Луиш Назарио де Лима Роналдо - оригинален, блестящ и загадъчен завърши своята кариера. Случайно или не, но го направи точно в Деня на Влюбените - когато много хора си подаряват рози и си обещават любов. На този ден обаче, всички футболни хора ще трябва да кажат сбогом на една легенда. Защото след Гаринча и Пеле това е най-великият бразилски футболист за всички времена, който със сигурност ще остане безсмъртен в пантеона на най-великия спорт. Това е и всичко, което можем да кажем за Роналдо. Останалото просто трябва да се види.

Скандал с феновете бе поводът Роналдо да окачи бутоните. Неговият Коринтианс отпадна от Копа Либертадорес и той заедно с Роберто Карлуш обра гнева на запалянковците. Наричаха го “дебел” и “разглезен”. Може би с право – Феномена бе най-скъпоплатената звезда в отбора. Малко тъжен край за една велика кариера, за която ще разкажем в следващите редове.

Роден на 18 септември 1976 година в Рио де Жанейро, Роналдо е един от най-плодотворните голмайстори през 90-те години на 20-ти и началото на 21 век. Два пъти е носител на Златната топка, един от двамата футболисти печелили наградата на ФИФА за Играч на годината три пъти, обявен за един от най-добрите единадесет за всички времена, включен в списъка на ФИФА за 100-те най-велики футболисти, избран за „Играч на Десетилетието" - това е Феномена!

Луиш Назарио де Лима започва кариерата си в Крузейро през 1993. За един сезон той забива 12 гола в 14 мача, помагайки на тима да спечели Купата на Бразилия. Преди това Роналдо е пренебрегнат от любимия му Фламенго. Страхотната игра на Феномена му осигурява повиквателна за Световното първенство през 1994. Той не взима участие в нито един от 7-те мача в САЩ, но става световен шампион.

След горещото американско лято Роналдо преминава в холандския гранд ПСВ Айндховен по съвет на Ромарио, който играе за “филипсите” между 1988 и 1993. Още в първия си сезон Луиш Назарио де Лима вкарва 30 гола и става голмайстор в шампионата. Втората му година е развалена от контузия в коляното. Все пак за 13 мача Роналдо вкарва 12 гола. През 1996 ПСВ печели Купата на Холандия.

Логично Роналдо привлича погледите на най-големите европейски колоси. Напреварата за подписа му е между Интер и Барселона като каталунците печелят, плащайки 17 милиона долара. В сезон 1996/97 Барса печели КНК, Купата на Краля и Суперкупата на Испания благодарение на 47 гола в 49 мача на Роналдо. Нападателят става голмайстор на Примера с 34 гола, рекорд останал чак до 2009. Тези постижения носят на Роналдо отличието на ФИФА за футболист на годината през 1996 и второто място за Златната топка за същата година.

През лятото на 1997 следва феноменален трансфер в Интер на стойност 19 милиона долара, колкото е и клаузата за откупуване на феномена, който не успява да се разбере с каталунците за нов контракт. Още в първия сезон Интер печели Купата на УЕФА, а Роналдо пак е избран от ФИФА за най-добър в света като получава и Златната топка през 1997.

1998 е година на Световното първенство във Франция, където Роналдо е основният коз на Бразилия за спечелване на нова световна титла. Феномена вкарва 4 гола и прави три асистенции, но е безсилен във финала срещу домакина загубен с 0:3. Причината е мистериозен припадък на нападателя 24 часа преди решителния мач. Марио Загало вади Роналдо от състава, но футболисът настоява да вземе участие. Играта му обаче е бледа сянка на показаното от него в предишните срещи.

Голям удар Роналдо преживява на 1 ноември 1999, когато в мач срещу Лече контузва лявото си коляно и трябва да претърпи операция. Феномена се завръща на 12 април 2000 във финала за Купата на Италия срещу Лацио, но играе само 7 минути, преди да се строполи в адски болки на същото коляно. Следват нови две операции и месеци на възстановяване. Никой не вярва, че Роналдо ще е пак същият голаджия след завръщането си.

Феномена обаче е на друго мнение. Той се завръща за Световното първенство през 2002 година в Япония и Южна Корея и вкарва 8 гола, за да изведе Бразилия до 5-ата и последна засега световна купа. След шампионата Роналдо преминава в Реал Мадрид за 39 милиона долара, оставайки разочаровани тифозите на Интер. С черно-синята фланелка бразилецът вкарва 59 гола в 99 мача, но контузиите му пречат да донесе Скудетото на миланци.

Между 2002 и 2007 Роналдо е част от Галактическия Реал Мадрид. Дебютът му е чак през октовмри, тъй като е с контузия след световното. Феновете на Реал обаче скандират името му, дори когато той не е на терена. Нападателят им се отблагодарява с два гола в дебюта си. Реал става шампион и печели Междуконтиненталната купа. През пролетта Роналдо прави хеттрик на “Олд Трафорд” в четвртфинал на Шампионската лига. Манчестър Юнайтед печели с 4:3, но Реал продължава. Публиката на Юнайтед аплодира Феномена при смяната му в края на мача.

През лятото на 2006 Германия е домакин на Световното първенство. Бразилия се проваля, отпадайки на четврътфиналите, но Роналдо поставя рекорд за най-много голове на световни шампионати. Той вкарва два на Япония в груповата фаза и един на Гана в 1/8-финала, с което събира 15 гола, един повече от Герд Мюлер. През следващия сезон с Реал Роналдо не е в добра форма и Фабио Капело рядко разчита на него. “Белите” стават шампион, но Роналдо играе само в 7 мача.

През януари 2007 след интересна трансферна сага Роналдо преминава в Милан. Той взима фланелката с номер 99. Нападтелят става един от малкото играчи взели участие в Дербито на Милано и с двата милански гранда. Феномена се е разписвал в горещия мач и за двата клуба. Бразилецът обаче няма шанса да спечели Шампионската лига нито веднъж в кариерата си. Макар Милан да взима отличието през 2007 Роналдо няма право да играе в турнира, тъй като преди това е записал мачове с екипа на Реал.

На 13 февруари 2008 Роналдо получава тежка контузия в коляното, която налага операция. През лятото Милан отказва да продължи договора му и футболистът остава без клуб. Роналдо започва тренировки с Фламенго, но вместо да се присъедини към любимия си тим от детството, преминава в Коринтианс. Договорът му с отбора е до края на 2011, но не е изпълнен, тъй като Феномена признава, че “тялото му вече не му позволява да играе”.

Дискусиите за най-великите играчи винаги са пораждали различни мнения и упражнения по безсмислие, но в голяма степен, това е част от голямата игра. В случая с Роналдо, никой не може постави под съмнение статута му на велик футболист, въпреки спорния край на неговата кариера. Той се принуди да каже сбогом, признавайки че го прави принудително, загубил битката със собственото си тяло. Направи го много емоционално и цял свят видя неговите сълзи.

След 18 години и над 400 гола, сега за Роналдо започва епохата на свободното време. Едва ли ще му липсват парите, приключенията, папараците и хубавите жени. Но със сигурност това което ще липсва на бразилския гладиатор ще бъде рева на публиката. А както при всяка заминаваща си легенда, на нас той също ще липсва. Остават обаче златните спомени и едно място в историята на футбола, което отдавна го очаква, защото легендите никога не се забравят.

„Имах красива, удивителна и емоционална кариера", заяви в понеделник Роналдо на последната си пресконференция като футболист. След това всичко беше удавено в сълзи....

Сбогом и успех, O'Fenomeno! Никой няма да те забрави!