Няма нищо по-лесно и удобно да се говори за отбор, който е загубил даден мач, но в нашия случай не е така. Дербито между Арсенал и Ливърпул от първия кръг на Висшата лига сезон 2016/17 по своята зрелищност ще заеме специална страница в яркото съперничество между тези два отбора, но също така стана ярък пример на правотата в предупрежденията на специалистите (и голяма част от феновете на Арсенал), че нищо добро не чака "артилеристите", ако мениджърът Арсен Венгер не вземе мерки и не запуши пробойните в състава. Разбира се, тук не говорим за загуба на шансове за спечелване на хипотетични титли и трофеи (колко са тези, които все още свързват Арсенал и Венгер с титла във Висшата лига на Англия?), а за нещо много по-ужасно.

Напът е да бъде разрушен целият модел, върху който е изграден Арсенал и да бъде загубено и четвъртото място. А това ще е краят на Корпорацията.

Разбира се, ние няма да гадаем как ще протекат процесите на агонията, как ще бъде изпратен Венгер извън "Емирейтс", а още по-малко ще умуваме какво ще се случи след това. Предмет на нашия анализ е да разберем, кои са главните причини, заради които Ливърпул победи Арсенал. А те са само две.

Добрата подготовка на мърсисайдци за сезона

Ливърпул помете Севиля в майския финал от Лига Европа, но мърсисайдци рухнаха след бързия ответен гол и след това загубиха. Което бе достатъчен сигнал за Юрген Клоп да запретне ръкави и добре да поработи с отбора, изграждайки го по свой вкус и виждания. И немецът го направи. Мениджърът въведе триразови тренировки за играчите, ограничи до минимум отклоняването на вниманието със селфита, с купони, с приятелки и съпруги, въведе желязна дисциплина, усмихваше се когато трябва и се сърдеше, когато се налага.

Ливърпул впечатли още по време на предсезонните мачове, а четирите гола във врата на Тер Щеген са прекалено много, за да говорим за случайност. Клоп изгради един почти чудесен механизъм, който на "Емирейтс" потвърди намеренията си да се бори за място сред четирите най-силни във Висшата лига.

Успешната трансферна кампания е друг елемент от добрата работа на Юрген. Немецът се избави от вечно болните Шкъртел и Тире и за смешните 3 милиона паунда (!) привлече естонеца Клаван. Новото попълнение още в първия си мач напомни за мъдростта и безкомпромисността на легендата Сами Хюпия. Още по-впечатляващо изглежда реактивния Садио Мане. Сенегалецът е истинска стихия, нападател с инстинкти на убиец и невероятна мощ. Още в първия официален мач стана ясно, че Мане ще изплати 32-та милиона паунда.

Последният елемент е ролята на самия мениджър, който за пореден път доказа, че не е задължително да имаш звездни играчи, ако достатъчно добре познаваш наличните, безгрешно формираш правилния състав, максимално използвайки силните качества на футболистите, а понякога разкривайки и нови. И към всичко това да умееш да добавиш нужната мотивация и да покажеш, че от нищо не те е страх - нито от Байерн, нито от манчестърските отбори.

Бездействието на Венгер през лятото

Новият сезон е 21-ви за Венгер. Нито един от действащите мениджъри във Висшата лига не е ръководил настоящия си отбор повече от пет поредни сезона. Но това е единственият повод за гордост на французина. Много назад във времето останаха титлите, "непобедимите", духът на "артилеристите". Времето си върви, а Арсен не се променя. Той продължава да препуска по трансферния пазар в търсене на млади таланти, но по всичко изглежда, че самият мениджър не разбира какво строи и какво трябва да прави.

Знаейки, че в състава му е пълно с чупливи футболисти, французинът нищо не предприе през лятото и след отсъствието на Йозил, Кошчелни, Жиру, Мертезакер, Габриел, а в хода на мача и Рамзи, отборът се оказа неподготвен за новия сезон. Предупрежденията на специалистите за покупка на поне един класен защитник и на нападател, който редовно да вкарва голове, бяха посрещани с прословутата елзаска надменност към "простолюдието", а в допълнение бяха прибавяни стари заучени фрази и уверенията, че Арсенал ще се бори за титлата.

Колко пъти още ще чуват феновете на лондончани, че Уолкът и Санчес могат да станат добри нападатели, колко пъти още ще се отправят молби към небесата за по-бързо завръщане в строя на контузените играчи?!

Отделен елемент е самото поведение на Венгер на пейката - спокойно, в съчетание на някакво аристократично достойнство. Каква мотивация тогава да очакваме от играчите, които поглеждайки към пейката, виждат мениджър, затънал дълбоко в своя нарцизъм?

Хората винаги са обичали приказките и по презумпция вярват (и очакват) в щастливия край. За това и най-големите манипулатори в човешката история под една или друга форма са разказвали много приказки. В нашата история обаче няма щастлив край. В нея, обичащите приказки остават на борда на потъващия кораб, бодро махайки на отплаващия в далечината капитан.