Манчестър Юнайтед и Реал Мадрид проведоха мач, разговорите за който дълго време няма да утихнат. Три гола на испанците, изгонването на Нани, ключовата смяна на Модрич, признанията на Моуриньо и действията на един човек в черно, който както се оказа след това е поклонник на испанския футбол. Авторът на материала по-долу ще се опита да събере цялата мозайка в едно цяло.

1. ТАКТИКАТА

Още след първия мач, в който Юнайтед изпълни програмата да не загуби и да вкара гол, беше ясно, че Сър Алекс ще избере съвсем друга тактика за реванша. Лично аз смятам, че шотландеца си е направил сметката още по пътя към дома и три седмици преди 5 март е преценил каква тактика ще избере и какъв стил на игра.

Мнозина, виждайки състава на легендарния мениджър, изразиха изненадата си. Рууни резерва? Нани титуляр? Уелбек в центъра на терена? Гигс срещу Роналдо и Коентаро? За да разберем какво направи Сър Фъргюсън, веднага трябва да се върнем към мача в Мадрид. Там Ван Перси беше начело на атаката, а зад него застанаха Кагава, Рууни и Уелбек. Уейн беше единственият от тримата, който не успя да подкрепя холандеца. Англичанинът направи слаб мач, а Eurosport му постави най-ниска оценка от 22-та. Освен това играта на Рууни в отбрана беше ужасна и би било рисковано в такъв мач нападателя да играе на фланга. Ето защо решението на Сър Алекс си има своята причина.

Отляво застана Нани - срещу най-слабото звено на Реал Арбелоа, а отдясно отиде дисциплинирания Гигс.

Реал от своя страна избра както се очакваше своя класически план, с очакван състав, който трябваше да вкарва голове. А това означаваше, че ключова задача за Сър Алекс беше да спре ключовите футболисти на Реал. Така Рафаел напълно покри Роналдо, принуждавайки португалеца често да се мести в центъра, а Гигс се справи чудесно с Коентрао - по-добре, отколкото Рууни го направи на „Бернабеу".

В крайна сметка Реал се оказа скован в ръцете и краката, макар и да владееше по-дълго време топката. На практика пред Де Хеа нямаше опасни моменти - домакините изпълняваха тактическия си план идеално и не забравяха да контраатакуват опасно. Юнайтед превъзхождаше съперника си физически и психологически, а гостите бяха безпомощни, безидейни и напомняха на един друг отбор - Барселона от 20.02.2013.

Камерите следяха лицето на Моуриньо, чийто поглед едва ли някога е изглеждал толкова празен и безнадежден, а в мимиките на лицето му се чувстваше поражението.

Юнайтед постоянно се опитваше да краде топките и когато успяваше да го направи веднага се втурваше в опасни контраатаки, които протичаха по един и същ сценарии, благодарение на гениалния шотландец: Уелбек надбягваше Алонсо и отлично комбинираше с Ван Перси. Движението на холандеца водеше до там, че един от централните защитници на Реал трябваше да го следи постоянно, а това водеше до свобода на действията на Уелбек. Гигс също участваше в контраатаките, а Нани се справи с Арбелоа по всички показатели. Благодарение на това Варан и Лопес се намираха постоянно под натиска на съперника, а колко време щяха да издържат - беше въпрос на време. Веднага след почивката Юнайтед сдави Реал - не без помощта на Рамос и по всичко изглеждаше, че „червените дяволи" държат ситуацията под свой контрол. Но...

2. ФУТБОЛНИЯТ ТЕРОРИСТ

Вечерта на 5 март трябваше да стане празник на срещата между два велики клуба и по-достойният да победи и продължи напред. Жалко, защото жребият събра на осминафинала поне един от финалистите в турнира. Вълшебната приказка обаче беше похитена от един поклонник на испанския футбол и ненавистник на английския - турският поданик Джунейт Чакър. Човек, в чийто Twitter от чуждестранните клубове се четат само имената на Барселона и Реал Мадрид, а за последните две години този рефер е показал 4 червени картона на представители на английския футбол, т.е. това е идеалният човек, който трябваше да обслужва този мач. Неуважаеми чиновници от УЕФА, Платини, ако това е урок по абсурд, той е усвоен много добре!

Това не е теория на заговора, защото през последните години нещата се виждат с просто око и няма нужда мислещите хора да четат и да се вглеждат в детайлите - ясно е какво се случва. Нека и не се връщам назад във времето, защото всичко скандално което се случва напоследък в Шампионската лига винаги е в полза на испанските отбори. И вероятно поради тази причина Барселона ще остане в историята като единственият носител на Европейската купа, чиито три последни титли са поставени под съмнение от по-голяма част от футболната общественост.

Но да се върнем на ситуацията с изгонването на Нани от футболния терорист Джунейт Чакър.

Португалецът е вдигнал високо крак, т.е. има опасна игра срещу противников играч. Ок, съгласен съм със защитниците на това твърдение, макар че в духа на мача, срещата не беше груба и съдията беше наясно, че с изгонването на играча щеше да развали мача.

Нарушението на Нани не е умишлено, той следи само топката и изобщо не се опитва да удари или контузи Арбелоа, още повече, че защитника се появява зад гърба му. Ок, ще се съглася, че е задължение на играча да се ориентира в ситуацията и да помни, че не е сам на терена.

Съдията съсипа мача и изпълни поръчката на Платини и Ко, УЕФА-Катар. ОК, ще се съглася с вас, че това не е вярно и че „новият Йоребро" свири принципно и съгласно буквата от Правилника.

А сега ще ми обясни ли някой, ако футболният терорист, „Новият Йоребро" и „Футболният Чък Норис" е толкова принципен и спазва духа на буквата, поради каква причина, ето в тази ситуация по-долу нямаше червен картон за Арбелоа:

Може би защото Евра е мъжко момче и веднага се изправи, а не започна да се търкаля по терена? Има ли значение колко високо е вдигнат един крак? Кой удар е по-опасен - в коляното или в ръката? А дали Арбелоа не беше изгонен, защото е играч на Реал Мадрид? И един последен въпрос: Ако в УЕФА не са гузни от случилото се на 5 март, защо днес малките хора решиха да не наказват Фърдинанд? Ей така, по видеозаписите да се самосезират чиновниците и да накажат англичанина?

P.S. Понякога ми се струва, че пораженията на Юнайтед носят на някои фенове на други отбори повече радост, отколкото победите на собствените тимове. Дано да греша. Но така или иначе, ще продължавам да бъда непримирим по отношение на ситуации с изгонването на Ван Перси в Барселона или скандалният полуфинал в Лондон между Челси и Барселона. Просто защото не искам  да ставам съучастник в престъпления.