Две години след финала на Шампионската лига в Рим, съдбата си направи нова шега и изправи в Лондон Барселона и Манчестър Юнайтед в повторение на битката на двата най-силни клуба в Европа. И в двата случая каталунците се оказаха победители с два гола разлика, но двете финални срещи се различават коренно като заслуга за това имат и двата тима.

На първо място финалът от 2011 наистина ще се запомни. Става дума за това, че през 2009 в Рим станахме свидетели на изключително еднообразен футбол. След гола на Ето‘о в 11-ата минута срещата приключи. Нито Барселона, нито Манчестър Юнайтед създаваха положения и двубоят премина в непрекъснато владеене на топката от каталунците и напъни на англичаните да им я отнемат.

В Лондон Барселона не просто си подаваше умело, но и се стремеше да отбележи повече голове с всяка атака и спокойно можем да дадем висока оценка на отбраната на Юнайтед, която въпреки масирания натиск, на който бе подложена допусна малко грешки. Вторият и третият гол дойдоха след далечни удари, като при шута на Меси може да се търси и вина у легендарния Ван дер Сар. Момчетата на Сър Алекс владееха топката в близо 40% от времето – нещо което малко отбори са постигали срещу „блаугранас“.

Спорът бе решен в средната линия, където преимуществото на Лос Кулес беше очевидно. Ветеранът Райън Гигс не бе на себе си, Валенсия бе натоварен повече с дефанзивни функции, а Карик е твърде далеч от Иниеста. Шави и Бускетс. Парк Джи Сун бе човекът, който опита да промени нещо и игра борбено като пресече голям брой опасни нахлувания на каталунци в половината на „дяволите“.

В креативен план обаче Юнайтед не показа нищо смислено. Едва ли присъствието на Димитър Бербатов щеше да промени нещо. Българинът просто щеше да влезе в ролята на Чичарито – пасивен зрител, твърде откъснат от халфовете и озаптения Рууни. И въпреки това за разлика от Рим, където беше и Роналдо, Юнайтед търсеше пътя към Валдес. В началото изглеждаше, че англичаните ще смажат съперника си, а при 1:0 успяха да стигнат до изравнителен гол и да оставят интригата за втората част.

При попадението на Рууни се видя, че Гуардиола трябва да свърши още много работа в защита, ако иска отборът му наистина да стане най-силният на всички времена. В редките случаи, в които каталунците се бранят не е трудно да се намери път през последната им линия. Сториха го не само Юнайтед, но и Арсенал и Реал Мадрид.

Споменавайки последните два клуба се сещаме и за работата на съдийската бригада. Унгарецът Виктор Касай се справи по прекрасен начин с двубоя. Реферът даде на каталунците да разберат, че хитрите им номера от предишните мачове при него няма да минат. Това направи мача много по-динамичен. Нямаше ги и излишните картони. Единствената грешка може да се търси при гола на Юнайтед, където останаха съмнения за засада, но тя бе твърде тънка, за да търсим зла умисъл в помощника на Касай.

Като обобщение на всичко написано следва да кажем, че Барселона заслужено спечели финала, надигравайки по категоричен начин Манчестър Юнайтед. „Червените дяволи“ не могат да се срамуват, тъй като в момента са единственият отбор доближаващ се до класата на каталунците. Все пак в неутралния зрител ще остане лека горчивина за начина, по който Лос Кулес стигна до Лондон. Мястото на Юнайтед там бе безспорно, макар и не с най-добрия състав, който Сър Алекс е водил. И няма да е чудно много скоро тези два тима отново да оспорят най-ценния трофей.