Севлиево. Футболната есен на 2010. Един хлапак с вид на осмокласник, току-що прекрачил прага на родната гимназия и непознаващ сякаш уреда, наречен самобръсначка, отчайва с блестящия си рефлекс нападателите на ЦСКА, а отборът на Видима достига до равенство 2-2 срещу един от двата гранда на българския футбол. Само след малко повече от година ситуацията ще се повтори. Всъщност почти ще се повтори.

Името на младежа е Пламен Илиев. Роден през 1991, по това време едва 18-годишен, юноша на Балкан (Ботевград). През 2006 е закупен от Видима Раковски. Три години след това пробива в първия тим на клуба от Севлиево и става титуляр - един от най-младите титуляри на вратарския пост поне в по-новата история на българския футбол. В гореспоменатия мач Пламен впечатлява с рефлекс, пласиране и не на последно място умения да командва защитата въпреки крехката си възраст. Разбира се, намират се критици, които отсичат, че от Илиев няма да стане нищо, защото бил прекалено нисък - едва 1.80м.

Младият вратар обаче бързо бива забелязан и още през зимата на 2011 бива привлечен в Левски. Пламен изпада в ролята на трети вратар след Божидар Митрев и Кирил Акалски - всъщност нищо ненормално за играч на 19 години, който е дошъл отгоре на всичко и от слабак в родното първенство, нищо лично спрямо отбора на Видима. На първите тренировки на отбора Пламен е взет на подбив от страна на зевзеците - като най-малък той носи топките на „батковците", а шегите за външния му вид, по който едва ли някой би му дал повече от 15-16 години, не спират. Кой би повярвал, че същият този малчуган след седмици ще бъде твърд титуляр на вратата на „сините", година по-късно капитан на отбора, а още малко след това и герой в очите на феновете?

В злополучното за Левски дерби с ЦСКА, загубено с 1-3 на „Герена" титулярният вратар Божидар Митрев бърка фатално, а треньорският щаб е поставен пред въпроса на кого измежду другите двама да заложи в следващия мач. За огромна част от запалянковците няма съмнение, че това ще бъде Акалски. Не е на това мнение обаче Ясен Петров, който залага на Илиев. Левски бие с 2-0, младокът не допуска гол, а вече повече от година е несменяем титуляр. Преди месец след скандалите около Владимир Гаджев и вероятното пенсиониране на Христо Йовов Пламен бе обявен и за капитан на Левски едва на 20 години - награда за всеотдайността и пълното раздаване на терена всеки мач.

В моето съзнание с по-особен отблясък ще останат две случки, свързани с младия вратар на „сините". В Търнава след злополучната загуба след изпълнение на дузпи (при всички дузпи с изключение на една Илиев хвана ъгъла и бе близо до спасяване) и по-конкретно след последната дузпа, вкарана от словаците, той се разплака, падна на терена по лице и трябваше едва ли не да бъде изнесен на ръце от своите съотборници от терена. Няколко месеца по-късно през тази година Левски загуби след продължения за купата на „Лаута" в Пловдив, макар и Илиев да не допусна гол. Още в редовното време той бе изритан жестоко от Юнес Бенжелюн със съмнения за скъсани коленни връзки. Съдбата обаче му даде шанс и Пламен се размина само със сериозни натъртвания. Въпреки огромната превръзка, куцукайки на еди крак, Илиев отиде при „синята" агитка и я поздрави - жест, който наистина значи много.

Така стигаме до същината на нашия разказ. Тази неделя Левски влезе като абсолютен аутсайдер във вечното дерби срещу ЦСКА, изоставайки в класирането с цели 13 точки, а победа за „червените" щеше да припомни 16-точковия ужас от 2008 година. Историята от мача в Севлиево от 2010 обаче се повтори. Илиев отново обезвери противниковите нападатели, заключи вратата, но най-важното този път не допусна гол. Кулминацията на блестящата игра на младия капитан бе спасяването на удара на Пламен Крачунов в 88-та минута - реакция наистина от световна величина. С гол на Кристовао Рамос „сините" спечелиха дербито, а Пламен Илиев окончателно спечели място в сърцата на запалянковците. А когато във вечното дерби си герой в очите на едната публика, а другата заради теб сънува кошмари, ти (поне за родните стандарти) си наистина голям.