Възможно ли е автобус да катастрофира на магистрала, при липса на движение и при отлични метеорологични условия? Въпросът е риторичен - да, възможно е. Впрочем, доказано е, че по-голяма част от нещастните случай са в резултат на надценяване на собствените сили. Така например, обикновено, в морето се давят хора, които могат да плуват и рядко може да прочетем, че нещастието е сполетяло човек, който не може да плува.

Материалът по-долу най-вероятно няма да се хареса на огромна част от феновете на Челси, на други ще върне болката от спомена в сряда вечер, а трети може би ще разберат какво искам да кажа. Не искам да се заяждам с никого. Напротив, истината е, че стисках палци за "сините" в последния им мач в Шампионска лига за сезона, а и предполагах, че парижани ще си тръгнат от Лондон така и без да отбележат гол на "Стамфорд Бридж". Логиката преди срещата сочеше точно това, а и не вярвах, че Жозе Моуриньо и играчите му ще направят същата глупост, каквато сториха срещу Атлетико миналата година в полуфинал от същия турнир. Предполагам дори, че някои почитатели на футбола са решили да сменят канала в 31-та минута.

По принцип, за такива мачове не трябва да се пише или да се чете, те трябва да се гледат. Трудно е обаче човек да стиска зъби, при положение, че Жозе Моуриньо вече четвърти ден не спира да говори, а и преди това португалецът проведе няколко словесни атаки към французите.

От самото начало на двубоя стана ясно, че Жозе не си е взел поука от провала срещу "дюшекчиите" и вместо да повтори играта на тима си срещу ПСЖ от миналата година, мениджърът реши да се възползва от предимството 1:1 в първата среща.

И двата тима тръгнаха защитно: това устройваше лондончани, а парижани нямаше как да рискуват, тъй като гол във вратата им окончателно попарваше надеждите им. Изгонването на Ибрахимович отвори играта: домакините започнаха активно да атакуват чрез Азар и Коща, а гостите се стараеха да отвръщат чрез центрирания към Кавани и Пасторе зад гърба на бавните Тери и Кейхил.

Първоначалната страхливост на двата отбора обаче им позволи да играят по-ефективно в отбрана, отколкото в атака. Гари шест пъти изчисти топката, Джон го направи пет, а Маркиньо пресече пет топки. В целия мач бяха отправен общо шест удара в очертанията на вратата. За 120 минути! А четирите гола дойдоха не от игра, а от статични положения.

Напълно разбираемо е гостите да играят по този начин. След миналогодишния бой. След първия мач в Париж. След хилядите приказки на Жозе преди срещата. След изгонването на Ибра.
Но защо Челси игра по този начин? Пред собствена публика! С човек в повече...

Впрочем, когато говорим за страхливост, цялата защита на "сините" приличаше на зайци. Онези зайци, които в първия ден от казармата обличахме с дебелия вълнен шаяк и които, попаднали в нова обстановка, започваха страхливо да се озъртат. Точно по този начин изглеждаха Аспиликуета, Тери, Кейхил, а на моменти и Иванович.

Нещата станаха още по-страшни, когато Азар започна да се оплита в собствените си финтове и улесни задачата на Маркиньос. Отделно от това, Коща попадна в плен на Давид Луис и Тиаго Силва, които напълно обезличиха испанеца, позволявайки му да нанесе само един удар в цял мач.

А къде се намираше Моуриньо? Въпросите към разтапящия се от тщеславие португалец са много: защо, след като се видя, че Маркиньос се справя успешно с Азар, допусна 44% от атаките в мача да се развиват по левия фланг (80% през белгиеца)? Защо не внесе корекции в поведението на Коща, който повече се опитваше да разруши здравето на някой противник, отколкото да се открива за остро подаване на Азар? Защо Жозе заложи само на двама атакуващи футболисти в цял мач? Защо Моуриньо забравя миналогодишните уроци? Кому бяха нужни толкова много приказки пред решаващия сблъсък? Защо "сините" играха по този начин срещу противник в намален състав? А къде бе публиката на "Стамфорд Бридж", която бе надпята от 3000-те хилядите французи.

Истината е, че преди и по време на мача Жозе се държеше повече от надменно, самоуверено и гледаше отвисоко на съперника си. С пренебрежение. Това се предаде както на играчите му, така и на феновете на "сините", които със замъглено съзнание виждаха любимците си на финал. На практика, Моуриньо се показа като страхливец, но пък в крайна сметка португалецът си намери и майстора, ставайки жертва на собственото си оръжие - статичните положения и здрава отбрана.

Сега Жозе може да говори колкото си иска и по всякакъв начин да ни убеждава, че няма да страда от лошия резултат, че е велик треньор (не си спомням легендарният Сър Алекс да е казвал подобно нещо) и да помества снимки в Instagram, но истината е, че 120-те минути на "Стамфорд Бридж" в сряда вечер съсипаха целия труд на Моуриньо, а Лоран Блан се оказа по-подготвен и по-хитър от своя колега.

Кога може да катастрофира един автобус ли? Разбира се, че когато превозното средство не е изправно или водачът на автобуса е толкова самоуверен в себе си, че пропусне някой завой. Или заспи от тщеславие.