Барселона отново ще играе на финал в Шампионската лига и най-вероятно каталунците ще се изправят срещу своя стар познайник отпреди две години, отборът на Манчестър Юнайтед. За съжаление, схватката с Реал Мадрид в полуфиналите на най-престижния европейски клубен турнир не оправда очакванията на милионите любители на футбола за мегаспектакъл и накара една голяма част от феновете на играта да си зададат някои въпроси, които със сигурност биха предизвикали неудобство сред привържениците на „блауграна".

Аз бих започнал с: Кой е най-силният отбор на планетата? Тук е ясно, че ще изпаднем в полемика, особено ако се вземат мненията на привържениците на Челси, Юнайтед, Интер, Милан, Байерн Мюнхен, Реал Мадрид, а защо не Арсенал и Ливърпул. Със сигурност обаче, по-голямата част от любителите на футбола ще пренебрегнат клубните си пристрастия и ще кажат, че най-силният отбор е този на Барселона. Със своята великолепна средна линия, с гения на Меси, опита на Пуйол и ренесанса на Пике, „блауграна" с право може да претендира за това.

Поглеждайки обаче към двубоите, които изпратиха тима на Гуардиола на „Уембли", не може и да не си зададем следващият въпрос: Защо? И той е функция на това, което се случи по време на полуфиналите на Шампионската лига и по специално тези в Мадрид и Барселона. Защо изведнъж отбор, който е смятан за един от най-добрите, ако не и най-силният на земята, си позволи да покаже другото си лице - не на мъжкаря, който знае как да понесе удара на противника, а онова на малкото момченце, което си играе само с момиченца и което, ако някой връстник му дръпне захарното петле от ръчичката, бяга при мама да и се оплаче? Някой може би ще каже, че попресилвам нещата, но няма как да бъде иначе, след като двата полуфинална мача на Барселона нагарчат. И със сигурност агитката на Реал Мадрид се е увеличила след последните четири Ел Класико, защото извинете ме уважаеми читатели, но хората на Гуардиола откраднаха щастието - на любителите на тази велика игра и на своя исторически съперник. От първото обаче боли най-много, защото ако това е бъдещето на съвременния футбол, май ще е по-добре да се ориентираме към спортове от рода на художествената гимнастика или синхронното плуване. Отборът, за когото непрекъснато се говори, че е постоянно готов за атакуващ футбол и изповядва нападателна тактика, ми приличаше в тези срещи на италианските отбори от 80-те години - преследване на арбитрите до дупка, използване на подли номера и симулации, пред които и най-голямото актьорско майсторство бледнее.....

Смешно е някак си, когато рекламиран по медиите за непобедим и силен отбор получава помощ от арбитрите. Смущаващото е, че три години вече съдийските грешки са в полза само на един отбор. Някой да не е съгласен с мен, че всички участници във великата футболна битка са равни пред закона? Без значение дали срещата е полуфинал в Шампионска лига или плейоф за влизане в родната ни аматьорска „В" група. Другото иначе се нарича измама. Само че, нито аз, а най-вероятно и по-голямата част от любителите на футбола не искаме да бъдем мамени, дори измамникът да е любимият ми отбор. Още по-малко искам децата ми получават своето възпитание, гледайки как измамниците побеждават.

Защото никой никога не може да каже какво би станало, ако Пепе не беше изгонен, а голът на Игуаин беше зачетен. На практика обаче, арбитрите наказаха Реал в най-важните фази на мачовете. Аз не искам да казвам, че каталунците са слаби. Напротив - такъв отбор не е изненадващо да играе на финал в Шампионската лига. Само че, колекцията на Барселона от спорни съдийски решения започна заплашително да расте. Няма да се връщам назад във времето и да досаждам на уважавания от мен читател с други подобни истории, но ще попитам: някой да помни имената на реферите в мачовете от Шампионската лига? Едва ли. Но се помнят тези на Йовребро, Бусака, Щарк и едва ли ще бъдат забравени.

Едва ли също така ще бъдат забравени и виртуозните театрални изпълнения на каталунците в двата полуфинала. Факт е, че Барселона остава да изиграе още един финал, но сянката на съмнението отдавна е паднала върху това, заслужени ли са успехите на тима. И лично аз се съмнявам, че „блауграна" още дълго ще се задържи на това равнище. Спад ще има, само не се знае кога и какво ще го провокира. Това не ме интересува. Искам само да ми бъде върнато откраднатото щастие от играта. Всичко друго нека да си остане на „Камп Ноу"....