Най-големият хит през италианското лято стана Милан, който благодарение на своите китайски инвеститори подмени всички линии в отбора. Информациите за покупка на играчи и за интерес към различни футболисти постоянно обсебваха медийното пространство, оставяйки без дъх феновете на "росонерите". Впрочем, ако направим една дисекция на покупките, ще видим, че клубът от модната столица на Италия успя да се подсили със сравнително добри играчи на ниски цени. Най-много струваха Рикардо Родригес и Леонардо Бонучи.

Общо взето покупките можем да отнесем към положителния спектър, а приятелските мачове през август позволиха на някои специалисти категорично да твърдят, че Милан няма да има проблеми с място в топ 3 и дори ще се бори за Скудетото. Естествено, това се подсилваше от изказвания на треньорите и лидерите на "росонерите", че отборът е насочен към спечелване на всички турнири, в които участва.

Победите срещу слаби съперници и головете във вратите на не толкова именити съперници повдигнаха бойния дух и усилиха благоприятната атмосфера в тима, карайки и фенове на други отбори да предположат завръщането на Милан на италианския и европейски връх.

За съжаление, нещата при "росонерите" не изглеждат толкова добре, както преди месец. Да, отборът победи Байерн Мюнхен с 4:0 в приятелски мач и спечели 8 от 10-те си официални двубоя от началото на сезона. Но Монтела и компания се провалиха в първите си сериозни изпитания.

В срещата с Лацио всичко започна с дузпа, а по-нататък се създаде впечатление, че миланци са забравили и за атаката, и за отбраната. Безцелните подавания в средата на терена и задържането на топката не водеха до опасни положения пред вратата на "орлите", но за сметка на това Чиро Имобиле изнесе концерт на "росонерите", които кой знае защо започнаха мача със схема 4-3-3, с Борини, Кутроне и Сусо в атака. За всеки, който малко разбира от футбол е ясно, че такава постройка се използва само от добре сработен колектив. А Милан не е такъв. На практика тримата останаха откъснати от останалите, което помогна на римляните с малко атаки и наполовина отправени удари да обезкостят гостите си.

Мачовете със СПАЛ, Удинезе и Аустрия приспаха феновете, за да дойде поредният провал. При схема 3-5-2 срещу Сампдория Монтела остави на пейката Чалханоглу, въпреки че дует между турчина и Калинич изглежда много по-мощен от този със Сусо. За цял мач миланци нанесоха само шест удара срещу противниковата врата, но позволиха на Самп да отправи два пъти повече изстрели и да вземе своето. Като цяло, Винченцо не използва целия арсенал, с който разполага, а точно тази среща показа, че по-слаби съперници могат да отнемат точки от миланци, ако те не се подготвят добре за двубоя. Който е гледал мача в Генуа ще се съгласи, че "росонерите" за 90 минути нямаха явно положение за гол. Така и не стана ясно за какво хората на Монтела бяха дошли в Лигурия.

Кой знае, може би треньорът иска да заложи на Лига Европа. Но двубоят с Риека в четвъртък показа, че това не е така. Винченцо отново излезе със схема 3-5-2, но през по-голяма част от времето се получаваше истинска бъркотия в центъра. Многото играчи на малко пространство си пречеха и никой не се сещаше да подава топката напред. Липсваше темпото, бързото разиграване и смяната на фронта, а без такива неща трудно може да разчиташ на успех. Да, трите гола дойдоха заради разликата в класите, но пък индивидуалните грешки компенсираха това и Милан за малко да изпусне победата.

Голямата трагедия е, че футболът на "росонерите" е много близо до нивото на такъв от треторазредно първенство (като родната Първа лига), а това е недопустимо да се демонстрира на стадион като "Сан Сиро". И вината за всички посочени по-горе недостатъци е на един човек.

Разбира се, това е началото на сезона. Но тревожен е фактът, че Милан се провали в два от двата си важни мача до сега. А "росонерите" тепърва ще мерят сили с останалите италиански грандове. И почти сигурно е как ще завърши това противоборство. Очевидно е, че тоталното обновяване на състава не е гаранция за успех, особено когато един треньор не знае как успешно да управлява своя колектив.

Не, в никакъв случай няма да говорим за Карло Анчелоти - това е проблем и отговорност на клубната управа (и романтична носталгия на феновете). Но по всичко изглежда, че към момента ще е по-разумно "росонерите" да забравят за мераците си да детронират Ювентус и да пробият в Европа. Поне не и с Монтела.

Дето се вика - едно е да искаш, друго е да можеш, а трето е да го направиш.