Защо толкова много таланти от емблематичната Ла Масия напускат на млада възраст, без да получат шанс да играят за първия отбор на родния си клуб?

Може би този въпрос ще предизвика снизходителни усмивки в стил "да ви имам проблема", но феновете на каталунците, а и почитателите на испанския футбол няма как да не са забелязали голямото текучество на възпитаници на "блаугранас". Разточителство, което нито един клуб в света не би си позволил, но ето, че подобно нещо се случва на "Камп Ноу" и дори с блестящи имена като Ламин Ямал и Педри, каталунците са изправени пред дилемата да не могат да се възползват от всички таланти, излизащи от академията.

Това лято наистина бе труден период за много от младите играчи на Барселона. Комбинацията от постоянен поток от таланти, идващи от Ла Масия, качеството на вече утвърдените играчи в първия тим (също и завършили академията) и високия стандарт на новите попълнения значително увеличи вътрешната конкуренция.

В този контекст много млади таланти се почувстваха принудени да търсят възможности за реализация другаде. Неотдавнашните напускания през последния трансферен прозорец, независимо дали под наем или с постоянни договори, ясно отразяват тази динамика.

Най-емблематичният случай може би е Ян Вирджили, левичарят, който се открои срещу Фламенго на финала за Междуконтиненталната купа до 20 години, който бразилският отбор спечели. Талантът от академията, повишен в Б отбора през януари, никога не бе поканен от Ханси Флик, въпреки че е смятан за един от най-обещаващите млади играчи.

Тази интензивна конкуренция за атакуващи позиции в крайна сметка ограничи шансовете на левия нападател за напредък, което доведе до трансфера му в Майорка. Барселона, все още следейки развитието на Вирджили, запази процент от всяка бъдеща продажба и си осигури право на предимство при евентуална покупка. Което може би успокоява по-нервните привърженици на тима.

През сезон 2024-25 много млади играчи решиха да напуснат Барселона в търсене на повече игрово време. Алекс Вале , обещаващ 21-годишен ляв бек, подписа с Комо, трениран от Сеск Фабрегас, с договор до 2029 г.

Защитникът, който е играл под наем в Андора, Леванте и Селтик, струва на италианския клуб 6 милиона евро (5,2 милиона британски лири). Ноа Дарвич е друг пример за постоянен трансфер: 18-годишният германски халф се присъедини към Щутгарт с договор до 2029 г.

Междувременно Андер Астралага и Аарон Яакобишвили напуснаха под наем, но останаха обвързани с Барселона. 21-годишният баски вратар се присъедини към Гранада, докато 19-годишният унгарски вратар се премести в Андора.

Серхи Домингес, от своя страна, дебютира в първия отбор на Барселона миналия сезон, изигравайки шест мача - три в Ла Лига, един в Купата на Краля и два в Шампионска лига. Преди няколко седмици обаче той се съгласи да се присъедини към Динамо Загреб с договор до 2029 г., което изненада много от почитателите на испанския шампион.

Истината е, след като оставим настрана снизходителните усмивки, че способността на Барселона да произвежда качествени играчи на всички позиции е толкова забележителна, че първият отбор – вече пълен с таланти като Пау Кубарси, Алехандро Балде, Гави, Марк Касадо, Ламин Ямал и други – не може да поеме всичко, което Ла Масия генерира. Ясен пример за тази ситуация бе несигурността около Фермин Лопес.

Интересът на Челси повдигна въпроси сред обкръжението му, което е наясно с предизвикателствата, пред които е изправен, за да се утвърди като титуляр под ръководството на Флик. Въпреки това, халфът избра да остане в клуба, поддържайки жива мечтата да остави своя отпечатък в Барса.

Същата амбиция движи и други обещаващи играчи от академията, които продължават да работят интензивно, като например Хофре Торентс, Дро (прякор на Педро Фернандес), Гийе Фернандес, Тони Фернандес и други.

И съвсем резонно е да се попитаме, дали пък тук не се крие трагедията – да обучаваш, възпитаваш и в крайна сметка да се разделяш с футболисти, за които мечтаят по-голяма част от клубовете по света?

Да, тази ситуация никак не е добра за новите попълнения на Ла Масия, които има опасност да загубят своя устрем и мотивация, но по-голяма щеше да е трагедията, ако знаменитата академия на Барселона бе ялова.

В крайна сметка нещата са такива, каквито са, а и примерът с идолите Меси, Шави, Иниеста едва ли ще избледнее скоро, така че амбициозните момчета имат своята голяма цел, а това от своя страна позволява на клуба от "Камп Ноу" да получава най-доброто.