Във Флоренция въздухът е тежък. Не от студения полъх над река Арно, а от тревогата, че сезонът, който трябваше да бъде прелюдия към стогодишнината на клуба, може да се превърне в най-горчивата глава от историята му. Фиорентина е притисната към дъното на Серия А – място, което не подхожда нито на амбициите, нито на романтиката на "виолетовите“. Да, спасителният бряг е само на три точки, но въздухът е тежък.

И когато паниката започна да наднича от трибуните на "Артемио Франки“, клубът посегна към човек, който познава бурните води на италианския футбол до последния завой – Фабио Паратичи.

На пръв поглед решението изглежда като скок от тигана на Лондон в огъня на Тоскана. Паратичи напуска Тотнъм – друг символ на хроничното недостигане на очакванията – за да поеме Фиорентина в момент, когато клубът балансира опасно над пропастта. Но за самия него това е и завръщане у дома след четири години и половина в Англия. За тосканците – шанс да се хванат за опитна ръка, след като летният трансферен прозорец под ръководството на Даниеле Праде остави повече въпросителни, отколкото решения.

Истината е, че задачата му е почти неблагодарна. Това е най-деликатната позиция, в която Фиорентина се е озовавала от години. Маржът за грешка е минимален. Смъртта на президента Роко Комисо разклати основите на клуба, а време за възстановяване липсва. Ако Паратичи не стартира на високи обороти, може да се окаже архитект на проект за Серия В.

Ужас...

Януари донесе опити за "ремонт“ – неслучайно в Италия наричат зимния прозорец mercato di riparazione (пазар на поправките). Дойдоха Манор Соломон под наем от Тотнъм и Джак Харисън, за да внесат широчина в състав, който дотолкова я нямаше, че левият бек Фабиано Паризи бе принуден да играе отдясно. Пристигнаха още Марко Брешанини, Джовани Фабиан и в последния момент Даниеле Ругани за защита. Полезни ходове, но далеч от онези трансфери, които променят съдбата на сезон.

Имаше и раздели – Пабло Мари, Ханс Николуси Кавиля, Един Джеко, Симон Зом. Списъкът говори ясно за лятото, в което клубът се изгуби в собствените си планове. Паратичи ще трябва не само да купува, но и да продава – изкуство, което често остава подценено. В Ювентус той можеше да договори трансфер на Кристиано Роналдо. Сега реалността е друга – борба за баланс, за гъвкавост, за оцеляване.

Допълнителната неизвестност е дивизията, в която Фиорентина ще играе догодина. Борбата за спасение променя всичко – профила на футболистите, които можеш да привлечеш, и тези, които можеш да задържиш. Някои от януарските сделки изглеждат обвързани с оцеляване – стимул за мотивация, но и потенциална тежест, ако проектът трябва да се рестартира.

Това е шахматна партия без право на грешка. Всеки ход е под лупа, всяка точка – въпрос на престиж и бъдеще. Паратичи пристига с репутация на човек, който знае как се гради структура, но този път не става дума за титли и мегатрансфери, а за стабилност и характер.

Малцина биха завидели на ролята му в този момент. Но ако някой може да изведе "виолетовите“ от мъглата на несигурността, това е човекът, който вече е оцелявал в по-големи бури. Ако успее да задържи Фиорентина в елита, той ще спечели не просто време – ще спечели доверието на публика, която отчаяно търси ново начало. А ако някой ден добави и трофей към витрината, името му може да бъде изписано не просто в отчетите, а в списъка с легендите на клуба.