Винаги съм казвал, че не е здравословно човек да отделя внимание на нещото наречено български футбол поради две причини: първо, деформира съзнанието относно нормалните представи на хората за най-великия спорт на земята и второ, болестта е нелечима и остава за цял живот. За страничните ефекти на това заболяване няма да говоря, но е очевидно, че един кръг от определени хора има за цел да насажда в съзнанието на малките момченца, че футболът по българските поляни е истинския и дори да е лош, той е най-гледан, защото си е наш.

Бих допълнил, че лъжата е огромна, а манипулирането на общественото мнение - гигантска. За трезво мислещите хора нещата са ясни - ако бъде казана истина и нещата си дойдат на място, ще секнат реклами, а най-страшното е, че ще намалее голямото влачене. Как да си обясним тогава, че в Румъния има статистика относно това, кой какво предпочита да гледа, а само тук човек не може да намери нищо. Разполагаме с богата информация за Англия, Германия и т.н., но за уж нашия си футбол няма и един ред написан. Ако човек малко се замисли, сам ще стигне до отговора, но очевидно е, че за някои кръгове е по-добре хората да не разсъждават много- много: нали на талази се поднася информация за Кокали, за Банди, за БГ Моуриньовци и всякакви измислени герои на нашето време. Жълтиниите (няма друго определение за тях) ни заливат отвсякъде като цунами и някои фенове на Цар Футбол даже престават да мислят - вълшебният свят, в който живеят е толкова хубав...защо да си го развалят?

По темата би могло много да се дискутира, но истината е една - все по-голям брой хора предпочитат да показват повече себеуважение към себе си и да стоят настрана от лошия вирус, избягвайки по този начин опасността да се разболеят, а болестта както казах е много опасна.

Поради тази причина и аз предпочитам да гледам Уест Хем - Милуол, отколкото мъката ЦСКА - Левски например. Предпочитам изобщо да не обръщам внимание на бръщолевенията на пишман-футболисти набедени за големи играчи или примерно техните треньори, които и на представа си нямат за понятия като „отвличащ маньовър", „атака в триъгълник" или „защита в ромб" - неща, които се учат в младежките академии на Запад.

Но човек каквото и да прави, понякога няма как да не се сблъска с нещо от родната действителност, което привлича вниманието му с крещящата си простотия. Например, онзи ден ми попадна пред погледа изказване на един футболист известен с партизанското име Бандата, който запомних от телевизионно интервю свързано с палежа на неговия автомобил. Въпросният играч тогава ми се наби в съзнанието с отговорите, които даваше: обикновено съставени от една сричка и свързани с някакво мучене. Не ме разбирайте погрешно. Приех това за нормално - все пак човекът не е професор или логопед и от него се иска да играе футбол ( друг е въпроса как го прави).

Та онзи ден ми попадна под погледа изказването на Бандата (явно се е научил да говори), че теренът в Симитли бил като този от времето на Гунди. Интересна работа. На крив........То е ясно, че нашите ритнитопковци нямат срам и в безочливостта си стигат до край, така че аз не съм очаквал извинения към феновете за резила, който претърпяха "армейците". Но се сетих за друго. Откъде Бандата знае на какви терени се е играело по времето на Гунди? И изобщо знае ли, че тогава се играеше футбол, че футболистите бяха истински мъже, а примерът, който даваха с поведението си на малките фенове заслужаваше уважение. Знае ли Бандата, че по времето на Гунди щеше цял живот да гони топките по тъчлинията и никой нямаше да го пусне да тъпче тревата и да се излага на терена? Явно не го знае. Няма и кой да му го каже, защото така е по-добре - нека Бандата да се мисли за голям играч и да продължава да внася своята лепта в цирка наречен български футбол. А феновете му да си изпадат в дежурния оргазъм и да си живеят в своя вълшебен свят - до някоя среща я с Тампере, я с някой друг подобен отбор.

Интересните неща през седмицата продължиха да се случват. Например, голям дебат се разрази за това, кой кого първи е напсувал: Велев - Костов или обратно. Дори двамата почти стигнаха до бой. Да, става дума точно за треньорите на Локо Пловдив и Левски. Ама, ако се замисли човек, наистина е много интересно. Да сте чували някъде по Европа наставниците на тимове да се псуват като каруцари и да си налитат на бой? Аз не. И за това, нека оценим по достойнство това, на което ставаме свидетели - никъде другаде няма да го видим, освен в българската действителност - нашата си, нищо че мирише.

А най-новият хит в родната ни футболна действителност са протестите срещу някакви титани - Българийо, дръж се! Двадесет лумпена въоръжени с бои и пастели обикалят по земята на Ботев и Левски и шарят ли шарят, а някои медии това и чакат - избухнало е ново Априлско въстание!... Картинката действително е жалка и идва само да покаже, че диагнозата е страшна - духовна нищета и неориентираност в някои люде, които вместо да се заемат със съществени и действително важни неща, те вършат глупости, които за децата от детските градини са нормално занимание..или за пациентите от „Четвърти километър". Впрочем, за света на илюзиите, в които живеят бих казал, че това е напълно нормално нещо.

Такива ми ти работи, уважаеми читателю. Както казах, заболяването води до патологични изменения в човешкия разсъдък: някои родни запалянковци не си задават въпроса, защо неговите събратя в Румъния (не в Германия, Англия, Белгия и т.н.) седят на удобни седалки на стадионите, а той трябва да си носи платнище от вкъщи сякаш отива на занятие по огнева подготовка. Някои родни запалянковци не си задават въпроса, защо „българските грандове" ги бият треторазредни европейски отборчета, предпочитайки да се радват на безумните изказвания на играчи с партизански имена. Някои родни запалянковци не си задават въпроса, защо кипърски отбор достигна до плейофите в Шампионска лига, а ние обикаляме по турнета в Либия и се снимаме с шмайзери в ръка. Някои родни запалянковци не си задават въпроса, защо преди 20 години с футбол се занимаваха десет пъти повече хора, а сега не сме докарали само марсианци. Някои родни запалянковци така и не могат да разберат, защо имаме талантливи деца, които никога няма да станат големи футболисти, но вместо това предпочитат да обикалят и шарят графити. Много въпроси и нито един отговор. Няма и да го получим. Защо ли? Тихо, Бандата говори, а цирка продължава!