Превю на сезона в Серия А
Дойде време да стартира и последното първенство от топ 5 на европейските шампионати. За Серия А и италианския клубен футбол като цяло тенденциите напоследък не са никак добри - страната отстъпи на Германия третото място в ранглистата с коефициентите на УЕФА, посещаемостта на зрителите в мачовете между по-малките отбори спадна драстично, а качеството на стадионите е все така лошо, което гони тифозите от спортните съоръжения.
В Италия обаче всички обичат футбола и на всеки ъгъл се говори за този спорт, така че на горните негативни тенденции най-вероятно ще бъде сложен край.
Положителното в цялата ситуация е, че затягайки коланите, италианските клубове успешно преминаха през кризата и не допуснаха да изпаднат в положението на Испания, където 43 футболни клуба са във фактически фалит. Една от причините за това е, че разпределението на телевизионните права в Италия е най-близо до британския модел, с което се избягва неравнопоставеността между клубовете. Другата причина е, че италианският футбол все още не е загубил позициите си по популярност - Серия А с нейната магия е второто първенство след Висшата лига на Англия по приходи (това си личи и от обема на трансферите в Италия) и на второ място след Премиършип по гледаемост.
В игрови план тенденциите също са положителни. Количеството на млади футболисти в Серия А се увеличава с всяка изминала година, а клишето за италианското "катеначо" остана някъде в миналия век - в по-голямата част от двубоите може да станем свидетели на повече удари към двете врати, отколкото например в първата среща за Суперкупата на Испания между Атлетико Мадрид - Барселона, а вече никой не се учудва на 3-4 отбелязани гола в мач. Не по-малко приятно е да се види и голямата конкуренция между отборите в първенството - кой може да забрави домакинските загуби на Милан от Аталанта и Сампдория, победата на Рома над Ювентус, а преди това загубата на "вълците" от Каляри през миналия сезон?
Какво трябва да знаем за новия сезон в италианската Серия А?
Три отбора, които ще се борят за Скудетото.
Ювентус. Разгромявайки Лацио във финала за Суперкупата, "бианконерите" още един път показаха на всички, че те са основен претендент за титлата. Отборът бе напуснат от Никола Анелка, Емануеле Джакерини и Никлас Бендтнер, но това няма да окаже никакво влияние на боеспособността на отбора, тъй като Антонио Конте рядко прибягваше до техните услуги.
Новите попълнения изглеждат внушително - Карлос Тевес и Фернандо Йоренте ще добавят в атаката на торинци повече пробивна мощ и възможност по-дълго да се задържа топката в половината на противника. Пристигането на Анджело Огбоня пък ще създаде сериозна конкуренция в защита, а опасенията за слабото място - левия фланг - ще станат по-малки.
Наполи. С пристигането на Рафаел Бенитес, пред Наполи се отваря нова страница. До този момент Аурелио Де Лаурентис не е грешил нито един път - отборът върви постоянно нагоре, но за да се върнат времената на Марадона и Наполи да спечели третата титла в своята история, е необходимо да се направи още една много малка крачка, последен импулс, сравним с малко чудо.
Отсъствието на Едисон Кавани трябва да бъде компенсирано от Гонсало Игуаин, освен това прогресът в играта на Лоренцо Инсиние е видим. Пристигането на Раул Албиол и Хосе Кахейон показват треньорските идеи на Бенитес, единственото слабо място е центъра на отбраната, което обяснява интереса на неаполитанците към Давиде Астори и други централни защитници.
Милан. Включването на "росонерите" в тази група е по-скоро по навик, защото спрямо отборите изброени по-горе, миланци поне на книга изглеждат с най-малък потенциал. "Книжен тигър" ли е Милан? Втората част на миналия сезон показа, че "дяволите" не бива да се отписват от никакви сметки. Да, в отбора не дойдоха големи имена, но и никой не напусна, а пристигането на Андреа Поли трябва да компенсира напускането на Фламини и Амброзини.
Плюс за Милан е това, че отборът участва в плейофите на Шампионска лига, а това означава, че Масимилиано Алегри ще подготви добре своя тим и по такъв начин ще бъде избегнат лошия старт на миналия сезон.
Два отбора, които ще се представят по-добре от миналата година
Интер. Поглеждайки към пейката на "нерадзурите", веднага трябва да кажем, че не бива да очакваме велики неща от тях. Но името на Валтер Мадзари е достатъчно основание да твърдим, че Интер ще завърши на по-високо място от унизителното за отбора девето място. Отборът има пълни шансове да завърши сезона в зоната на Лига Европа.
Сампдория. През миналия сезон "моряците" завършиха на 14-то място, можеха да бъдат и на 17-то, но очакванията през новия сезон са, че Сампдория има пълни шансове да финишира в горната половина на таблицата за класиране. Съставът е балансиран, Кастадело и Де Силвестри възбудиха интереса на Прандели, а присъствието на Габиадини трябва да помогне да бъде компенсиран дефицитът от фантазия в изграждането на играта. Сампдория има пълни шансове да завърши на десето място, топ 8 също няма да е изненадващо.
Три отбора, които ще се представят по-лошо от миналия сезон
Рома. На пръв поглед отборът се укрепи много добре: Кевин Стротман ще действа в центъра на терена, Майкон и Де Санктис би трябвало да въведат ред в отбраната, а Жервиньо ще играе с Тоти. След хоризонталния футбол на Луис Енрике, вертикалния на Зденек Земан и мъдрите схеми на Андреацоли, консервативният французин Руди Гарсия има всички шансове да задържи тима в топ 6. Възможно ли е обаче да се случи това? Ако погледнем какво се случва с Рома в последните дни - не. Напускането на Освалдо, Стекелнбург, почти сигурното заминаване на Ламела, слуховете около Пиянич - всичко това ще окаже неблагоприятно влияние върху играта на "вълците" и те няма да успеят повторят класирането си от миналата година.
Лацио. "Римските орли" имат няколко проблема пред себе си: адекватна замяна и липса на партньор на Мирослав Клозе, рискованата тактика без дефанзивни полузащитници и твърдото нежелание на Клаудио Лотито да инвестира в защита. Едно от малкото хубави неще е геният на Владимир Петкович, но босненският специалист много трудно ще постигне целите си с къса скамейка.
Катания. Миналогодишното осмо място е най-добрия резултат в историята на сицилианския клуб. Роландо Маран бе определен за гения на Сицилия, но той трудно ще успее да повтори своя успех. Най-малко защото няма да могат да бъдат намерени адекватни заместници на Франческо Лоди и Алехандро Гомес.
Два отбра, към които трябва да бъдем много внимателни
Фиорентина. Отлични резултати постигна във Флоренция Монтела. Отборът е изграден, играта на тима също е изградена, а съставът позволява да се гледа с оптимизъм. Да, "виолетовите" загубиха Йоветич, но подписаха с Гомес, който е един от най-интересните голмайстори в Европа. Средната линия изглежда много силно, отново в строя е Джузепе Роси, слабото място е вратарската позиция.
През миналия сезон на Фиорентина не достигнаха три точки, за да изпревари Милан в борбата за тройката. Ако "виолетовите" не бъдат сполетени от някакви катаклизми, те отново ще се борят за Шампионска лига, а "росонерите" има от какво да се притесняват.
Удинезе. Фриулци продължават да разчитат на треньорския талант на Франческо Гуидолин. Въпросът е: до кога? През лятото не се случи нищо необичайно около Удинезе - Видра бе оставен в Англия, отборът загуби някои от лидерите си, а в тима дойдоха непознати футболисти.
Миналата година казахме, че Удинезе е изправен пред тежък сезон, а фриулци завършиха на пето място. Тази година ще повторим казаното, защото само отсъствието на Бенатиа е достатъчно да се влоши играта на отбора. Вероятно Удинезе ще финишира около 9-10 място. Но дали треньорът отново няма да направи чудеса и в крайна сметка отново да видим как Удинезе завършва в горната половина на таблицата за класиране?
Пет отбора, които ще се борят за оцеляването си
Тук са новите членове на италианския елит - Хелас Верона, Ливорно и Сасуоло. Трудно е да определим кой от тези три тима е с най-големи шансове да оцелее. Присъствието на Лука Тони във Верона може би дава малко по-големи възможности за шампиона от сезон 1984/85. Тук са също така Бошко Янкович, Масимо Донати, а под наем дойдоха Самуеле Лонго и Ромуло. Другото положително нещо е треньорският мостик - там се намира Андреа Мандорлини, който ще започне своя трети пълен сезон начело на Верона.
Ливорно също има своите шансове - отборът се подсили с играчи под наем основно от Интер, но тук има едно ядро в лицето на Лучи, Греко, Бернардини и Силигарди, което изнесе добри мачове през миналия сезон.
С най-малък потенциал изглежда Сасуоло - отборът, който разби грандовете в мини-турнира Трофео Тим. Но едно са приятелските срещи, а съвсем друго гладиаторските битки по европейските терени.
Дженоа. "Грифоните" не успяха да се подсилят през лятото и треньорът Ливерани определено ще има проблеми през новия сезон. Все пак Дженоа разполага с играчи като Джилардино, Лоди, Лука Антонели, Флоро Флорес, Портанова, вратарят Перин също играе добре, но дали това е достатъчно отборът да запази елитния си статут?
Торино. Ще е жалко, ако от следващия сезон Серия А загуби своето торинско дерби. Но "биковете" не само не успяха да се подсилят качествено, но загубиха и Огбоня и сега без това изпитващия проблеми в защитен план отбор е изправен пред още по-големи главоболия през новия сезон. Ще успят ли нападателите да компенсират грешките на отбраната както се получи през миналата година?
Пет отбора, които ще запазят позициите си
В италианския елит има една особена "каста" от отбори, които имат достатъчен потенциал да не се замесят в битката за оцеляването си, но и не правят нищо по въпроса да подобрят миналогодишните си резултати. И това се повтаря в продължение на години. Специално в нашия случай става дума за Парма, Каляри, Киево, Болоня и ново присъединилият се член към тази група Аталанта. Първите четири отбора си разпределиха местата от 10-то до 13-то, а Аталанта завърши на 15-то място. Вглеждайки се в съставите, едва ли трябва да очакваме чудеса от "дуковете" или "магаренцата", но пък съставът на тези пет тима е такъв, че при евентуално подценяване, те могат да изпънат нервите на всеки един гранд.
И така, след малко повече от 24 часа ще стартира сезонът в Серия А. Ако треньорите изпълнят своите намерения, според специалистите това ще бъде най-интересното първенство за последните десет години. Честито на онези любители на футбола, които живеят с неповторимата магия на италианското калчо и успех на любимите отбори!
- Усик – Фюри: Реваншът, който всички очакваме
- Най-великите в историята на Барселона
- Новият властелин на „Олд Трафорд”
- „Анфийлд” – ключът към 15-та поредна победа на Слот
- Ливърпул срещу Челси: Статистиката на Салах срещу „сините” преди срещата на „Анфийлд”
- Другата гледна точка
- Майкъла: В България само Лудогорец създава
- Лечков: Започвам да съжалявам за американското лято
ЗА АВТОРА
Николай Стоянов Гавазов е роден на 16 август 1967г. в град Пловдив. Завърша висшето си образование във Велико Търново, специалност история и педагогика, а по-късно учи психология. Започва като журналист по политически теми, работил е за вестник „Нов Живот”, както и за няколко сайта. От 2008 г. се отдава на футбола. [...]