„Златната топка" - ежегодна футболна награда, която е замислена като приз за най-добрия играч на Европа за изминалата година. През 1956 година главният редактор на известното издание France Football Габриел Ано помолил своите колеги да гласуват за най-добър футболист на Стария континент. До 2010 година в избора са участвали само журналисти, което е било напълно оправдано: по този начин се изключва въпроса с популярността на един или друг футболист в различни части на света. Що се отнася до колегите, те са били принудени да се намират в курса на футболните новини и резкият взрив на не много известни футболисти не е оставал встрани от вниманието на пресата.

Преди малко повече от три години обаче беше взето решение да се обединят „Златната топка" и не толкова престижния трофей „Играч на годината на ФИФА". Оттогава насам носителят на наградата се избира не само от журналисти от водещи издания, а от старши-треньорите и капитаните на всички национални отбори по света. И работата тук е, че на преден план излизат личните предпочитания и вкусове.

Едва ли някой ще спори с мен, че най-известните личности в съвременния футбол са Лионел Меси и Кристиано Роналдо. Но аз съм убеден и в друго, а именно, че в света съществуват и други действащи футболисти, които не само не отстъпват на майсторството на аржентинеца и португалеца, но също така ги превъзхождат в игрови интелект. Златан Ибрахимович, Андреа Пирло, Джанлуиджи Буфон, Радамел Фалкао, Шави Ернандес, Робин ван Перси, Яя Туре, Уейн Рууни, Гарет Бейл, Дидие Дрогба - това са само някои от онази група играчи, които могат да бъдат поставени на едно ниво с така широко рекламираните Меси и Роналдо.

Защо класиката се превърна в чалга?

Винаги съм се чудел, каква е причината на пръв поглед интелигентни хора да слушат чалга. Всъщност, не искам да се впускам в дебрите на музикалното изкуство, защото на зададения по-горе въпрос не може да се отговори еднозначно и той е свързан с много неща, които не са тема нито на сайта, нито на настоящия ми материал. Много по-лесно е да се обясни например нахлуването на чалгата във футбола.

Истината е, че главният виновник за това е ФИФА. Онази организация, начело на която стои изключително спорната откъм наличие на морал личност Сеп Блатер, чийто действия през годините са показвали едно-единствено нещо - любовта на швейцареца към парите. Преди двадесет години международната футболна централа направи от Световното футболно първенство събитие от космически мащаб. Опитът от провеждането на Мондиал 1994 в САЩ беше голям и той научи футболните чиновници да печелят пари от въздуха и да предлагат своите продукти в лъскава и скъпа опаковка.
Сегашната ФИФА например пък превърна жребия за домакин на Световни първенства в истинско шоу, чиято една-единствена цел е да се понапълни касичката. Без значение, че заради капризите на Швейцареца и Ко, половината национални шампионати в света могат да бъдат спрени. Важното е Мондиала в Катар да се проведе.

Същата тази ФИФА обаче има и друга вина - биполярността и противопоставянето на футболния свят на Меси и Роналдо. Предполагам каква ще бъде реакцията на онези фенове, които си лягат и стават с образите на своите герои, но мили мои, ако се върнете само 15 години назад, вие ще видите, че във футбола имаше фундаментални личности, които по своите заслуги, поведение и морал заслужаваха много повече внимание от страна на пресата. В нормални условия нашите двама измислени герои вероятно ще трябва да преживеят два, три, а може би и четири живота, за да се изравнят например по статут и значимост с един французин по спечелени трофеи и класа на терена. Тук не става дума само за великия и неповторим Зизу. Фабио Канаваро, Роналдо, Анри, Кан, Фигу, Бекъм, Раул, Батистута, Ривалдо, Беркамп, Ван дер Саар, Роберто Карлос... По-рано Ван Бастен, Гулит, Ромарио, Стоичков...

Жалкото е, че ценностите на ФИФА се измениха и всичко е насочено към пълното комерсиализиране на спорта - Меси и Роналдо в момента са най-успешните марки и нищо друго не интересува футболните чиновници. Поради тази причина изчезнаха КНК, Купата на УЕФА, а след две години и Лига Европа. Просто там няма комерчески интереси и тогава, какъв е смисъла от съществуването им, щом не носят пари на ФИФА или УЕФА?

Има ли справедливост?

Първото падение на новата схема на разпределение на „Топката" се случи през януари 2011 година. Тогава пострада Уесли Снайдер. Холандският полузащитник проведе през 2010 година абсолютно фантастичен във всяко едно отношение сезон в професионалната си кариера, побеждавайки в Серия А и Шампионска лига. Накрая, със своя национален отбор Снайдер достигна до финал на Мондиал 2010 в ЮАР! Спомняте ли си в борбата за „Топката" кое място зае холандеца? Четвъртото, а първите три позиции бяха дадени на трима представители от Примера дивисион. Тук може би ще кажете, Бог да ги благослови, ако наградата е дадена на новоизлюпен световен шампион. Да, ама не! „Наградата" получи Меси, който не вкара нито един гол в ЮАР и не успя да спечели Шампионска лига.

Тази година жертва на поредното нагласено мероприятие (колко милиционерски звучи) на ФИФА може да се смята Андреа Пирло. Човекът цели две години е без загуба в шампионата на Италия, лидер в полузащитата и главен конструктор на успехите на Ювентус. Този гений доведе клубният си тим до спечелване на титлата в Серия А, а националния си отбор до финал на Евро 2012. През новия сезон Пирло преодоля първоначалните трудности и отново се върна на старото си ниво, помагайки на отбора си да бъде лидер в първенството на Италия и почти да се класира за плейофите на Шампионска лига.

Няма да разсъждаваме поради каква причина в тройката не фигурира например Дидие Дрогба или Златан Ибрахимович. В окончателния списък влязоха Андрес Иниеста, Лионел Меси и Кристиано Роналдо. Логиката сочи, че в годината на провеждане на Европейското първенство, призът трябва да получи този играч, чийто отбор е достигнал до финал на Евро 2012. Тук няма как да не се съгласим, че изборът на Иниеста е напълно закономерен и правилен. Нека да направим компромис по отношение с Роналдо - лидер на Реал Мадрид и Португалия, а неговият тим достигна до полуфинал на Евро 2012.

Лично аз обаче се питам: какво търси Меси в призовата тройка? Ще ви призная, че не мога да си отговоря на този въпрос. Да, аржентинецът подобри рекорда на Герд Мюлер по количество отбелязани голове (друг е въпроса, че срещу Мурсия, Малага и т.н. много лесно стават тези неща), но нали става дума за „Златната топка"! Както казва един класик - всичко се намира в другата стая и най-логичната награда за аржентинеца би станала „Златната обувка"...

Днес Жозе Моуриньо заяви, че носителят на „Златната топка" отдавна е известен. Не знам дали португалският специалист е чувал за чалгата и дали някога ще има щастието да се сблъска с това „изкуство" - патент на деформациите в българското посткомунистическо общество от зората на ранната мутризация, но със сигурност в ушите на Жозе звучат фалшиви акорди, които не е трудно да се усетят от всеки средно интелигентен човек.

Връчвайки „Топката" (аз категорично отказвам да я нарека Златна) в ръцете на Меси на 7 януари 2013 година, ФИФА ще направи едно много голямо лошо нещо: ще обезцени Европейското първенство по футбол и Шампионската лига. Впрочем, има ли изненадани? Преди две години Швейцареца направи същото по отношение на Световните първенства по футбол. Не е ли справедливо редът на Лео да настъпи след две години, когато най-после аржентинецът докаже, че е голям и на ниво национални отбори? Ако го докаже.

Иначе конкурса „Топката" в съвременния му вариант лично на мен ми прилича на онази мила родна картинка, когато меценатите на свежата женска плът си организират конкурси с една-единствена цел - да сложат на главата на любимата си метреса коронката на победителя? За тази работа дори не се искат топки.

P.S. През 2011 година след игнорирането на Снайдер и толерирането на Меси, огромна част от средствата за масова информация призоваха „наградата" да бъде игнорирана в бъдеще и спортните журналисти да не я споменават. Подозирам, че през 2013 година предстои да станем свидетели на война между ФИФА и СМИ по този въпрос. Ако разбира се, любимецът на Швейцареца отново (му) вдигне „Топката".