Хора, кой ви е стиснал за топките?
В последно време избягвам да пиша за помийната яма български футбол, защото всеки си има праг на погнуса и моя беше някъде около рождения ден на сегашната пародия на някогашния голям клуб ЦСКА и средата на месец май, когато се разбра, че нито една телевизия не желае да закупи телевизионните права за излъчване на друга една пародия - „А" група.
Освен това наближаваха много по-стойностни неща като финал на Шампионска лига, Европейско първенство, а и настъпваха горещините и ровичкането в Ямата щеше да изкара на повърхността миризми, които нормален човек едва ли би понесъл. Разбира се, искрено се надявах когато се изиграе и последния мач от най-смешното първенство на планетата, от медийното пространство да изчезнат образите на представителите на т.нар. Трайчо културата и чалгата във футбола и да се насладим изцяло на хубавите неща в този живот - поне за два месеца.
Уви, някъде около епохалните победи на параолимпийските ни отбори над всякакви анонимници и поредният марсианец появил се по нашите земи (мисля, че ставаше дума за нигерийското Торнадо) разбрах със съжаление, че Фестивалът на щастието ще продължи да ни залива с пълна сила. Ясно е, че човешката глупост прави живота поносим и щастието зависи от нашето мнение за нещата, но някак си е много кофти да гледаш как малките лапнишарани гонят розови балони във въздуха, а тези, които им ги пускат протриват доволно ръце - то бива клецане, но се получава нещо като педерастко порно (попаднах веднъж на едно такова - гадост!!).
А всъщност никой не се сеща да попита за важните неща - за това, че в България на футболни мачове ходят четири пъти по-малко хора от преди 6 години и шест пъти по-малко отпреди 10 години. За това, че нямаме школи и нито един грамотен във футболно отношение специалист, за това, че в нормалните страни процентът на занимаващите се с футбол хора варира от 8 до 10, а в България незнайно защо от 7 милиона обитатели на тази територия, само 15 000 отделят от времето си за най-популярния спорт на земята.
Хора, защо не задавате въпроси? Да не би някой да ви е стиснал за топките? (Тук се сещам за думите на един мой италиански приятел, който точно преди два дни ми каза: „България няма шанс. Докато търпите да ви мачкат, манипулират и докато се страхувате, вие сте обречени. Европа няма нужда от подлизурковци и страхливци и докато живеете така както го правите в момента, не сте добре дошли у нас").
Ха сега де. Върхът беше вчера, докато четях оптимистичните слова, че Сараево е по-добрият вариант за Левски, а Мура за ЦСКА - някак надвих отвращението си от миризмите идващи от Ямата, а погнусата ми се изпари окончателно, когато разбрах, че се избягва много по-важната тема, а именно, че в четвъртък официално офертите на телевизиите да предават футболните мачове от А група са били отхвърлени и родното първенство може да остане без телевизионен ефир! Интересното е, че тези, които постоянно ни заливат с информации за някакви странни трансфери на странни футболисти, сега отказват да зададат въпроса на футболните управници: Защо телевизиите не желаят да плащат за мачовете в „А"група?
Хора, кой ви е стиснал за топките, защо не кажете истината за трагедията?
Иначе, отговорът на въпроса, защо „А" група може да не я гледаме от малкия екран, очаквайте в следващия материал.
- „Анфийлд” – ключът към 15-та поредна победа на Слот
- Ливърпул срещу Челси: Статистиката на Салах срещу „сините” преди срещата на „Анфийлд”
- Другата гледна точка
- Майкъла: В България само Лудогорец създава
- Лечков: Започвам да съжалявам за американското лято
- Пет момента, за да бъдеш легенда на Ман Сити
- Целувката на смъртта
- Стоманеният дядо
ЗА АВТОРА
Николай Стоянов Гавазов е роден на 16 август 1967г. в град Пловдив. Завърша висшето си образование във Велико Търново, специалност история и педагогика, а по-късно учи психология. Започва като журналист по политически теми, работил е за вестник „Нов Живот”, както и за няколко сайта. От 2008 г. се отдава на футбола. [...]