Всяка година футболните академии пускат в зряла възраст десетки потенциални суперзвезди. Някои от тези момчета действително се превръщат в звезди, други просто си остават добри играчи, желани от повечето грандове, а трети остават в забвение и за тях никой не чува след няколко години. Кои са основните производители на таланти в момента? Убеден съм, че мнозина ще кажат, че това е Барселона. Причината за това предположение е напълно логично - изградената от Йохан Кройф, Ринус Микелс и Лауреано Руис емблематична Ла Масия дълги години бълваше качествени футболисти, които в по-голямата си част станаха суперзвезди и звезди, а за всеки клуб бе въпрос на престиж да притежава играч от тази школа.

Всичко обаче по една или друга причина се обърна с краката нагоре - основно заради това, че сегашното ръководство на Барселона отказа да сподели дългосрочната визия на предшествениците си. В добавка Хосеп Мария Бартомеу намали заплатите на специалистите в Ла Масия, а на някои директно посочи вратата и резултатът е, че всички треньори напуснаха, разпилявайки се по Китай, Япония и други части на Азия. За мащабите на трагедията може да се съди по факта, че Б-отборът на Барселона разполага с над 40 футболисти, но нито един не може да намери място в първия отбор, а през зимата каталунците решиха да купят световно неизвестния Мартин Брайтвайт, вместо да дадат шанс на момче от академията.  

Колкото и странно да изглежда, центровете за производство на таланти са на съвсем друго места, а Барселона дори не е сред първите три!

По-надолу разказваме за новите инкубатори за отглеждане на звезди, както и не подминаваме ситуацията с България, която е повече от трагична.

Реал Мадрид

Вероятно си мислите, че Реал Мадрид само купува скъпи играчи? И то без значение как! Това обаче са остарели стереотипи. На практика специалистите в Мадрид се представят чудесно в подготовката на младите хора, а приказките за "Галактикос 1,2,и 3" са някъде назад във времето. На 5 юли в мача срещу Атлетик в състава на "бланкосите" се появиха  възпитаниците Дани Карвахал, Марко Асенсио, Федерико Валверде и Лукас Васкес. Отделно във всяка тренировка на първия отбор участват играчи от младежките формации и от Б-отбора.

Но Реал не само обучава  футболисти за себе си, но и прави пари от тях. През последните 4 години Мадрид прибра 246 милиона евро от продажби на трансферния пазар! При това не става дума за играчи втора ръка. Нека да си припомним продажбата на Алваро Мората в Челси или скорошната сделка с Интер за Ашраф Хакими. На практика в столицата на Испания растат много таланти, не всеки може да заиграе в първия отбор, но това само помага на Флорентино Перес. Хитрият строителен предприемач прави пари от възпитаниците, след което ги харчи за готови звезди. И може би точно това балансиране прави модела на Реал Мадрид най-успешен във всяко едно отношение.

Аякс

Амстердамският клуб може и да печели по-малко от Реал Мадрид, но и няма нужда от толкова много. В предишните години Аякс отстъпваше на Барселона, а сега на Реал Мадрид, но ценното при нидерландците е тяхната устойчивост - те никога не са зависели от входящи трансфери и разчитат изцяло на своята академия. В добавка клубните скаути търсят талантливи играчи по целия свят, пренасят ги в Нидерландия и ги моделират в духа на клуба. И никой не прави трагедия, че всяка година някоя от звездите напуска. Това е част от философията на Аякс, включително е приета от футболната общественост, която с отворени обятия приема завръщащите се свои възпитаници в зенита на кариерите им.

Миналото лято се оказа най-доброто в историята на Аякс по отношение на количеството спечелени пари. През лятото клубът продаде Матейс де Лигт (85.5 милиона) и Франки де Йонг (75 милиона), а през зимата добави Хаким Зиеш (40 милиона) към този списък. Сега основният трансферен актив на амстердамците е Дони ван де Бек, чиято цена е около 44 милиона евро. Освен това вратарят Андре Онана и крилото Давид Нерес имат всички шансове да отидат в големи европейски клубове. Навсякъде другаде това ще се приеме като катаклизъм. В Аякс обаче това няма как да се случи. Съвсем скоро светът вероятно ще заговори за възпитаниците Юриен Тимбър, Йори Реджи, Райън Гравенберх и много други, които поне веднъж седмично са част от първия тим, макар и само на тренировките.

Интересното е, че и други клубове от Нидерландия започнаха да правят опити с копиране на модела "Аякс" - някъде се провалиха, а другаде са по-успешни. Така ПСВ за последните пет години успя да осъществи някои големи сделки като продажбата на Мемфис Депай на Манчестър Юнайтед (34 милиона евро), Стивън Бергвайн в Тотнъм (30 милиона евро) или Ървинг Лосано в Наполи (38 милиона евро). Клубът от Айндховен обаче мисли в перспектива. Сега начело на 19-годишните е Робин ван Нистелрой, а Б-отбора се води от Питър Унекен, които в тясно сътрудничество работят с добре изградена мрежа от скаути, имащи задачата да издирват таланти по целия свят.

Бразилия

От Южна Америка бразилските клубове са може би основните доставчици на таланти за Европа. Академията на Фламенго през последните две години отправи към Стария континент Винисиус Жуниор, Лукас Пакета, Хесус Карвальо. Клубът спечели общо 107.6 милиона евро от тези трансфери и спокойно може да подготви следващата партида от технически и бързи бразилци.

Академията в Сантош също се откроява, откъдето на първо място идва Неймар. Трансферът му в Барселона за 88.2 милиона през 2013 г. стана рекорден за първенството в Бразилия. Преди това рекордът се държеше от прехода на Лукас Моура от Сао Пауло към ПСЖ (40 милиона). Бразилците живеят единствено благодарение от продажбите на играчи, така е било през последните 25 години и вероятно това ще продължи още дълго.

Разбира се, добри академии има и в Аржентина, но местните клубове не печелят толкова пари, колкото в Бразилия. Неофициално се смята, че Ривър Плейт има най-доброто училище за футболни таланти, но най-скъпият трансфер към момента е на стойност 24 милиона евро, когато клубът продаде Лукас Аларио на Байер Леверкузен през сезон 2017/18. Година по-късно Расинг Авеланеда успя да подобри тази сума, който изпрати своя възпитаник Лаутаро Мартинес в Интер за 25 милиона. Сега цената на аржентинеца е 100 милиона евро.

Страните от бивша Югославия

Славните традиции на югославската школа не спират и след разпадането на страната през 90-те. Клубовете на бившите републики на Югославия продължават да подготвят качествени футболисти за външния пазар. Сърбия и Хърватия са главните инкубатори на таланти, а Цървена звезда, Партизан и Динамо Загреб успяват да останат на пазара главно с ниските цени на своите играчи.  

Лука Модрич, Марсело Брозович, Шиме Върсалко, Стефан Савич, Деян Ловрен, Стеван Йоветич, Адем Ляич, Марко Груич са само част от имената, които се отправиха да покоряват Европа.

Къде е България?

Резонен въпрос, макар че отговорът е повече от ясен - българският футбол го няма на картата и следователно не произвежда футболисти. Или поне такива, които биха заинтересували дори европейски аутсайдер. След като България влезе в историята с първия трансфер на играч, за когото собственият клуб плати на клуба -приемник (Неделев от Ботев в Майнц 05), няма скаут от средноевропейско първенство, който да си губи времето с родни "таланти". Всякакви бомбастични приказки за интерес към един или друг футболист, за това, че някой не спи, само за да получи Десподов,  Малинов, Филип Кръстев или други измислени герои, които не могат да се наложат дори в тимове-аутсайдери, са чиста проба лъжи, вдигане на тиража и откровена заблуда на феновете, продължаващи да живеят с илюзии (например, Кръстев подписа с аутсайдер от втора белгийска дивизия, но родните медии се надпреварваха да съобщават, че играчът на Славия отива в Манчестър Сити).

През миналия месец Рамон Мончи изнесе образователна лекция за работата на спортния директор в големите клубове. Не знам дали изобщо някой в България си е направил труда да изгледа лекцията на испанеца, който е над 20 години в този бизнес. Според функционера, клуб като Севиля следи от 500 до 550 футболисти в периода август - декември, след това тази бройка драстично пада, а 12 скаута продължават да се занимават с останалите играчи. Направи ми впечатление, че футболистите според първенствата са разделени на три основни категории и на три подкатегории - на практика на шест нива. Наред с големите, там са и шампионатите на Боливия, Полша, Австрия, Чехия и много други, включително се следят първенствата на Купата на Африка, Купата на Азия, КОНМЕБОЛ, отбори от U-18, U-19, U-20. Българското първенство обаче го няма, но и няма нужда Мончи да ни казва, че сме изключени от картата, след като от няколко години се знае, че българските футболисти са в т.нар. черен списък - т.е. трансфер на такъв играч е безсмислен. А е  безсмислен, защото самата структура на развитие на децата, юношите и младежите е остаряла, а в допълнение почива на корупционни практики. За това и нашите юнаци се подвизават по разни екзотични отбори и първенства, а Косово идва и се гаври с пишман-футболистите ни насред София.

Разбира се, всичко казано по-горе е тенденция, която се наблюдава през последните няколко години. Вероятно ситуацията ще се промени след време, може би Ла Масия отново ще заблести, а кой знае, на небосклона може да изгрее и академията на Манчестър Сити, където в момента се хвърлят много пари, а "гражданите" увеличават скаутската си мрежа с аритметична прогресия. Към момента обаче школата на Реал Мадрид е една от най-добрите и печелившите в света, а моделът на "бланкосите" вероятно ще стане пример за останалите европейски грандове.