Неотдавна легендата на световния футбол Пеле каза, че нападателят на ПСЖ Килиан Мбапе може да бъде новият Пеле. Известният бразилец е пословично известен със своите несполучливи прогнози. Но този път няма как да не се съгласим с него. Поне при определени условия.

Факт е, че най-добрият тийнейджър в световния футбол  избухна като голямата футболна комета. Той стана лидер на атаката на Монако на 17-годишна възраст, а на 18 игра полуфинал в Шампионска лига, след което бе продаден на ПСЖ за космическите 180 милиона евро. Само година по-късно Мбапе стана световен шампион, при това със статут на най-добър играч на финала. Няма да намерим подобен аналог в световната история, а Роналдо и Меси на  неговата възраст само можеха да мечтаят за такова нещо.

Днес Килиан е само на 20 години, но кариерата му се развива толкова бързо, че вече трябва да очакваме  нова стъпка от него, още повече, че нападателят никога не е оставал на едно и също ниво дълго време. Баща му(футболен треньор) го откъсна от Клерфонтен още като юноша, за да може Килиан бързо да се покаже в професионалния футбол. Същата история се повтори в Монако: след лудостта край Лазурния бряг последва преход към по-силния ПСЖ.

Тогава всички френски анализатори в един глас заявиха, че Париж ще успее да задоволи амбициите на таланта. По-малко от две години след този преход  ние обаче можем да изразим пълни съмнения в тези разсъждения на експертите.

И причините са много.

Всяка година президентът на ПСЖ Насер Ал Хелайфи обещава, че това ще е сезонът на парижани и всяка година местните анализатори започват да припяват, как парижани са велик гранд, способен да покори европейския връх. Но всяка година виждаме провал след провал на ПСЖ в Шампионска лига. Когато всичко започна при Анчелоти, провалите се обясняваха с незавършения проект. При Блан имаше добра защита и средна линия, но нямаше звезди в атака. При Емери се появиха Мбапе и Неймар, но се появи дупка в опорната зона. През този сезон защитата е пълна трагедия, а в допълнение виждаме проблемен вратарски пост.

Очевидна е безпомощността на ПСЖ в Шампионска лига. И тя няма да бъде преодоляна още дълго време. В Париж може постоянно да се оплакват от липса на късмет и съдийски решения, но е факт, че обезкръвеният и неопитен състав на Манчестър Юнайтед изхвърли французите от турнира. А победителите не се възпитават с поражения. В онази злополучна парижка вечер Андреас Перейра, Диего Далот, Скот Мактоминей и другите млади играчи на "червените дяволи" станаха много по-силни именно заради тази победа и начина, по който тя дойде.

А какво се случи при парижани? Футболистите получиха пореден мощен удар по своята менталост. Всички знаем, че редовните поражения  в решаващите мачове води до намаляване на увереността. И тази загуба на увереност не е само сред първия отбор, но и в другите формации и в духа на клуба като цяло.

Въпросът е: Мбапе, който ще става новият Пеле, трябва ли да расте сред пораженчески дух, така  обсебил клуба? Защо талант като Килиан трябва да търпи това? И сигурен ли е французинът, че някой ден ще може да спечели Шампионска лига с ПСЖ?

Друга причина, поради която талантливият младеж трябва да напусне Париж е печалният характер на френското първенство. Наистина, тук ПСЖ е безапелационен лидер. Но това не е повод за радост, защото показва нивото на турнира. След 32 кръга столичани водят на втория Лил със 17 точки, а третият Лион е на 25 пункта, а всичко това, след като хората на Томас Тухел загубиха 8 точки в последните си три мача. Франция ражда много таланти, но на практика клубовете ги продават всяка година, а с тези си действия те по никакъв начин не успяват да хвърлят ръкавицата към парижани.

Много е възможно тази дистанция да продължи да расте. И съответно, конкуренцията все повече да намалява. А всички знаем какво се случва със система, в която липсва конкуренция. Как при това положение се калява боен дух и се изграждат качества, когато можеш да спечелиш мач, движейки се пешком по терена? Та това не можеха да си го позволят дори футболистите на Барселона, когато отборът им бе пълновластен господар в Испания по време на ерата "Гуардиола". Тогава дразнители винаги се намираха, най-малко в лицето на Реал Мадрид.

Почти сигурно е, че Мбапе за трети път ще спечели титлата в Лига 1. И дори ще стане главната звезда и голмайстор на първенството. Но толкова във Франция. След това всичко ще продължи в един кръг - сезон след сезон. А освен липсата на конкуренция, скуката също може да убие всеки талант.

 Съвсем резонен е въпросът: С каква тежест са  головете срещу Амиен, Дижон, Ним спрямо попадения в първенства, където има истински състезателен дух?

Всички знаем колко млади футболисти пропиляха таланта си през годините, след като бяха обзети от звездомания. Сегашният ПСЖ е развъдник точно на грандомания, при това тя се поощрява от най-високо ниво. По заплати френският клуб е извън топ 4 в Европа, но това е според информацията, която самият клуб подава до УЕФА. Неофициално футболистите получават допълнителни суми от сметки в Катар, което прави играчите най-заплатените в света. Отделно е медийното внимание към единствения конкурентен френски отбор в Европа, отношението на обществеността и поведението на публиката. Всичко гореизброено не само, че обърква главите на футболистите, карайки ги да се изживяват като богове, правейки ги капризни и демонстриращи неуважение към останалите.

Само през март Килиан три пъти нагло симулира в наказателното поле на съперника. Ако погледнем статистиката, ще видим, че количеството картони на нападателя е два пъти повече от това в Монако, а французинът получи и червен картон в мача с Ним.

Наскоро стана известно, че бащата на Мбапе е на мнение, че лошата дисциплина на сина му се дължи на общуването с Неймар и за това родителят по всякакъв начин се опитва да ограничи контактите на Килиан с бразилеца.

Въпрос: Няма ли да е още по-ефективно, ако Мбапе изобщо напусне ПСЖ?

Някой ще каже, че френският клуб за нищо на света няма да пусне златната си кокошка и ще използва всички механизми да задържи нападателя. Но дали самият футболист вече не си задава горните въпроси? Ако е така, ПСЖ трудно ще запази играча по нормалния начин. Освен това не бива да пренебрегваме и мониторинга от страна на УЕФА - в момента клубът няма много маневри за допълнителни приходи, с които да задоволява капризите на играчите, без да наруши правилата на финансовия феърплей. И не на последно място, старият хитрец Флорентино Перес знае как доведе на "Сантяго Бернабеу" всяка една звезда, която си хареса. Дори и против волята на собствения му клуб.