Спор няма! Еуфорията е голяма! ЦСКА громи в Европа, а сега е време за ласкателствата по адрес на играчите. И няма как да бъде иначе. Чорбаджийски е като нов! Тази капитанска лента явно много му тежеше, но сега без нея изглежда като един завършен футболист. Тиаго става един от най-ценните играчи на тима. Джеси е по асистенциите, то се е видяло. Десподов... Едва ли някой се съмнява в светлото бъдеще на този талант. А какво ще кажете за новите попълнения? Мауридес замени напълно Каранга. Да не говорим, че доскорошният национал на Бразилия Евандро Да Силва със сигурност ще даде заявка за титулярно място.

Секулич, Бикел... и разбира се, Жоржиньо. Все поводи за всеки един фен на ЦСКА да има усмивка на лицето. В тези моменти, в които "червените очила" са на лицето, обаче трябва да се направи опит да се обърне внимание на един проблем. Вратарският пост!

Витаутас Черняускас изглежда приятен човек. Наистина. Но той просто не отговаря на класата на останалите си съотборници. Да, той спаси няколко положения в първия мач срещу Рига, но е с основна вина за това да се играят продължения в столицата на Латвия. Дори в мач като вчерашния срещу Адмира, когато целият отбор на Нестор Ел Маестро показваше едно спокойствие на терена, от стража на "армейците" лъхаше несигурност. Няма да говорим за гола на съперника, колкото за няколкото изпуснати вратарски топки и всяването на напрежение пред вратата на "армейците" при иначе едни ситуации, които не вещаеха опасност. Ще спомена само и за играта му с крака...

Тук е моментът да кажа, че едно младо момче чака своя втори шанс. Неговото име е Георги Китанов. Бившият младежки национал стартира престоя си в ЦСКА като титуляр. Две грешки в два основни мача (най-вече този срещу Лудогорец на "Армията") му костваха титулярното място. Оттогава той е ползван в един незначителен мач за Купата, както и в контролни игри. В един момент бъдещето пред него изглеждаше страхотно. Той дори стигна до националния отбор, където бе резерва до преди малко повече от година. Сега нещата не стоят така.

"Надежда всяка тука оставете, вие, що пристъпвате тук“. Тези от вас, които са чели Данте Алигиери и неговата "Божествена комедия", знаят, че това е надпис, който стои над портата на ада. Връзката правя със съименника на Данте, а именно - новият вратар на ЦСКА - Стипица. Хърватинът е считан за нов титулярен вратар при евентуална раздяла с Черняускас. При това положение за Китанов ще остане единствено утехата пак да е поне втори вратар. Да не споменавам, че Слави Петров също чака своя шанс за изява. Той е показвал не един и два пъти, че обича ЦСКА и иска да бъде част от този отбор. Ние журналистите пък ще запомним един негов гол във вратата на Левски по време на едно Вечно дерби U19, когато Петров от своята врата прехвърли всички играчи и стража на "сините", за да може топката да попадне в мрежата на вечния съперник.

Въпросът на този етап е ще остане ли още Черняускас на вратата на ЦСКА или ще се чака и той да сгреши фатално в даден момент? Смятате, че и на Кариус може да се случи? Да, но не толкова често.

И така, еуфорията остава. ЦСКА единствен постигна успех от българските отбори в този кръг на надпреварата. И ако не беше регламентът, който премести Лудогорец в Лига Европа, то ЦСКА можеше да остане единственият "евробоец" на този етап. Да, някои ще кажат "Адмира Вакер беше слаб отбор". Интересно ми е същите тези какво ще измислят, ако ЦСКА отстрани и Копенхаген? Тогава може би ще има "Да, ама този Копенхаген не е същият като онзи, който удари Лудогорец преди известно време". Същите тези ще се оправдават със съдии, недостатъчен опит, лош късмет, ретроградния Меркурий и т.н.

"Следвай своя път и нека хората си говорят каквото си искат."
- Данте Алигиери