В събота един от водещите спортни клубове в света, Барселона, отпразнува своя 126-ти рожден ден.

И кой знае, че всъщност клубът е основан от швейцарец?

Освен това Ханс Кампер не е имал намерение да основава каквото и да било, а първоначално е дошъл в Барселона само на гости на роднини...

FUTBOL TV разказва началото на една от най-славните истории на футбола.

***

"Нашият приятел и колега, г-н Ханс Кампер, от футболния отдел на Сосиедад де Депортес и бивш швейцарски шампион, желаейки да организира няколко футболни мача в Барселона, моли всички фенове на този спорт да се свържат с него, като дойдат в офиса му във вторник или петък между 9 и 11 часа сутринта.“

Това съобщение е прочетено от читателите на вестник "Лос Депортес“ сутринта на 22 октомври 1899 г.

Колко отдавна е било това!

Тогава никой не е питал кой е Кампер, тъй като няма съмнение, че е просто поредният европейски търговец, пристигащ в Пиренеите почти ежедневно.

Испания, която беше проспала 19-ти век, активно настигаше света по това време, прилагайки реформи; цели сектори на икономиката се развиваха от нулата благодарение на чуждестранни специалисти.

И като цяло историята беше вярна.

Семейство Кампер е живяло в Аарау 1500 години, преди баща му, Аугуст, да напусне дома си в опит да стане банкер и да прекара целия си живот на път. 16 премествания! А децата му израснаха също толкова неспокойни и активни.

В младостта си Ханс е най-добрият в Швейцария на 200 метра, печели колоездачни състезания, отбелязва голове за Базел, а през 1896 г. помага за основаването на ФК Цюрих.

След това, когато кариерата му го отвежда в Лион, той се захваща и с най-популярния спорт тук – ръгбито.

И Ханс изобщо не е планирал да живее в Барселона. Всъщност той пътува до малкия остров Фернандо По край бреговете на Африка, за да отвори търговски пункт там. В Каталуния го чакат кораб и далечен роднина, Емилио Гайсерт. Той показва на Ханс града само за един ден и... променя решението си.

Кампер се влюбва напълно в Барселона.

Той дори се подписва с името Канс си на рекламата, защото наивно вярва, че това така се изговаря в Каталуния.

И до 29 ноември десет души вече са отговорили на обаждането на Кампер и неговия спътник, Валтер Уайлд. Луис д'Осо, Бартомеу Терадес, Пере Кабот, Карлес Пухол, Жозеп Льобет и Енрик Дюкай са били местни жители. Английските братя Джон и Уилям Парсънс, швейцарецът Ото Кунцле и германецът Ото Майер също са пристигнали.

"Те бяха наречени 12-те апостоли на Барселона – шест чужденци и шест каталунци. Те организираха първите мачове и основаха институцията.

Уайлд стана първият президент, защото по закон трябваше да е над 23 години. Но най-важният, както на терена, така и извън него, беше 21-годишният Кампер“, казва историкът Анхел Итуриага.

Така се роди Барселона.

И тогава швейцарецът Ханс Кампер се преименува на Жоан Гампер, за да се впише сред новите си приятели.

***

Историята помни Гампер предимно като организатор и визионер.

Малцина знаят, че той е бил и един от най-добрите нападатели на своето време.

"Докладите за първите мачове на Барселона казват, че Гампер несъмнено е бил най-добрият на терена. Той е имал повече опит и понякога е вкарвал по девет гола“, казва Хосеп Бобе, член на Комитета за историческа памет на Барса.

Заради изключителните му умения отборът избира Гампер за капитан и с него печели първия си трофей - Купата на Макая през 1902 г.

Същата година, 1902 г., Барса, с Гампер начело, достига до финала на Копа Коронасион - бъдещата Купа на Краля - побеждавайки ФК Мадрид на полуфиналите. Знаете как се казва сега, нали?

Според архива Гампер е изиграл 48 мача за Блаугранас, отбелязвайки повече от 100 гола.

Освен това се смята, че Барса става "блаугранас“ благодарение на него. Жоан се влюбва в тези цветове, докато играе за Базел, затова поръчва подобен екип.

Кой знае, може би това е вярно.

Във всеки случай нещата се развиват бързо. До 1905 г. Еспаньол, Испания, Каталуния, Интернасионал и Айриш също се борят за вниманието на феновете по улиците.

Що се отнася до Гампер, горе-долу по същото време той се скарал сериозно със съотборниците си заради... религията. Неговият протестантизъм не е приет от католическия отбор. В отговор Жоан се фокусира върху процъфтяващия внос на какао и захар от Африка. За кратко време той става много богат човек.

И въпреки че още не го знае, историята му с Барселона едва започва.

***

До декември 1908 г., след като напълно губи инерция, клубът решава да се закрие.

Няколкото сосьос послушно организират среща; тъга и безнадеждност обземат всички, докато Гампер, неканен, не се изправя.

"Тази дата е най-важната в историята на клуба. Дори по-важна от основаването му. Дядо се изправи, за да каже: "Барселона не трябва да умре и няма да умре. Ако никой друг не го направи, аз ще го направя“, казва внукът му Ксавие.

Лицемери!

Щом в стаята замирисва на големи пари, всички забравят за вярата на Гампер и след минути швейцарецът единодушно е избран за президент на Барселона.

Жоан, от своя страна, спазва думата си и се заема да изгради истински клуб.

Първо, Гампер се срещна с Credit Lyonnais, взима заем за земя и построява стадион Carrer de la Indústria върху него - първата арена на Барса.

Второ, Жоан организира търсене на млади таланти от улицата, като гарантира, че всички най-добри в Барселона ще играят само за неговия клуб. Именно този иновативен модел даде на "Блауграна“ първите ѝ легенди - Паулино Алкантара, Пеп Самитие и Рикардо Самора.

"Веднага щом дядо ми приложи идеята си на практика, Барса започна да печели всичко“, казва Ксавиер.

През 1909, 1910 и 1911 г. "Блауграна“ спечели три поредни каталунски шампионата.

През 1910 г. клубът печели първия си национален трофей - Купата на Краля.

Е, тъй като апетитът идва с яденето, Барселона изискваше все повече и повече пари и за да постигне това, Гампер се сприятели с елита на града – каталунските аристократи, които единодушно се застъпваха за автономия, ако не и за независимост от Испания.

Просто казано, образът на Барса като "невъоръжена армия на Каталуния“ също се появи под ръководството и насърчението на Гампер.

"Жоан неумолимо свърза клуба с хора на властта и парите. Барса се превърна в отбор на каталунското движение, а политици се появиха на трибуните“, казва Итуриага.

Не след дълго Гампер осъзна грешката си.

***

В началото всичко вървеше добре.

Той беше преизбран за президент на Барса пет пъти между 1909 и 1924 г., през което време Барса спечели пет титли от Купата на Краля.

Единственото нещо, което "блаугранас“ не спечели, беше лигата, но това беше само защото тя все още не съществуваше.

И тогава...

На 14 юни 1925 г. Барса играе приятелски мач срещу английския "Юпитер“ и стотици моряци от Кралския флот, закотвени наблизо, слизат на брега, за да аплодират.

Преди мача оркестърът изсвирва националните химни на двете страни за тях – и докато "Боже, пази краля“ е посрещнат с бурни овации от каталунците, испанският химн е освиркван.

"Това е по време на диктатурата на генерал Примо де Ривера и властите го смятат за срамно“, казва Бобе.

Беше забранено да се мечтае за Сеньера, да се пее "Елс Сегадорс“ и да се използва каталонският език по време на официални събития. Бяха ограничени танците сардана и бяха кастилизирани имената на улици и села. Беше наложен единственото преподаване на кастилския.

"Някои искат ФК Барселона да бъде разпуснат завинаги. Окончателното наказание е шестмесечна забрана за всякакви клубни дейности. На Гампер обаче е наредено да напусне страната.“

Той е унищожен в рамките на една седмица – работата, домът и бизнесът му са отнети; дори играчите са принудени да се преструват, че не го познават.

Жоан не напуска град или държава, а живота си.

По времето, когато той си тръгва, Барса вече има 12 000 членове и чисто новия стадион "Лес Кортс“, където играе до откриването на "Камп Ноу“ през 1947 г. Всичко това е спечелено чрез упорития му труд.

Дори по-късно забраната за влизане е отменена само веднъж – през 1929 г., когато Барселона печели първия си шампионат в Примера. Жоан пристига в този ден, сякаш е непознат – купува билет за стадиона, който е построил наполовина със собствени пари, гледа мача и си тръгва.

"Поради всички тези събития, дядо ми, както биха казали днес, изпадна в депресия. Той също така купи много акции, които му донесоха доходи на американската фондова борса. Крахът от 1929 г. го остави фалирал“, продължава Ксавие.

Не всички удари на съдбата могат да бъдат отклонени и не всеки е готов да живее на улицата.

Гампер не може – и се застрелва през 1930 г.

"След смъртта си баба ми наложи обет за мълчание на семейството. Религията беше много важна по онова време, а самоубийството се смяташе за светотатство.“

А какво можем да кажем за клерикална Испания, където Гампер – както се оказва – наруши всяко възможно правило.

"Гампер беше чужденец, който се самоуби; протестант, либерален идеолог и поддръжник на каталунската независимост. Той научи каталунски преди кастилски и пишеше речите си на него“, обяснява Мануел Томас, директор на Центъра за изследвания на Барса.

Знаете ли, че "Камп Ноу“ се превежда като "Нов стадион“? Все пак е клише, защото искаха да го кръстят на Гампер, но друг диктатор, Франсиско Франко, го блокира:

"Той беше символ на интеграцията и разбираше перфектно идентичността на региона, така че за Франко той беше тема табу.“

Едва през 1966 г. Барса успява да осигури нещо за своя основател, като учредява предсезонната Купа Гампер, която се провежда и до днес.

Тази година например каталунците побеждават Комо на Сеск Фабрегас с 5:0.

През същата 2006 г. Жоан Лапорта помпозно откри нов тренировъчен център с площ от 140 000 м², който също беше кръстен на Жоан.

Внуците и правнуците му смятат, че това не е достатъчно.

"Нямаме 300 милиона евро, като Spotify, за да платим за име. Но той заслужава името му да е на стадиона“, казва Ксавиер, въпреки че нито той, нито брат му Марсел го вярват.

Барса е в постоянна криза. Година след година те вървят по въже, изплащайки стари дългове, само за да натрупат нови. Авантюристични, несистематични, но и продуктивни, амбициозни и дълбоко патриотични.

Както и трябва да бъде, детето е напълно идентично като баща си.

Ако раят съществува, Жоан Гампер, дори сега, 126 години по-късно, лесно разпознава своя в Барса.