Навремето много обичах да чета приказки. Майка ми, както всички учителки имаше амбицията да ме научи отрано на азбуката и според нейните думи, още на тригодишна възраст съм започнал да сричам и да залягам над книжките. Нямам никакъв спомен кое е първото прочетено от мен произведение, но в съзнанието ми са останали приказките на Шарл Перо, Братя Грим, Ран Босилек, а малко по-късно бях впечатлен от „Приказките на Шехеразада", романите на Жул Верн....

С носталгия си спомням за онези безгрижни дни на моето детство, когато баба ми (лека и пръст на жената) ми намазваше филия с домашно масло и ме пускаше да тичам по улиците с останалите си приятели, а на обед когато се приберях целия омърлявен, бях длъжен да изслушам дежурната порция укори за обелените си колене, скъсаните панталонки (спомняте ли си - тип „сталинки") и за това, че не съм се прибрал навреме. Следобедният двучасов сън беше задължителен, но изпод юргана изскачаше „Али Баба и четиридесетте разбойници", „Синдбад мореплавателя" и други приказни герои.

Всъщност, едва ли има някой, който да не е преживял под една или друга форма това, което ви разказвам. Едва ли има момче на този свят, което да не се е вживявало в „Храбрият оловен войник" или Крали Марко, едва ли има момиче, което не е мечтаело за Пепеляшка или за Принца на белия кон....

С течение на времето разбрах, че никога няма да хвана Златната рибка и от „Кума Лиска и Ежко Бежко" постепенно преминах към романите и по-сериозната литература, но винаги с носталгия съм поглеждал назад, разлиствайки протърканите корици.

От началото на тази година обаче съм изпаднал в особено умиление и несъзнателно се връщам към спомените за моето детство и намазаната филия. Накъдето и да се обърна и каквото и да разлистя, отвсякъде ме залива информация за гръмки трансфери, за големи имена, за пристигането на бразилци в Левски, на Креспо в Лудогорец, на италианци в ЦСКА и на други велики футболисти, които изгарят от желание да дойдат и да се пробват по нашите ловни поля, а техните клубове едва ли не са се борили със зъби и нокти да ги задържат при себе си, защото без тях ще изпаднат в по-долна дивизия....Разбира се, тук не става дума за Неймар и Роналдиньо, но това няма никакво значение - важното е , че са бразилци. Важното е изтерзаните фенове да бъдат гъделичкани и подгрявани преди старта на втората част на сезона в най-смешното първенство на планетата или т.нар. цирк „А" група". Защото някои от българските привърженици на футбола, когато чуят думата бразилец и изпадат едва ли не в делириум, без да осъзнават факта, че за да се появи някой тук, той е обикновен турист или е „спукана гума".

За да са комплект нещата в тяхната комичност, много често се купува ляв бек, а се оказва, че човечецът е дясно крило - това може да се случи само в България и никъде другаде. Или например, ако т.нар. футболист е изиграл 3 минути срещу Гремио, веднага се пише, че е играч на Гремио - без да се мисли, че с качествата, които има, въпросният футболист дори няма да бъде допуснат да полива тревата на „Монументал".

Уважаеми президенти на футболни клубове, бъдете милостиви към своите фенове - те не са толкова тъпи, както ви се иска. Оставям настрана факта, че сами се обиждате, хвърляйки в медийното пространство слухове, лъжи и недоказани твърдения - това си е ваша работа как искате да гледат хората на вас и колко да ви вярват (представете си Сър Алекс да каже, че купува Снайдер и да не го направи - ще го изядат, нищо, че е най-успешния треньор). Но уважавайте малкото останали привърженици на българския футбол и спрете да се подигравате на запалянковците, спрете да си плащате на услужливи медии, които имат за задача да си съчиняват истории, защото дори и пристигането на някой куц кон в България не ви прави отборите по-силни - видяхме как завършиха историите с „Бекенбауер на Африка" и „Белият Пеле", а споменът от европейските ви резилъци е пресен.

Спрете да си съчинявате истории за турнета, в които домакините, с които уж ще играете дори нямат ни най-малка представа за вашето съществуване и намерения. От началото на годината се наслушахме на глупостите ви, защо не ни дадете малко почивка? Не мислите ли, че по-голямата част от любителите на футбола отдавна са приключили с четива от рода на „Али Баба и четиридесетте разбойници" и търсят нещо по-смислено? Ако не можете да им го дадете, поне ги пощадете и спрете да ги мамите. Защото помните ли как завършва приказката „На лъжата краката са къси"?