Понякога става така, че всяка една предварително изградена схема се руши. Строиш планове да отидеш до Варна, оттам набързо да отскочиш до Русе, а по обратният път да минеш през Велико Търново, за да се изкачиш на Царевец. И тук се случва нещо от раздел фатализъм - извънредни разходи, проблеми с началника, който уж обеща да те пусне или болен роднина, имащ нужда от присъствието ти. И в крайна сметка се налага вместо да се насладиш на различните атракции, да се задоволиш с обичайните рутинни неща...

След класната победа на Интер над Байерн Мюнхен във финала на Шампионската лига специалистите предполагаха само един вариант за развитие на събитията - в Реал Мадрид Жозе ще построи отбор, който на практика няма да има равен. Последните покупки на мадридчани и наличието на изпълнители като Роналдо, Касияс, Алонсо, а всичко това допълнено и с името на Специалния предполагаше, че в целият футболен свят щеше да остане само един съперник на „Галактикос" - Барселона, а и това не беше толкова сигурно.

Когато в първия сезон отбора не спечели нищо освен Купата на Испания, критиците към Моуриньо бяха малко, а и едва ли бяха прави, защото построяването на качествено нов тим и събирането на едно място на талантливи футболисти, които трябва да научиш да играят комбинативно и резултатно не е лесна работа, а и отнема време. Миналата година Реал показа, че е по-добър от Барселона, но в последно време така и не утихват слуховете за скорошната раздяла на Реал Мадрид със своя старши-треньор. И не бива да казваме, че те са безпочвени, защото независимо, че Флорентино Перес във всяко свое интервю отхвърля всички възможни предположения за разногласия с Моуриньо, последните резултати, които тима демонстрира под ръководството на португалеца ни карат да се замислим доколко е търпелив президентът на „Кралския клуб".

Сегашният сезон за Реал Мадрид в голяма степен наистина се получи непредвидим за португалеца. И пасажът в началото напълно характеризира случващото се в лагера на „белите", защото при Моуриньо сме свикнали да виждаме, че няма боксуване и неговите отбори играят стабилно, запазвайки баланса от първия до последния си мач, отпускайки се едва когато усетят, че зад гърба им никой не диша. Шампионите започнаха лошо срещу по-малкия брат Хетафе, след това загубиха на „Писхуан", а по-нататък започнаха с щедра ръка да раздават точки. Сегашният Реал не прилича на пияница, а по-скоро на препил, който не успява да се избави от своя махмурлук.

Ако погледнете мачовете в изпълнение на възпитаниците на Моуриньо, ясно се вижда, че не всичко е както го иска португалеца. Той винаги търси максимума от своите хора, но този път това нещо не се получава при него. Жозе, човекът, който миналата година говореше, че Гуардиола е изморен никога не е изглеждал толкова дезориентиран, изхабен и изтощен. И съвсем основателно е да се попитаме: Защо един от най-силните отбори в Европа се мъчи срещу тимове като Бетис? Какви са причините? И по-страшният: Защо противниците загубиха страх от Реал?

Лично според мен отговорът на тези въпроси е много прост и се вижда ясно на повърхността от проблеми, които заливат Реал. А откликът е по-страшен от самия въпрос: В своя трети сезон за клуба именно Моуриньо, а не някой друг е главният враг на „Кралския клуб"! Ужасяващо нали!?

А къде се крие генезисът на описаното по-горе?

Португалецът не е лош треньор. Но за да успее, той има нужда от лавинна порция от мотивация, започва да я търси и всичко това прераства в скандали - с пресата, с играчите и с другите треньори. Това проработи в Англия, а също така и в Италия. Относно Порто, там „драконите" имаха състав, на който никой не можеше да се противопостави. „Специалния" обаче се оказа лош психолог в Испания и не оцени местната спортна култура и постиженията на пиринейската държава в областта на спорта. Специално във футбола „Ла Фурия" стана световен и европейски шампион, а гръбнакът на тима е изграден именно от играчите на Реал и Барселона - поколение от футболисти, което макар и да е разделено от историческото съперничество между двата гранда, то е обединено от общата идея с произтичащите от всичко това обстоятелства, включително съвместни лагери, съвместно празнуване на успехи и неуспехи и т.н. Няма сила на този свят, която да те накара да мразиш човека, който във финалния мач на Мондиал 2010 ти помага да спреш атаката на противника или се бори като лъв, за да те изведе на голова позиция! А Моуриньо най-малко може да го направи това, но той се опита, забранявайки на Касияс, Рамос и Алонсо да разговарят с Пуйол, Шави и Иниеста! Грешка. На всичкото отгоре Испания спечели и Евро 2012, а това още повече провали плановете на Специалния. Резултатът от подмолната му дейност е, че някои от лидерите на Реал го отсвириха. А безсилието на португалеца намери израз в думите" черни овце, антимадридист и антимоуринист", както и изпращането на Касияс на пейката в мача с Малага. Не с Депортиво, а точно срещу Малага!

Истината е, че колкото повече време Жозе бъде оставен да работи на „Сантяго Бернабеу", толкова по-големи ще са разрушенията за клуба, въпреки че феновете на Порто, Челси и Интер и до сега са му благодарни. Няма за какво да упрекваме привържениците на Реал, чиито гласове пресипват от викане. Но трето място в класирането, лоша игра и непонятни взаимоотношения на треньора с отбора - това е своеобразен филтър за щастливците и съвсем нормално е ловците за слава да намаляват.

Виновен? Присъдата ще я чуем през пролетта, но тя ще бъде като мощен взрив в тишината. Какъв специалист е нужен на сегашния клуб не мога да кажа - в главата ми не се появяват имена на свободни треньори, които могат да оглавят тима и да започнат да ръководят играчите, не позволявайки на футболистите да се главозамайват и звездят до задавяне. Искам да се въздържа и от прогнози, макар че не бива да се разчита и на спечелването на десета Европейска купа - лично аз не вярвам, че Моуриньо ще остане. Максимум до лятото. А след неговото заминаване отборът ще се разпадне като къщичка от карти, защото Жозе сглоби пъзел от бълбукаща отвара с пъстри звезди в нея. Времето минава, отварата престоява и започва да кипи. За забележителния Реал това е годината на раздяла с Моуриньо - краят на една прекрасна епоха.

P.S. След всичко това Жозе не трябва да се отчайва. Той може да се върне в Италия, където семейство Морати го обича истински, а феновете го боготворят. Другият вариант е при арабските шейхове, които са готови още сега да го вземат на служба. Но дали футболният свят не се измори от Моуриньо?