На 24 май завърши сезонът в Примера дивисион. Барселона защити титлата си, Хирона отпадна от елита, а Леванте се спаси в последния момент.

FUTBOL TV представя на своите читатели обобщение на изминалия сезон:

Барселона затвърди статута си на №1

След триумфа през сезон 2024/25 в Барселона предпочетоха да не правят сериозни промени в състава. Единствените по-съществени ходове на трансферния пазар бяха привличането на Жоан Гарсия от Еспаньол срещу 25 милиона евро и наемът на Маркус Рашфорд от Манчестър Юнайтед.

През първата третина на сезона каталунците се движеха зад големия си съперник Реал Мадрид. След поражение в Ел Класико изоставането от "белите“ достигна пет точки, но това не разколеба отбора на Ханзи Флик.

Напротив – именно тогава "блаугранас“ намериха най-добрата си форма. В следващите 25 шампионатни двубоя до официалното подпечатване на титлата тимът допусна едва две загуби и постепенно обърна хода на битката за първото място.

Особено сладък момент за каталунците се оказа реваншът срещу Реал Мадрид, който завърши с победа с 2:0. Именно този успех практически гарантира шампионската титла. След това напрежението спадна и Барселона загуби два от последните си три мача.

Ако не бяха тези късни грешни стъпки, тимът можеше да изравни рекорда на Ла Лига от 100 точки за един сезон.

Дори и без това обаче кампанията се превърна в най-успешната за клуба от 2013 година насам. Затова решението на ръководството да удължи договора на Флик до лятото на 2028 година с опция за още един сезон изглежда напълно логично.

След защитата на титлата Барселона вече има 29 шампионски отличия на Испания и съкрати изоставането си от Реал Мадрид на седем трофея.

Реал Мадрид: треньорите не успяха да овладеят съблекалнята

За Реал Мадрид втората поредна година завърши с второ място в Ла Лига. След раздялата с Карло Анчелоти, който пое националния отбор на Бразилия, ръководството заложи на Чаби Алонсо, привлечен от Байер Леверкузен.

Паралелно с това "белите“ продължиха подмладяването на състава. Клубът се раздели с дългогодишни лидери като Лука Модрич и Лукас Васкес, а в защита бяха привлечени Трент Александър-Арнолд, Дийн Хаусен и Алваро Карерас.

Поне в дефанзивен план промяната даде резултат. Реал допусна едва 35 гола – най-доброто постижение в първенството и с три по-малко от предходния сезон.

След първия полусезон мадридчани изоставаха на четири точки от Барселона и загубиха финала за Суперкупата на Испания. Това едва ли беше достатъчна причина за раздяла с Алонсо, но отношенията му с част от звездите на отбора – сред които Винисиус Жуниор, Родриго и Ферлан Менди – постепенно се влошиха.

Ръководството застана на страната на футболистите и назначи Алваро Арбелоа, който до този момент беше работил само с юношеските формации и втория отбор. И той обаче не успя да избегне напрежението в съблекалнята, този път с играчи като Дани Карвахал, Раул Асенсио и Антонио Рюдигер.

Вътрешните конфликти попречиха на Реал да поддържа темпото на Барселона, а за първи път в историята нито един испански футболист на клуба не получи повиквателна за световно първенство. Според информациите решението на проблема може да бъде поверено на Жозе Моуриньо, който е близо до завръщане на "Сантиаго Бернабеу“.

Виляреал и Атлетико в битка за бронза

Сезонът в Ла Лига предложи и драматична развръзка в борбата за третото място. Преди последния кръг Виляреал и Атлетико Мадрид имаха по 69 точки.

След победата на "дюшекчиите“ с 2:0 в първия мач между двата отбора, "жълтата подводница“ се нуждаеше единствено от успех. И го постигна по впечатляващ начин – 5:1.

За Виляреал това е най-доброто класиране от сребърните медали през 2008 година. След петото място през миналия сезон тимът направи нова крачка напред и завърши в челната тройка, въпреки че трябваше да преодолее раздялата с ключови офанзивни играчи като Тиерно Бари, Йереми Пино и Алекс Баена.

Техните функции бяха успешно поети от Жорж Микаутадзе и Алберто Молейро.

Въпреки успеха ръководството не успя да се разбере с наставника Марселино Гарсия Торал. Клубът му предложи само едногодишен договор, който той отказа. Очаква се негов наследник да стане Иниго Перес, извел Райо Валекано до финала на Лигата на конференциите.

За Атлетико сезонът започна катастрофално – едва 13 точки в първите осем кръга, най-слабият старт на отбора от 15 години насам.

Това принуди тима на Диего Симеоне да насочи по-голяма част от усилията си към Купата на краля и Шампионската лига. Там мадридчани достигнаха съответно финал и полуфинал, а в първенството успяха да избегнат провал, завършвайки четвърти.

Макар това да е едва третият случай за последните 14 години, в който Атлетико остава извън топ 3, президентът Енрике Сересо определи кампанията като много успешна.

Поради тази причина Симеоне със сигурност ще остане начело поне още един сезон, като основното му предизвикателство ще бъде да компенсира очакваното напускане на Антоан Гризман и вероятната раздяла с Хулиан Алварес.

Кои още се класираха за Европа

Силното представяне на испанските клубове в европейските турнири осигури на Ла Лига пета квота за основната фаза на Шампионската лига. От нея се възползва Реал Бетис, който се завърна в най-престижния клубен турнир на континента за първи път от 21 години.

Това е закономерен резултат от шестгодишната работа на Мануел Пелегрини, който по време на сезона договори нов контракт със севилския клуб поне до лятото на 2027 година.

Под ръководството на чилиеца "зелено-белите“, които разполагаха с най-възрастния състав в първенството със средна възраст от 29,3 години, неизменно завършваха между пето и седмо място. Този път дори контузиите на ключовия Иско не успяха да нарушат стабилността на отбора.

Неговият заместник в средата на терена Пабло Форналс изигра вероятно най-силния сезон в кариерата си. На 30 години той записа 9 гола и 6 асистенции, като същевременно беше футболистът с най-много игрови минути в състава.

Бетис завърши в топ 5 сравнително спокойно, оставяйки на шест точки зад себе си Селта Виго.

Така галисийци за втора поредна година се класираха за основната фаза на Лига Европа. Любопитното е, че в началото на сезона ситуацията изглеждаше коренно различна. Отборът на Клаудио Хиралдес не успя да спечели нито един от първите си девет мача и постави нов негативен клубен рекорд.

Въпреки това тимът преодоля кризата, а ветерани като Яго Аспас продължиха да бъдат водеща фигура. Сериозна роля изигра и Борха Иглесиас, който реализира 14 попадения и на 33-годишна възраст заслужи първата си повиквателна за световно първенство.

Докато Селта печели симпатиите на неутралните фенове с атакуващ стил и доверие към собствените таланти, трудно същото може да се каже за Хетафе.

Под ръководството на Хосе Бордалас тимът практикуваше прагматичен футбол, базиран на компактна защита, агресивна игра без топка, бързи контраатаки и директни подавания към мощния централен нападател.

Този подход обаче донесе резултат. Въпреки че разполагаше с третия най-евтин състав в първенството, Хетафе успя да се изкачи до местата, даващи право на участие в европейските турнири.

След 22-рия кръг отборът беше едва 17-и с 23 точки, но зимните попълнения Мартин Сатриано и Луис Васкес освежиха атаката. Последва впечатляващ спринт от 28 точки в 16 мача, който осигури място в плейофите на Лигата на конференциите.

Същевременно Бордалас реши да не подновява договора си заради разногласия с ръководството, а сред основните кандидати за негов наследник е Фабио Челестини.

Последният испански представител в Европа ще бъде Реал Сосиедад. Въпреки че завърши едва десети в първенството, баският клуб си осигури участие в евротурнирите чрез триумф в Купата на краля.

Пътят към трофея не беше лесен. Назначеният през лятото Серхио Франсиско, дошъл от втория отбор, доведе тима до опасната зона около изпадащите. Ситуацията беше стабилизирана едва след идването на Пелегрино Матарацо.

Бившият наставник на Щутгарт и Хофенхайм наложи агресивен стил на игра с висока преса и интензивност, напомнящ в много отношения футбола на шампиона Барселона, и успя да изведе Реал Сосиедад до един от най-важните трофеи в последните години.

Битката за оцеляване – истински футболни "Игри на глада“

Едва ли има по-точно определение за случилото се в долната половина на класирането през сезона. Достатъчно е да се отбележи, че след последния 38-и кръг 13-ият в таблицата Севиля завърши с 43 точки, а 19-ият Жирона остана с 41.

Именно за каталунците краят на сезона беше най-болезнен. Само две години по-рано те спечелиха бронзовите медали в Ла Лига и играха в Шампионската лига, а сега изпаднаха в Сегунда дивисион.

В последния кръг всичко беше в техни ръце – нужна им беше домакинска победа над Елче. Срещата обаче завърши наравно, което остави Жирона под чертата, докато новакът Елче успя да си гарантира място сред елита и през следващия сезон.

Любопитното е, че Жирона завърши с абсолютно същия актив от точки като година по-рано – 41. Тогава това беше достатъчно за спасение, но сега не. Причините са както недостатъчно успешната селекция през последните два сезона, така и продължаващото доверие към наставника Мичел, за когото се твърдеше, че по време на битката за оцеляване вече е постигнал устна договорка с Аякс.

Изпадането на Реал Овиедо, завършил на последното място, беше далеч по-предвидимо. Отборът с най-ниска пазарна стойност в Ла Лига изигра първия си сезон в елита от 25 години насам. Клубът беше и единственият в първенството, който направи две треньорски смени, но това не помогна за спасението.

Третият изпадащ се оказа Майорка. Островитяните завършиха с толкова точки, колкото Осасуна и Леванте, но загубиха битката заради по-лошите резултати в преките двубои.

Вероятно на "бермельонес“ не им помогна дори впечатляващият сезон на Ведат Мурики. Нападателят постави личен рекорд с 23 гола и остана втори в голмайсторската надпревара, отстъпвайки единствено на Килиан Мбапе, който реализира 25 попадения.

Специално внимание заслужава и представянето на Леванте. Завърналият се от Сегунда дивисион тим дълго време изглеждаше обречен. След 25-ия кръг валенсианци бяха предпоследни и изоставаха със седем точки от спасителната зона.

След назначението на Луиш Кащру обаче отборът преобрази сезона си. В последните 13 кръга Леванте постигна седем победи, като три от тях дойдоха след победни голове след 80-ата минута. Благодарение на характера и борбеността си тимът оцеля по допълнителни показатели.

Герой и разочарование на сезона

По-скоро откритието, отколкото героят на сезона, беше Жоан Гарсия. Новият вратар на Барселона, който преди това имаше само един пълен сезон в Ла Лига, безпроблемно се наложи като титуляр под рамката.

Стражът, навършил 25 години на 4 май, изигра 30 шампионатни срещи, като в половината от тях не допусна гол. Той записа 76 спасявания срещу едва 21 допуснати попадения.

Силните му изяви помогнаха на Барселона да защити титлата си, а самият Гарсия заслужи първата си повиквателна за мъжкия национален отбор на Испания. На световното първенство той ще се конкурира с Унай Симон и Давид Рая.

Сред големите разочарования на сезона се откроява Трент Александър-Арнолд. След като напусна Ливърпул и прие новото предизвикателство в Реал Мадрид, от английския национал се очакваше да се превърне в ключова фигура на десния фланг.

Вместо това защитникът премина през труден сезон, белязан от контузии, загуба на титулярно място и ограничено игрово време.

Липсата на трофеи с Реал може да бъде компенсирана в бъдеще, но отсъствието му от състава на Англия за световното първенство е далеч по-сериозен удар. Англичаните са сред основните фаворити за титлата, но ще преследват мечтания трофей без един от най-разпознаваемите си футболисти.