Томас Конов е на 21 години и е заклет фен на Ливърпул още от дете. Винаги е мечтаел един ден да отиде да гледа мач на любимците си на живо, но пътят между Монтана и Ливърпул е голям. Наскоро Томас успя да сбъдне детската си мечта, а след това ми разказа за пътуването, за емоцията, за чувството да си на митичния "Анфийлд" и за това, какво е да гледаш легендата на клуба Стивън Джерард да играе за последен път с червената фланелка.

- Какво означава за един български фен на Ливърпул да гледа любимците си на живо?

-На мен това ми беше мечта още от малък. Когато през януари разбрах, че Джерард ще изиграе последния си мач през май, много исках да отида да го гледам. Мечтата ми стана реалност благодарение на баща ми, на Стилиян Петров и на Джейсън Пънчън от Кристал Палас

- Как точно успя да си намериш билет?

-Първоначално не знаех как да си намеря. Тогава баща ми се сети да се обади на Стилиян Петров, те са познати, а и Стилиян ни е съгражданин. Оказа се, че Стилиян е много близък приятел с Джейсън Пънчън и така си осигурих билета.

- Разкажи за пътуването.

- Сутринта се събудих и първата ми мисъл беше- днес денят започва в София и ще завърши на "Анфийлд"! За пръв път се качвах на самолет, но пътуването мина бързо, като щракване с пръсти. На летището във Франкфурт беше много интересно, то е голямо колкото Монтана! Нямах мобилен интернет, нито роуминг и абсолютно никаква с когото и да било. Бях се позагубил малко и реших да потърся помощ. Срещнах един човек с униформа и започнах на английски да му обяснявам от къде съм, накъде съм тръгнал и какъв е проблемът ми. Тогава той просто каза- "Абе, дай да си говорим на български. Оказа се, че е служител на летището и е българин. Извадих голям късмет. Втория полет беше от Франкфурт до Манчестър и от там хванах влака за Ливърпул. Когато достигнах крайната си дестинация, бях в центъра на Ливърпул и единственото нещо, което можеше да ме упъти беше едно листче с написан на него адрес. Просто се качих на едно такси и дадох листчето на шофьора.

- Как влезе на стадиона? Каква беше атмосферата?

- Билета си взех от "player's enterance", от там си взимат билетите фенове, на които някой играч е осигурил достъп. Най-интересното беше, че тъй като футболист на Кристал Палас (Джейсън Пънчън) ми беше осигурил билет, той беше за гостуващата агитка. Та влизам аз в сектора, оглеждам се, и вместо хора с фланелки и шалчета на Ливърпул, виждам такива с цветовете на Кристал Палас. Стъписах се, добре че бях облечен с риза и панталон и по нищо не се познаваше, че съм фен на "червените". В крайна сметка, малко преди да започне мача видях, че в съседния сектор има празно място и помолих един стюард да ми помогне да се преместя.

- Ти сбъдна мечтата си да гледаш на живо мач на Ливърпул, но това се съчета с тъжен за клуба момент.

- Бих предпочел да бях отишъл на друг мач. И да имах възможност да гледам Стивън Джерард още много пъти, но за жалост това беше последния.

- Сравни чувството преди мача и това, след последния съдийски сигнал.

- Преди срещата беше шпалира на Стивън Джерард. Всичко беше много емоционално, много фенове не успяха да сдържат сълзите си. След мача настроението беше тъжно, усещаше се горичивината от загубата на мача и на скъп за всички фенове футболист.

- Ти си фен на Ливърпул още от дете. Какво е за младите фенове на отбора загубата на такъв играч? При положение, че през цялото време от както сте фенове на отбора, Джерард е бил част от него, а сега го няма.

- Всеобщо мнение между феновете е, че вече нищо няма да е същото. Ливърпул никога няма да има такъв футболист. В днешно време всички се водят от парите, нагледен пример е Стърлинг.

- Какво мислиш за кариерата на Джерард?

- Много фенове се шегуват с това, че той няма медал от "Висшата лига". Но никога няма да забравя едно негово изказване- "Всяка купа с Ливърпул означава много повече, от всяка една с който и да било друг отбор". Това е любовта към клуба. Няма жажда за титли, няма ламтене за пари. Можел е да играе и за Челси и за Реал Мадрид, но тогава просто щеше да е един от многото.

- Какви бяха преобладаващите емоции сред английските фенове?

- Първо искам да кажа, че съм много впечатлен от феновете на Кристал Палас. Страшно колоритни са! Не спряха на подкрепят отбора си, за съжаление, бяха единствените на стадиона, които го правеха. На този мач имаше прекалено много туристи. Само докато пътувах в самолета се запознах с 6-ма австрийци, които отиваха на мача. Това не беше обичайната публика на Ливърпул. Феновете дори не знаеха песните, включително тези за Стивън Джерард. През цялото време се чуваха само гостуващите фенове.

- Кой е моментът, който завинаги ще остане в теб от това изживяване?

- Когато Джерард се прибра след мача. Всички фенове просто стояхме, гледахме се и се чудехме това ли беше всичко. Усетихме някаква празнина. После целия стадион запя Стивън Джерард, той излезе и направи почетна обиколка за да се сбогува с феновете.

Интервю на Борислав ОРЛИНОВ