53 403, 52 107, 71 581... Някой ще се зачуди, какви са тези цифри. Разбира се, те не са случайни, а показват посещаемостта на домашните мачове на Интер през този сезон. Феновете на "нерадзурите" по традиция обичат отбора си и даже през миналия неуспешен сезон срещите на Интер бяха най-посетени в Серия А (46 622). През тази кампания обаче привържениците на колектива на Лучано Спалети още повече повярваха в отбора, а играчите не престават да радват своите почитатели.

И има защо.

След 16 кръга в Серия А Интер е лидер в класирането, на точка пред Наполи и на две пред Ювентус. Интересното е, че букмейкъри и много специалисти продължават да виждат именно "партенопеите" и "бианконерите" фаворити в борбата за титлата. Така бе и в началото на сезона, като тогава никой не слагаше Интер в сметките. Или, ако сме по-точни, "нерадзурите" бяха пети в прогнозите. Разликата оттогава е, че към средата на декември миланци вече са трети в предвижданиятя, което ясно показва техния прогрес.

Логично е да си зададем въпроса: в какво се крие тайната на успеха на колектива, воден от Лучано Спалети? И Интер реален претендент ли е за титлата?

Селекция

Трансферната кампания на един клуб не е само да привлече нови футболисти, но и да запази наличните. Интер, независимо от това, че остана без Шампионска лига, успя да задържи всичките си основни играчи. А претенденти за Икарди и Перишич не липсваха. Нека си припомним флиртуването на Манчестър Юнайтед с хърватския национал. Едва ли "нерадзурите" щяха да изглеждат по този начин, ако Перишич бе преминал в клуба от "Олд Трафорд". Интер обаче не се поблазни по парите на англичаните и запази Иван в състава си - креативен играч, пълен с идеи и готов да действа на различни позиции. Да не говорим пък за Икарди, който със своите 16 гола е начело в голмайсторската листа на Серия А.

Относно покупките, те не бяха много, но пък за сметка на това се оказаха много точни и ефективни. Милан Шкриняр е истинска находка: мощен и безкомпромисен централен защитник, който отлично се включва при статичните положения и на всичкото отгоре умеещ да стреля по противниковата врата. В центъра на терена пък комплименти заслужават Борха Валеро и Матиас Весино. Уругваецът особено ярко се отличава със своята работоспособност и мобилност, като в 9-те мача, в които той записа пълни 90 минути, Весино има най-много изминати километри от всички играчи на терена!

Издръжливост

Головете в края и добрата игра в последните минути са отличителна черта на Интер. Миланци вече имат осем попадения в последните 10 минути на срещите си, а 36% от общото количество голове дойдоха в последните 15 минути. Особено впечатление правят дербитата с Милан и Рома - "нерадзурите" нанесоха решаващия си удар в миланското дерби в 90-та минута, а срещу римляните губеха с 1:0 в 67-та минута, но след това вкараха три гола. Дори мачовете с Наполи и Ювентус, в които нямаше голове, показват издръжливостта на хората на Спалети. Интер с невероятен труд издържа на натиска на неаполитанци и през втората част показа равностоен футбол, а на моменти и по-добър. В срещата с "бианконерите" миланци бяха опасни през всичките 90 минути и до последно не се огънаха.

Свежест

Една от причините за ефективността на Интер в края на мачовете е по-лекият график на отбора в сравнение с този на конкурентите. "Нерадзурите" избегнаха Лига Европа през миналия сезон и сега имат възможност спокойно, в рамките на всеки седем дни, да се готвят за мачовете от вътрешното първенство. Само погледнете Милан, който заради ранния старт във втория по значимост клубен турнир в Европа трябваше да съкрати подготовката си. Или Наполи, който по традиция не разполага с дълга скамейка. Рома след пътуването си до Атлетико Мадрид прави 1:1 с аутсайдера Дженоа, а след трудната победа над Карабах "вълците" не можаха да бият Киево. Дори Ювентус с неговата дълга пейка, три дни преди мача си с Барселона загуби от Сампдория, защото Масимилиано Алегри реши да запази някои от титулярите си.

Спалети

Това е главният творец на успехите на Интер и може би факторът "треньор" трябва да бъде поставен на първо място. Защото при Лучано "нерадзурите" станаха по-организиран отбор, а ироничното: "Спалети е министър на отбраната" напълно намери своето потвърждение в преобразената отбрана. С тази разлика, че умението да се вкарват голове никъде не изчезна и миланци имат третото по сила нападение в Серия А.

Спалети, освен отличен тактик (ярък пример са мачовете с Ювентус, Наполи, Аталанта, Хелас Верона, в които тимът постоянно сменяше тактиката, нагаждайки се към играта на съперника и съответно - неутрализирайки го), се оказа и отличен психолог. Лучано намери общ език с лидерите, което пък доведе до сплотяване на тима, а това веднага се отрази на играта на футболистите. Това най-лесно се вижда при вратаря Ханданович, който се представя в съвсем друга светлина в сравнение с миналия сезон. Но същото важи и за останалите футболисти.

След всичко казано по-горе, общият извод е, че Интер е напълно реален претендент за титлата в Серия А и по-никакъв начин не бива да ни учудва, ако "нерадзурите" не отстъпят първата позиция до края на сезона. Да, място за скептицизъм има - тимът няма резерва на Ювентус и е много зависим от Икарди. От друга страна обаче Интер ще бъде домакин на конкурентите си през втората част на кампанията. А дали това няма да бъде още един фактор, който ще трябва да наредим сред гореизброените, когато евентуално анализираме защо отбор, който шест години е без Шампионска лига, изведнъж става обладател на Скудетото?