оттеглиш назад, да не наситиш опорната зона с играчи и да не дебнеш за контраатаки. А вместо това да продължиш да се надиграваш с противника на собствения му стадион.

Безумие е да оставиш най-креативния си играч на пейката в среща с пряк конкурент и на всичкото отгоре да заложиш на атакуваща схема 4-1-5, която, първо никога не си използвал и второ, при положение, че половината защита на Ливърпул е играла срещу такава постройка в Германия. А линейната игра не е най-доброто срещу отбори като този на Юрген Клоп. Резултатът е, че Жиру и Уелбек надделяха в общо три единоборства, а домакините спечелиха с 3:1, като при първите два гола на победителите Окслейд-Чембърлейн и Уолкът не спазиха правилата на линейната игра.

Безумие е, когато в плейофите на Шампионска лига оставиш на пейката Чех и Йозил, а при изгонен централен защитник оставяш Гибс и Паулища на пейката, а първите смени правиш след 18 минути. И в крайна сметка да получиш пет гола пред собствената си публика.

Мазохизъм? По-скоро некадърност.

Не знам как се чувстват феновете на Арсенал, но е цяла мъка да се наблюдава как Венгер страда, когато вижда точните удари на противниковите отбори. А за последните седмици лично в него попаднаха точно 13 такива изстрела. Сегашният период се превърна в истинска трагедия, може би най-голямата в кариерата на френския треньор, а по-интересното е, че позицията на ръководството остава неизменна и то продължава да се надява на нещо. Навремето имаше един френски треньор, който разговаряше със звездите.

Може би на "Емирейтс" също се надяват на космоса?

Ще стане ли Арсенал по-силен без Венгер? Очевидно е, че Арсен даде каквото можа на отбора, като за последните 11 години тук няма развитие или то е много по-малко и по- бавно в сравнение с останалите големи отбори. Постепенно Арсенал се превърна в клуб без спортна част, без спортен дух за съревнование, без желание да се бори за трофеи, без яйца. Клуб от импотентни. Едва ли са много почитателите на футбола, които виждат във венгеровия Арсенал бъдещ шампион - това важи и за феновете на този велик клуб. Тогава, има ли накъде да се пропада още и да стане по-лошо, отколкото е сега?

Иначе през уикенда "артилеристите" ще се изправят пред поредния си мач, този път в Купата на Англия. И може би лондончани ще успеят да преодолеят представителя на петото ниво на английския футбол. И може би отново ще видим усмихнатия Арсен.

"Ние правилно реагирахме на поражението от Байерн" - очаквайте и поредния златен цитат на Венгер.

От него се нуждаят всички мазохисти.