Автобус в крепостта
Който определи Манчестър Сити - Челси като битка за титлата, явно си няма и понятие за същността на Висшата лига на Англия, до чиито край на сезона в нея остава около една трета. Не може обаче и да отречем за важността на снощния сблъсък, който показа няколко неща: Моуриньо е по-хитър, отколкото го мислехме, а теорията за двата състава на Сити се оказа обикновен мит. За неудържимия Еден Азар и това, че белгиецът с нищо не отстъпва на любимците на медиите Кристиано Роналдо и Лионел Меси, трябва да се напише отделен материал.
FUTBOL TV се връща към главния мач на 24-я кръг на Висшата лига на Англия, в който Челси наистина излезе с автобус на "Етихад Стейдиъм", но возилото се оказа от най-висок клас и с отлични скоростни данни.
Последните минути на първата среща между Челси и Манчестър Сити се превърнаха в едни от най-драматичните моменти от шампионата. Неразборията между Настасич и Харт донесоха на лондончани емоционална победа - Моуриньо си загуби ума от радост и отпразнува успеха сред феновете. Със своето поведение португалецът силно накърни чувствата на Пелегрини, който побърза да влезе в съблекалнята без да стисне ръката на своя колега. Чилиецът отбеляза, че победата не Челси е незаслужена, а Моуриньо поясняваше как всичко е било планирано.
След последния съдийски сигнал на "Етихад" двамата мениджъри се държаха сдържано и се разделиха с мъжко ръкостискане. Но този път никой нямаше претенции към никого. Най-непристъпният стадион в Англия през този сезон срещна двата конкурента за титлата. През първия половин час Сити безстрашно атакуваше автобуса на Челси, а гостите отговаряха с остри контраатаки. Именно в този отрязък от време изглеждаше, че "гражданите" подценяват своя съперник. Много ярко и дълбоко напред бягаха Сабалета, Компани и Коларов, независимо от това, че в състава на гостите се намираха реактивните Ето'о, Вилиан и Азар. Губейки известно време да се наместят в играта, лондончани се захванаха за работа. Още до почивката Челси успя да вкара, а при повече късмет гостите щяха да се оттеглят за 15-минутния отдих с по-голямо преимущество.
След почивката картината не се промени - Сити повече владееше топката, но "гражданите" така и не успяваха да свършат нещо конструктивно в чуждата половина. Спечелвайки битката в центъра на терена, гостите се чувстваха уверени при защитата на своя врата, отрязвайки Яя Туре и Давид Силва от Джеко и Негредо. Тук ще отбележим великолепните действия на Неманя Матич, който ще бъде запомнен с безбройните си шпагати, отнемания на топката, спечелени единоборства и блокирани топки.
Как така мощната полузащита на Сити не успя да се справи? Отговорът е много прост - Демикелис. Губейки заради контузия Фернандиньо, а също така нямайки възможност да използва Хави Гарсия, Пелегрини нямаше много варианти и запуши дупката в центъра с Демикелис. Аржентинецът, който и без това не се чувства достатъчно уверено на основната си позиция в центъра на отбраната, започна да губи единоборства, да губи топката и най-вече да отстъпва важни участъци от терена. Всичко това принуди Яя Туре да отделя повече внимание на отбраната, което бе в ущърб на атакуващите действия. С разкъсалия се на два фронта Туре се справи Матич. А неутрализирайки африканеца, това е все едно да спреш двигателя на някой автомобил.
Впрочем, отсъствието на Фернандиньо и присъствието на Демикелис в центъра на терена по никакъв начин не намаляват заслугата на играчите на Челси, които проведоха най-добрия си мач от началото на сезона. Само благодарение на своите усилия лондончани спряха кислорода на Туре, не дадоха на Негредо да се съсредоточи върху топката и блокираха пътя за маневриране на Сабалета и Коларов. Именно поради тази причина в края на мача Сити се ограничи до примитивни центрирания към Джеко, който пък стана жертва на Кейхил и Тери. Да не говорим за трите греди и за това, че на два пъти Джо Харт спасяваше своите.
След 90 минути игра падна не само митът за двата състава на Сити, но и за непобедимостта на "гражданите" на родна земя. Този мач може да стане и пособие за Барселона, който съвсем скоро ще излезе на "Етихад". Не знаем какво ще направят каталунците, но със сигурност може да твърдим, че само Моуриньо е способен да разработи план за победа над непобедим съперник, а след това да запознае играчите си с всички негови нюанси. Португалецът за пореден път доказа своята непредвидимост (спомнете си за прогнозите за автобуса), а почитателите на английския футбол няма как да не са доволни от това, защото възелът около титлата се стегна още повече и сега първите три отбора са събрани само в две точки. Борбата продължава!
- Усик – Фюри: Реваншът, който всички очакваме
- Най-великите в историята на Барселона
- Новият властелин на „Олд Трафорд”
- „Анфийлд” – ключът към 15-та поредна победа на Слот
- Ливърпул срещу Челси: Статистиката на Салах срещу „сините” преди срещата на „Анфийлд”
- Другата гледна точка
- Майкъла: В България само Лудогорец създава
- Лечков: Започвам да съжалявам за американското лято
ЗА АВТОРА
Николай Стоянов Гавазов е роден на 16 август 1967г. в град Пловдив. Завърша висшето си образование във Велико Търново, специалност история и педагогика, а по-късно учи психология. Започва като журналист по политически теми, работил е за вестник „Нов Живот”, както и за няколко сайта. От 2008 г. се отдава на футбола. [...]
Негредо е борбен и в по-заден план и в единоборства с противникови защитници и там като че ли е по- полезен отколкото с голмайсторски качества :wink:
Може би, някой ден ще се изясни защо играе така...
Аз бих добавил и Негредо към не дотам добрите играчи в машината на Сити. Имах възможност да го наблюдавам в 2-3 мача преди снощния и в партньорство с Агуеро и без него си е все същата издънка, доста дърводелско обработва топката в почвечето случаи и от 10 шанса ако вкара един е преизпълнил нормата си. Както спомена gunner под друга статия- почти идентична средна класа играч за нивото на Англия е също като другия надценен Солдадо.
Йоветич пък за 4-те минути на терена направи повече отколкото Негредо за цял мач... ако Пелегрини беше почнал с Джеко и Йоветич, и в средата Милнър, може би нямаше да бъде така разпилян състава и дори в атака можеше и да създадат поне нещо по- опасно от онова неразбирателство на Чех с Иванович в далечния край на наказателното поле.