20 години след Хилзбъро английските титани прегазиха Европа


.

За трета поредна година три тима от Англия ще играят в ½-финалите на Шампионската лига. За пета пък на финала ще има тим от Острова. Това отново доказва абсолютната доминация на клубовете от Албиона в европейския футбол.

От тук насетне, който и от четирите останали отбора да спечели Европейската купа, няма да е изненада. Но думите, които Арсен Венгер и Рафа Бенитес казаха миналата година по това време се потвърдиха. След ¼-финалите между техните тимове тогава, те бяха на едно мнение: “Догодина няма да се учудя и четирите отбора в полуфиналите да са от Англия”. Е, това не се изпълни на 100%, но единствената причина бе жребият, който срещна Челси и Ливърпул твърде рано.

Има някакъв знак от съдбата, че точно в денят, в който светът отбелязва 20 години от ужасяващата трагедия на “Хилзбъро”, английските отбори премазаха своята конкуренция. Истината е, че доста се изписа за това как в последните години Висшата лига се превърна в най-силния шампионат. Като причини за това се сочат милионите, които се наляха в местните тимове. По наше мнение това бе само катализатор на процеса, защото всичко започна от онзи черен 15 април на 1989.

Именно след трагедията в Шефийлд започва реорганизацията на футбола на Острова. Примат се закони ограничаващите вандализма, реконструират се стадионите и по този начин се повишава качеството на продукта. Това поражда сериозния интерес на телевизиите, големи приходи, а от там и големи инвеститори. Със създаването на Шампионската лига английските тимове са върнати в европейските турнири, от които УЕФА ги гони след ужаса на “Хейзел”. В началото е нужно време островитяните да догонят италианските и испанските клубове, но и това става като през 1999 Манчестър Юнайтед вече е шампион на Европа.

През 2003 година Роман Абрамович купува Челси, с което процесът на засилване на Висшата лига навлиза в нов етап. На практика се ражда нов титан, което увеличава конкуренцията и помага на тимове като Манчестър Юнайтед, но най-вече Арсенал и Ливърпул да дръпнат много в развитието си, за да могат да се противопоставят на своите опоненти. Така вместо обичайната за повечето страни биполярна система (Реал и Барселона в Испания), в Англия имаме 4 тима на суперниво.

Абсолютният шампион Манчестър Юнайтед не е в най-добрата си форма, но именно това показва, че е най-силният отбор в света. Играта, която демонстрират “червените дяволи” едва ли се харесва на Сър Алекс Фъргюсън, но факт е, че тимът печели своите срещи. За това колко са израснали говори победата им в Порто – първа за тим от Англия в този град. Най-силната страна на Манчестър Юнайтед е дълбочината на състава. Това е ключът към преодоляване на умората, която футболистите натрупаха, защото е факт, че са изиграли между 5-10 мача повече от всичките си съперници. Необясним за мнозина е и този глад за трофеи. Без нови имена с изключение на това на Бербатов манчестърци продължават да натискат на всички фронтове, сякаш никога не са печелили Висшата лига, Шампионската лига и Купата на Англия.

Челси е с трудната задача да преодолее Барселона на ½-финалите. Подобно на Юнайтед “сините” имат голям набор класни играчи и, ако не беше недоразумението с назначаването на Луиш Фелипе Сколари, вероятно в момента щяха да са лидер във Висшата лига. Челси продължава борбата и за ФА Къп, където му предстои полуфинал с Арсенал. Тимът проявява слабост в защита, но специалист като Гуус Хидинк може да изчисти тези проблеми в най-кратки срокове и подобно на Аврам Грант да стане временен мениджър, класирал лондончани за финал в Европа.

Другият лондонски тим – Арсенал в момента пък показва най-добрата форма. Причина за това, е че основните футболисти на Арсен Венгер преодоляха травмите, които ги мъчеха в началото на сезона и от Нова Година насам “топчиите” нямат загуба в Англия, а в Европа допуснаха само едно поражение от Рома, което не бе фатално. След като в ¼-финала отвяха третият в Испания Виляреал с 3:0 Фабрегас и копания спокойно могат да погледнат към титлата, необезпокоявани от задължения във вътрешния шампионат. Това което може да изиграе лоша шега на Арсенал е младостта. Доста опит ще е нужен в мачовете срещу Юнайтед, но с ентусиазирана игра “червените дяволи” могат да бъдат преодолени.

Макар и да отпадна от Шампионската лига Ливърпул продължава да гони голямата си цел – Премиършип. Чудесният футбол, който демонстрират “червените” е предпоставка да стигнат до така жадувания вече 20 години трофей. Все пак се вижда, че Ливърпул страда от липсата на тази дълбочина и постоянство, с която разполагат Манчестър Юнайтед и Челси. Когато нещата за “мърсисайдци” вървят в Шампионската лига, в Англия те не са толкова благоприятни и обратното. Рафа Бенитес има нужда от още поне 3-ма футболисти на високо ниво, за да засили конкуренцията. Вижда се, че без Джерард и Торес Ливърпул е бледа сянка на себе си, докато Манчестър Юнайтед игра дълго време този сезон без един или двама измежду Роналдо, Рууни, Бербатов, Видич и Фърдинанд и въпреки това взе своите мачове. И все пак, ако двата съперника продължат да се представят в тази си форма титлата ще поеме към “Анфийлд”.

Единственият отбор останал да се противопоставя на англичаните в Европа е тимът на Барселона. Каталунците демонстрират най-красивата игра в света през целия сезон, но дали са това страшилище, което изглежда? Отговор на този въпрос ще ни дадат мачовете с Челси. Това ще е първият сериозен съперник, който те ще срещнат от август насам. У дома те имат за противник Реал, който бе разпилян от Ливърпул и въпреки това печели наред в Примера. Това показва спада на нивото в испанската елитна дивизия. Победите на Барса над Лион и Байерн бяха впечатляващи, но трябва да признаем, че “Хлапетета” са на път да изтърват титлата във Франция, а тази година баварците бяха разбити с по 5:1 от Вердер и Волфсбург. Но преди три години и Милан бе оставен сам в английска компания, а измъкна титлата, така че тепърва предстои най-интересното.

319