Раздялата на Ливърпул с Рахим Стърлинг едва ли има положителен ефект върху мърсисайдския клуб, но бихме желали да ви запознаем с няколко клуба, които отбелязаха значителен прогрес в представянето си, дори и след като се разделиха с големите си звезди

1) Тиенри Анри, Арсенал (2007/08)

Когато Тиенри Анри отбелязат паметното попадение с глава, покрай Едвин ван дер Сар в добавеното време на двубоя Арсенал - Манчестър Юнайтед, едва ли някой подозираше, че предстои нова глава от историята на "артилеристите". През месец юни техният капитан и голмайстор напусна английския клуб, след като Барселона заплати сумата от 25 милиона паунда, като последния сезон на Анри в Арсенал беше своебразен жест и доказателство за любовта, който той изпитваше към отбора.

Въпреки продажбата на звездният голмайстор, Арсенал превъзмогна празноната оставена след него, като трансформира себе си изцяло. Младите попълнения получиха шанс за изявиха, като в "топчиите" се проличаваше едновременно дух на строга индивидуалност и едновременно на сплотена колективност, нещо изключително рядко срещано в модерния футбол, нещо което носи толкова позитиви след себе си. Тогава Сеск Фабрегас се превърна в основа фигура за английския клуб. Арсенал успя да спечели първите си 7 двубоя след раздялата с Анри, а в последствие "артилеристите" зарадваха почитателите си с първата позиция в подреждането по Нова година с шест точки аванс пред претендентите им.

В последствие случилото се с Галас в комбинация с контузията на Едуардо, доведе Арсенал до срив в представянето му в края на сезон 2007/08. Но определено можем да заключим едно, никога преди това клуба не беше по-близо до четвърата си титла във Висшата лига на Англия. 

2) Джими Флойд Хаселбейнк, Лийдс (1999/00)

Джими Флойд Хаселбейнк винаги сравняван като "черната овца" в състава на Дейвид О'Лийърли в Лийдс Юнайтед през далечната 1999г. В тогавашният тим той се чувстваше като естествен лидер на състав изграден предимно от млади футболисти. Както и да е, той напусна клуба през лятото на 1999 година, оставяйки след себе постижението от най-малко един отбелязан гол на всеки два двубоя, в който му е било гласувано доверие. Мнозина смятаха, че липсата на Хаселбейнк ще остава сериозна "дупка" в състава на О'Лийърли, но изглежда те грешаха. Техните страхове бяха безпочвени. Почти година, след като Джими Флойд отбеляза победното попадение при победата над Арсенал, Майкъл Бриджес се превърна в новия герой на феновете, вкарвайки срещу Арсенал, гол който осигури на Лийдс участие в Шампионска лига, след година отсъствие от най-големия европейски клубен турнир. Голът на Бриджес тогава беше под номер 21 за сезона, превръщайки го в крайна сметка в голмайстор, преди да напусна клуба в посока Атлетико Мадрид. 

3) Кийрън Дайер, Ипсиуч (1999/00)

В края на 1998 година Ипсиуич правеше всичко по силите си да се върне отново във елита на Англия, като тогава нямаше по-запомнящ се играч от Кийрън Дайер. Тогавашният 20-годишен младок беше гръбнак на тима, умейки да комбинира в себе си качества, които обикновено биха принадлежали на много по-възрастен футболист от него. През лятото на 1999г. обаче той се раздели с клуба отпътувайки в посока Нюкасъл, след като Ипсуич се провали в задачата си да се завърне във Висшата лига. В последствие едно нещо направи впечатление на всички, лекота, с която Ипсиуич играше по време на престой в клуба не престана, като тя се запази и след неговия трансфер. Трите прекрасни сезона на холандецът Мартин Ройсер в крайна сметка доведоха до това много от феновете да си зададат следния въпрос: Кой беше Кийрън?

4) Патрик Виера, Арсенал (2005/06)

Все още някой от вас си задават въпроса защо Виера предпочете да замени Арсенал с Ювентус през лятото на 2005г. Това може би беше последствие от това, че в продължение на няколко месеца Виера беше свързван с евентуален негов трансфер във всички големи клубове от Европа, добавяйки факта, че Арсенал желаеше да се завърне отново в Шампионска лига, след злопаметното отпадане от Байерн Мюнхен през месец март. В крайна сметка Патрик Виера призна, че желае да се раздели с "артилерстите", докато не се стигна до онзи четвърт-финал на Шампионска лига през 2006 година, когато Ювентус беше победен с 2:0, като може би след мача Виера сериозно е размишлявах върху решението си.

5) Рой Кийн, Манчестър Юнайтед (2005/06)

След отказването от футбола на Ерик Кантона Кийн получава капитанската лента през сезон 1997/1998, но пропуска по-голямата част от него заради скъсани кръстни връзки, контузия, която получава докато се опитва да отнеме топката от Алф-Инге Халанд в мача срещу Лийдс Юнайтед от деветия кръг.Халанд се надвесва над него и го обвинява, че се е опитал да го контузи и само симулира собствена контузия, за да не бъде наказан от съдията. Четири години по-късно Кийн си отмъщава за това поведение на Халанд, контузвайки тежко норвежеца.

Без Кийн Манчестър пропилява 11 точки преднина пред Арсенал и не успява да защити титлата си. Според много специалисти причина за това е именно липсата на капитана. Ирландецът изразява опесения, че контузията му е толкова тежка, че няма да може да играе отново, но той не само че е готов за старта на новия сезон 1998/1999, но и играе по същия ефикасен начин както преди. Манчестър постига безпрецедентен требъл, спечелвайки Висшата лига, ФА Къп и Шампионската лига. Във втория полуфинал от Шампионската лига Юнайтед печели срещу Ювентус като гост с 3:2, след като до 11-ата минута губи с 2:0. Преди и по време на следващия сезон основна тема за разговор са проточващите се преговори за нов договор на Кийн. Отборът му предлага четиригодишен контракт за по 2 милиона паунда годишно, но иска по три милиона, знаейки, че може да ги получи в италианските отбори, които се интересуват от него като Ювентус, Интер и Лацио. По средата на сезона Юнайтед склонява на искането на играча.