През последните няколко дни слуховете за уволнението на Ернесто Валверде нараснаха по метода на снежната топка. Всички уважавани източници и инсайдери  потвърдиха: клубът води преговори с различни специалисти. Което предполага, че ръководството на клуба желае да се отърве от Валверде.

Любопитното е, че само преди няколко месеца, през ноември, президентът на каталунците Хосеп Бартомеу каза, че Валверде е перфектният треньор за Барса. До какво доведе тази промяна на позицията на клубните ръководители? Още повече, че се появи информация за личния разговор на Бартомеу с Ерик Абидал, в който босът е изразил задоволство от играта на отбора в загубения мач с Атлетико през миналата седмица.

Отговорът е прост - веднага след убийството на иранския терорист генерал Касем Сюлеймани, в социалните мрежи се появиха съобщения от  фенове на Барселона до президента на САЩ Доналд Тръмп, в които се твърдеше, че Валверде също е терорист и светът трябва да бъде спасен от треньора.

И оттук следва още един въпрос: защо феновете на испанския гранд толкова много мразят Ернесто? Признавам си - лично за мен той е много симпатичен и не е главният виновник за играта и резултатите на тима. Почитателите на Барселона, с които разговарях, градят своята антипатия към специалиста точно върху играта и резултатите на "блаугранас" (какво друго би могло да бъде?).

Дали обаче играта на каталунците наистина е далече от възприетите стандарти за каталунския клуб? Достатъчно е да хвърлим око  само върху два мача с участието на испанския шампион.

Ако погледнем срещата с Реал Мадрид, ще видим как Барса бе притисната към своята врата, как каталунците с невероятни усилия организираха положения, как испанският шампион с 29 часа по-голяма почивка физически отстъпи на историческия си съперник, как "блаугранас" имаше невероятен късмет със съдийските решения и се размина с две дузпи срещу Тер Щеген.

Точно добре афишираното, но многострадално "Ел Класико" показа огромните проблеми на Барселона - отбор, който не може да се справя с пресата, не умее да играе под натиск и никак не е готов да упражни контрапреса. Впрочем, ако си върнем паметта назад, това се видя в първия мач с Интер в Шампионска лига и във втория двубой с Ливърпул в миналогодишното издание на главния европейски клубен турнир. Отборът просто се изпарява под пресата на съперника. За да разберем ужаса от играта на каталунците, ще посочим елементарни факти от статистиката в "Ел Класико" - 36% от докосванията на Антоан Гризман са в собствената половината. За справка, докосванията на топката от полузащитника Валверде в своята половина са 30%, а този показател при Тони Крос е 35%. Ако някой е забравил, Гризман е нападател.

Другият скорошен мач е този с Еспаньол. Преди дербито много инсайдери призоваваха Валверде да пусне резервите срещу аутсайдера, но треньорът реши да не си прави експерименти и добре, че не се вслуша в съветите, като единствената промяна бе на вратарския пост. Новият наставник на "папагалите" започна с четирима защитника, а играчите се опитаха да покрият съперника с висока преса. Глобално погледнато, Ернесто не намери отговор. Хората му изглеждаха унили, лидерите на отбора си подаваха на къси пасове, а всички атаки се разбиха в агресивната игра на Еспаньол. Първото положение срещу тоталния аутсайдер в Лигата дойде едва в 41-та минута, когато Меси стреля с глава от 10 метра!

Истината е, че Барселона  все повече не прилича на себе си и не следва заветите на Йохан Кройф: "Защо предпочитаме да държим топката в нас? Много просто: когато имаме топката, можем да вкараме, но противникът - не".

При  Пеп Гуардиола, най-стилистично близкият ученик на "Летящия холандец“, "блаугранас“ проведе  247 мача и само веднъж загуби преимуществото в притежанието на топката.

С Тата Мартино  (59 мача) владението на топката  също само веднъж падна под 50%.

При  Луис Енрике (181 мача), който заложи на атакуващото трио на МСН и следователно не се отказа от вертикалния футбол, отборът загуби притежанието  пет  пъти. При  Ернесто Валверде (142 мача) каталунците  отстъпиха във  владението на  топката цели 9 пъти, а в по-голямата част от срещите притежанието на кълбото не надмина 55%, което е много малко за философията на Барселона (срещу Реал Мадрид 52.1%, Реал Сосиедад 42% и т.н.).

Отрицателната динамика е видима с просто око.

Друг негативен  фактор е, че Валверде обикновено е под двойна преса  през цялото време и винаги е принуден да търси компромис. От една страна, ръководството го притиска с това, че не му позволява да изостави 4-3-3  и трябва да използва играчи, за които Барса плати много пари, в противен случай това ще бъде възприето като удар по имиджа (Ернесто старателно търсеше  позиция за Коутиньо и така  не можа да я намери, а сега Бускетс и Ракитич попаднаха под удара, защото де Йонг се нуждае от постоянна практика).

От друга страна, съблекалнята притиска  Валверде. Лидерите  постоянно получават място в стартовия състав и в замяна на това винаги подкрепят треньора си, туширайки всякакво недоволство от вън. Но цената на тази подкрепа влияе върху независимостта на Ернесто и треньорът знае това - много е вероятно самият специалист вече да желае да напусне "Камп Ноу". Валверде спечели пет трофея в столицата на Каталуния, но не се превърна в свой човек, защото не можеше да култивира това, с което се гордее всеки фен на Барселона - стилът на игра.

Това донякъде напомня на ситуацията на Луи ван Гаал, който също  спечели трофеи в Каталуния (4), но феновете не харесаха академичната му игра и лично аз не познавам почитател на испанския шампион, който да харесва нидерландеца.

Барселона не само трябва да побеждава, но да го прави и красиво. Барселона е длъжна да побеждава със своя стил - смело и доминиращо. И това са аксиоми, които не подлежат на обсъждане.

За това и ръководството на клуба започна новата година с опит да се раздели със своя треньор.

Валверде никак не е лош треньор. Нека само да припомним какво направи в Атлетик преди три години - тотална преса, максимално използване на нападателите в отбранителните действия на тима и класиране в Шампионска лига. Специалистът намери баланса дори  след загубите на Неймар и Паулиньо и Барселона наистина изглеждаше отлично.

Но не е сега времето.

Не е сега мястото.

И разбира се, не е този отборът.

P.S. По темата за Валверде може още много да се дискутира. Но своята отговорност носи и управляващата хунта начело с Бартомеу, която разби академията на клуба, безпрекословно налага мнението си за трансферите върху треньорския щаб и не прави почти нищо за подмладяването на отбора. Барселона има проблем и той не е само във Валверде, който в момента изглежда като заложник. А всички знаем какво се случва със заложниците когато ситуацията излезе извън контрол или настъпи безизходица.