Ливърпул стана първият отбор след Атлетико, който не позволи на Кристиано Роналдо да вкара гол в мач през този сезон. Разбира се, в този материал няма да обсъждаме тъжната физиономия на чувствителния португалец, който не успя да изравни рекорда на Раул и можеше да се разреве във всеки един момент, а ще съсредоточим нашето внимание върху постижението на Ливърпул.

Впрочем, трябва да признаем, че това е първото и последно добро нещо на мърсисайци на "Сантяго Бернабеу" във вторник вечер.

Малко преди началото на мача съпругата на Ловрен публикува в Twitter снимка на дъщеря си, която озаглави: "Защо моят татко не играе?". Добър въпрос, ние го споделяме, но искаме и да го развием и да попитаме Брендън Роджърс за съдбата и на други футболисти. Не, няма да критикуваме мениджъра, още повече, че снощи не кой да е, а Мишел Платини го защити, заявявайки, че ще изглеждаме глупаво, ако попитаме Роджърс за състава. Но все пак, какво пречи да разберем, защо не игра Джерард? Защо го нямаше Хендерсън? А къде бе Стърлинг?

Наистина ще се опитаме да не изглеждаме глупаво, но изборът на състав от страна на Брендън не показва ли собствената безпомощност на мениджъра и на Ливърпул пред могъщия Реал и очевидното примирение с очакваното поражение в Мадрид? А може би хитроумен план за неутрализиране на Карло Анчелоти и неговите футболисти?

Много специалисти преди мача предполагаха, че наставникът на "червените" ще предприеме опит максимално да насити състава с играчи, които умело действат в отбрана и могат да рушат атаки, и поради това отсъствието на Балотели и Коутиньо не е никак изненадващо. Но къде е капитанът? А какъв е смисъла да оставиш на пейката Стърлинг, а да пуснеш Маркович, който не се отличава с умения да действа разрушително и да играе в отбрана? Да, забравихме, че Рахим лесно се изморява и на 19-годишния младеж ще му дойде много да играе през 4 дни. Как обаче да си обясним присъствието на Коло Туре, който за последните пет години има само един мач в Шампионска лига?!

Разбира се, ще се съобразим с директивите на Платини, още повече, че поглеждайки резултата, може веднага да направим извод, че "червените" не се представиха чак толкова зле в Мадрид (а и Туре, въпреки грешката си при гола на Бензема, бе един от най-добрите). Но заради това ли Ливърпул се класира за Шампионска лига? Все пак говорим не за Марибор и Лудогорец, а за велик клуб, с традиции и огромна история. Дано не сме пропуснали някое ново правило на УЕФА, но нима вече са започнали да дават точки, заради достойни загуби?... Впрочем, поглеждайки към ударите (28:4 в полза на победителя), може да кажем, че "червените" са имали и голям късмет да не допуснат 3-4 гола.

Разбира се, че няма да критикуваме Роджърс, дори ще се опитаме да го оправдаем - възрастта на Джерард, формата на Ловрен и Балотели, дори отсъствието на Стърлинг ще свържем с нестабилността на Рахим, тъй като младежът много рано получи своята порция слава.

Но няма как да не попитаме, имаше ли право Ливърпул да играе толкова пасивно и толкова скромно? Толкова скромно, че след гола на Бензема отпаднаха всякакви съмнения относно победата на Реал. Признавам си, че през второто полувреме окончателно превключих на Ювентус - Олимпиакос, забравяйки за мача на "Бернабеу", мач с ярък афиш, но с празно съдържание. В двубой, който играта на гостите не предизвика никакви положителни емоции, а отношението към толкова важен турнир бе обидно. Обидно за всички почитатели на английския футбол, но най-вече за верните фенове на Ливърпул, които за мен ще са наивници, ако вярват, че отбора им ще постигне големи успехи в тазгодишното издание на Шампионска лига. А и Роджърс си го каза: Висшата лига е по-важна от Шампионска!

И за последно ще попитаме, защо Андерлехт пристигна в Лондон като жертвено агне, но игра футбол и постигна своето на "Емирейтс", а в същото време тим с по-големи възможности се държа на "Бернабеу" като скъп турист? Дали защото Ливърпул наистина не се чувства като турист в Шампионска лига?