Французинът, който предаде футбола


Н. Гавазов

Пред два дни изтече наказанието на Мишел Платини и сега французинът иска да изчисти името си и да се върне към футбола, но се опасявам да кажа, че вече са нанесени сериозни щети на репутацията на бившата легенда на френския футбол.

Разбира се, името на Мишел Платини за хора от различни възрасти се свързва по свой начин. За някои той е истински майстор и един от най-добрите играчи в историята - поне за мен и за поколението преди моето.  За настоящото поколение Платини ще бъде запомнен като глава на УЕФА, който продаде душата си на дявола в името на алчността и корупцията. Може би има категория хора, които искат да запазят в паметта си и двата образа на легендата на френския футбол, предизвиквайки постоянни противоречия в себе си, защото преди кариерата си в УЕФА Платини наистина се радваше на  огромен успех и уважение, както на терена, така и извън него. Само за осем години работа на административна длъжност обаче  репутацията му бе разкъсана на парченца.

Сряда, 19 юни 2019 г. Мишел Платини се изправя пред журналистите изморен, небръснат и силно разстроен.  Той бе задържан от френската полиция по делото за даване правото на Катар  да бъде домакин на Световното първенство – акт, който и за лаиците мирише на корупция.  

 "Дойдох тук като свидетел, но бях арестуван. Боли ме и все още не разбирам какво правя в цялата тази история", заяви Платини.

 За да разберем по-добре какво се случи, трябва да се върнем  девет години назад. Когато името Платини все още значеше нещо. За всяко от поколенията.

В същия ден, когато Русия получи правото да организира Световното първенство през 2018 г., ФИФА изненада целия свят, давайки на Катар първенството от 2022 година. 11.5 хиляди квадратни метра, около два милиона жители и 50-градусови  температури през традиционния летен период - всичко това характеризира бъдещата страна домакин. Парадоксалното е, че държавата от  Персийския залив изпревари конкурентите от САЩ, Австралия, Южна Корея и Япония, като спечели 14 от 22 гласа на членове на Изпълнителния комитет на ФИФА. Все страни с развита демокрация, с по-големи традиции във футбола, с по-развита инфраструктура, с подходящ летен климат и стожери на спазването на човешките права и демократичните ценности. За разлика от ислямски Катар, където наказват за употреба на алкохол, а представителите на ЛГБТ – обществото са преследвани.

Не, не мирише на корупция. Правилната дума е вони. Странното е, че по-голямата част от футболните чиновници страдат от някаква тежка хрема, която не им позволи да уловят вонята. Или имат дълбоки джобове.  И все пак трябва да бъдем благодарни на американци и швейцарци – нации, доказали нетърпимостта си към корупцията,  че решиха да запретнат ръкави и да разровят фекалната яма, известна с името ФИФА.

Бившият президент на ФИФА Сеп  Блатер даде откровено интервю преди няколко години, в което се опита да хвърли цялата вина за случилото се на Платини и Саркози. Швейцарецът твърди, че между членовете на изпълнителния комитет има "джентълменско споразумение“, според което двете Световни първенства трябвало да бъдат дадени на Русия и САЩ. Нищо от това не бе фиксирано на хартия и крайният резултат беше напълно различен. Отделна тема е колко пари е прибрал  Блатер за да направи пиар на Путин и възраждащия се СССР. Блатер обаче е убеден, че политическото влияние на бившия френски президент Никола Саркози е променило плановете.

Тази версия е проверявана от полицията в продължение на много години. За пореден път на г-н Платини бяха зададени неудобни въпроси относно избора на страните домакини на Европейското първенство 2016 г., Световното първенство 2018 г. и 2022 г. Злополучният прием на Шанз Елизе, на който присъстваха Никола Саркози, настоящият емир на Катар Тамим бин Хамад Ал Тани, Хамад бин Джасим и др. Софи Дион (бивш съветник на президента на Франция), както и генералният секретар на президентската администрация Клод Геан биха могли да окажат ключово влияние върху ситуацията, защото самият Платини първоначално е бил част от "джентълменското споразумение“, според което победата е трябва да отиде в САЩ. Мишел обаче е размислил.

Доста е трудно да се докаже прякото участие на Платини в този епизод, поради което представителите на полицията се опитват да се вкопчат в всеки детайл, точно до това кой до кого е седял по време на приема на президента Саркози. Политическият натиск, катарските договори за Франция и милиони долари, изразходвани за подкупи на гласове, далеч не са единствените епизоди. Името на нашия герой ежегодно изплува в медиите. Например през 2015 г. Блатер и Платини пострадаха в резултат на мощен корупционен скандал в самата организация. Имаше няколко епизода, но ключовият беше прехвърлянето от Блатер на два милиона швейцарски франка до  г-н Платини, за който се твърди, че е работил за Световната организация от 1999 до 2002 г. Както е известно, не бе намерено законно основание за това и двамата бяха отстранени.

Не по-малко съмнителна е работата на Лоран като адвокат на Qatar Sports Investment, компанията, която контролира ПСЖ. Синът на Платини стана адвокат на катарците през 2011 г, точно когато бе закупен ПСЖ и според различни източници, Лоран е получил бонус от 4 милиона евро и вила на Лазурния брак. Заплатата от 52 000 евро вероятно е за джобни разходи. Така или иначе финансовият феърплей не важеше за ПСЖ, който хвърли 200 милиона евро за нови играчи – много над законните (според Платини и финансовия му феърплей) 45 милиона евро загуби.

Случайно или не, но след 2011 година много други роднини на Платини постъпиха на работа в различни катарски организации. Да, някои от работодателите не са пряко свързани с Qatar Sports Investment, но все пак са близки и роднини на собствениците на Qatar Sports Investment. А спомняте ли си кой написа химна на Лига Европа? Йохан Цвайг. По една случайност той е зет на легендата на френския футбол.

Чест прави на френските медии, че не се изплашиха да се противопоставят на националната икона и се опитаха да разсеят образа му на борец за чистотата на футбола. За разлика от нашите пишещи братя, които предпочитат да зомбират биомасата със сладки приказки за Хичо и Пичо, за Бодуров и Десподов, за Венци Стефанов или друг екзотичен образ, но по всякакъв начин пропускат да отбележат вредите, които нанася управлението на Боби, Йордан, Емо и всички останали, удобно криещи се зад определението "четвъртите". Но това е друга тема.

А спомняте ли си, че бившият президент на УЕФА открито се противопостави на VAR. Според него технологията не отразява случващото се на терена, реферите са  заложници на системата, а самата игра губи от аромата с прекъсванията си. Платини до последно се бореше срещу VAR, но така и не даде отговор на много въпроси със не спорни, а скандални съдийски решения. Като например, емблематичният полуфинал в Шампионска лига между Челси и Барселона през 2009 година. Или скандалният финал между Барселона и Арсенал в турнира през 2006 година. Случайно или не, по онова време каталунците бяха попаднали в плен на Qatar Airways, който през 2009 година закупи от Франция 20 Еърбъса за 2 милиарда евро. По личното настояване на приятеля на Платини – Никола Саркози. Същият, който лобира за Катар 2022 и докара катарците в Париж.

Дългите и объркващи отношения между Платини и Блатер пък изискват отделно разглеждане, може би писане на книга. В един момент изглеждаше, че автокрацията на Мишел Платини достигна своя зенит, той дори бе наречен "син на Блатер“ и раздаваше горещи интервюта, без да се смущава от радикалните си гледни точки. Понякога мнението за едно и също събитие бе различно след известно време, но, г-н Платини не се интересуваше от това, нито пък журналистите от катарската beIN Sport.

И след всичко това Платини пита: "Какво правя в цялата история?".

Когато великият Зинедин Зидан е ритал  топката в двора с приятелите си, той се сравнявал с Мишел Платини. Именно Мишел бе най-големият герой на Франция до 1998 г. и винаги ще остане изключителен за по-старото поколение. Той бе водещ на златната ера и изигра главна роля на Евро 1984. Той беше в отбора през 1982 г., когато Германия разби надеждите за успех на Световното първенство. Той бе там през 1986 г., когато историята отново се повтори. Той стана голмайстор в италианското първенство, въпреки че не беше нападател. Истината е, че Платини бе специален французин и страната го обожаваше.

Шампион на Франция и Италия, носител на национални купи, носител на Купата на Купата, Европейска Суперкупа, Купа на европейските шампиони и Междуконтиненталната купа. Шампион на Европа, бронзов медалист на Световната купа и трикратен носител на Златната топка. Това е Платини.

Искаме да помним великия футболист Мишел Платини и да забравим човешките пороци, живеещи във всеки от нас. Но уви, чиновникът  Платини даде на света твърде много причини за негативното. Особено разрушавайки ореола от честност около себе си.

А честността е валута, която никога няма да загуби стойност. И, който се опита да задейства инфланционни процеси в нея, той рано или късно губи.

Затова и Платни ще остане в съзнанието на хората като футболна легенда, но и като човек, който предаде футбола.

620