34-ият сезон на английската Висша лига вече е част от историята. Кампанията ще бъде запомнена най-вече с дългоочакваната шампионска титла на Арсенал и изпадането на Уест Хем в Чемпиъншип.

FUTBOL TV представя на своите читатели обобщение на изминалия сезон:

Арсенал: изстраданото щастие

Големият победител през сезон 2025/26 във Висшата лига е Арсенал.

Погледнато от дистанцията на времето, триумфът на "артилеристите“ изглежда напълно закономерен. През предходните три сезона лондончани неизменно завършваха на второ място, като все нещо малко не им достигаше в битката за титлата.

Много клубни ръководства вероятно биха загубили търпение и биха се разделили с треньор, който в рамките на шест сезона не успява да изпълни основната цел. В Арсенал обаче запазиха доверието си към Микел Артета и през лятото инвестираха близо 300 милиона евро за подсилване на състава.

В крайна сметка именно селектираните попълнения изведоха отбора до шампионското ниво. Мартин Субименди внесе стабилност в халфовата линия, а Виктор Гьокереш, макар и да не достигна головите си показатели от периода в Спортинг Лисабон, завърши като най-резултатния играч на Арсенал с 13 попадения.

"Топчиите“ оглавиха класирането още в началото на сезона и останаха на върха до 33-тия кръг. Тогава поражение от Манчестър Сити позволи на "гражданите“ да ги изпреварят по допълнителни показатели.

В решителната фаза на първенството обаче Арсенал демонстрира шампионски характер. Докато Манчестър Сити допусна колебания, тимът на Артета спечели и петте си последни мача и си осигури титлата за първи път от 22 години.

След този исторически успех удължаването на договора на Артета, който в момента е обвързан с клуба до лятото на 2027 година, изглежда напълно логична стъпка. Очаква се испанецът да получи подобрени финансови условия и да се превърне в най-добре платения мениджър във Висшата лига.

Манчестър Сити: залезът на ерата Гуардиола

Последните дни на Хосеп Гуардиола начело на Манчестър Сити вече текат. След десет години начело на "гражданите“ 55-годишният специалист напуска клуба, оставяйки след себе си не шампион, но и далеч не отбор в криза, какъвто беше през предходния сезон.

Манчестър Сити отново се включи активно в битката за титлата във Висшата лига. Както обикновено, основната фигура в атака беше Ерлинг Холанд, който завърши кампанията с впечатляващите 35 точки по системата "гол плюс асистенция“ (27 попадения и 8 голови подавания).

Сред най-успешните летни трансфери се оказа привличането на Джанлуиджи Донарума от Пари Сен Жермен срещу 30 милиона евро. Италианският вратар бързо се утвърди като безспорен титуляр под рамката.

Началото на сезона бе усложнено от контузията на носителя на "Златната топка“ за 2024 година Родри. За сметка на това зимното попълнение Антоан Семеньо, привлечен от Борнемут срещу 64 милиона евро, бързо намери място в стартовия състав.

Вероятно решаващият удар по шампионските амбиции на Сити дойде през януари, когато тимът спечели само един от шестте си шампионатни мача. В крайна сметка "гражданите“ завършиха на седем точки зад шампиона Арсенал.

Сега клубът е изправен пред началото на нова ера. Според информациите наследник на Гуардиола ще бъде Енцо Мареска, който през януари беше освободен от Челси и се очаква да подпише тригодишен договор.

Манчестър Юнайтед: завръщане сред най-добрите

За Манчестър Юнайтед този сезон беше възможност да докаже най-вече на себе си, че катастрофалната предходна кампания, завършила с 15-о място и пропускане на европейските турнири, е била просто изключение.

И "червените дяволи“ успяха да го направят. След тригодишно отсъствие те отново се завърнаха в топ 3 на Висшата лига и си осигуриха участие в Шампионската лига.

Интересното е, че подобен развой изглеждаше малко вероятен в средата на сезона. След 20 кръга Юнайтед беше шести с 31 точки — приемливо класиране, но далеч от амбициите на клуба.

Проблемите в отношенията между футболистите и мениджъра Рубен Аморим постепенно се задълбочиха. Самият португалец също предизвика недоволство с изказването си, че неговата работа е да бъде мениджър, а не треньор.

Последва раздяла и назначаването на клубната легенда Майкъл Карик.

Под ръководството на 44-годишния специалист Юнайтед смени схемата от 3-4-3 на 4-2-3-1 и записа впечатляваща серия. В последните 16 мача от сезона тимът спечели 11 победи, направи три равенства и допусна само две загуби.

Ако се разглежда единствено този период, Манчестър Юнайтед е най-добре представилият се отбор във Висшата лига, изпреварвайки дори Арсенал с три точки и Манчестър Сити с четири.

Затова решението на клуба да удължи договора на Карик до лятото на 2028 година изглежда напълно логично и заслужено.

Астън Вила и Ливърпул: с надежда за бъдещето

Силното представяне на английските клубове в европейските турнири осигури на Висшата лига пет места в следващото издание на Шампионската лига. Последните две квоти бяха спечелени от Астън Вила и Ливърпул.

Астън Вила продължава да работи в условията на сериозни финансови ограничения. Това прави трансферите особено важни, тъй като клубът няма право на много грешки на пазара.

Едно от малкото нови попълнения през лятото беше Еван Гесан, привлечен от Ница срещу 35 милиона евро с включени бонуси. Трансферът обаче се превърна в сериозно разочарование. След сезон с 12 гола и 9 асистенции във Франция, нападателят не записа нито едно резултатно действие във Висшата лига и през зимата беше преотстъпен на Кристъл Палас.

Сезонът на Астън Вила може да бъде разделен на три ясно разграничени периода:

От 1-вия до 5-ия кръг – едва 3 спечелени точки и място в зоната на изпадащите;
От 6-ия до 18-ия кръг – 12 победи и участие в битката за титлата;
От 19-ия до 38-ия кръг – само 7 успеха, но достатъчни за място в топ 4.

В крайна сметка отборът на Унай Емери се завърна в Шампионската лига след пропуска през предходната кампания. Освен това бирмингамци триумфираха в Лига Европа, потвърждавайки за пореден път специалната връзка на испанския специалист с този турнир.

За Ливърпул сезонът беше значително по-разочароващ. В сравнение с предходната кампания мърсисайдци спечелиха с цели 24 точки по-малко.

Началото изглеждаше обещаващо. Шампионите стартираха с пет поредни победи и създадоха впечатление, че могат успешно да защитят титлата си.

След това обаче последва сериозен срив – шест загуби в седем мача, които смъкнаха отбора до 12-ото място в класирането.

Тимът на Арне Слот успя да стабилизира представянето си до Нова година и се изкачи до четвъртата позиция. След празниците обаче дойде нов спад – само една победа в седем шампионатни срещи.

Тази непостоянност съпътстваше Ливърпул до края на сезона.

Не е изненадващо, че слабите резултати породиха слухове за евентуалната раздяла със Слот. Въпреки това нидерландецът запази поста си, независимо дали заради продължаващото доверие на ръководството или поради липсата на по-подходяща алтернатива.

Публичните критики на Мохамед Салах, който настояваше отборът да се върне към по-офанзивен стил на игра, също не доведоха до промяна.

За Слот обаче ситуацията може да стане малко по-спокойна, тъй като египетската звезда напуска клуба.

Големият въпрос пред Ливърпул сега е как ще подходи на трансферния пазар. Инвестициите от близо 500 милиона евро през последните два трансферни прозореца очевидно не донесоха очаквания ефект и клубът ще трябва внимателно да прецени следващите си ходове.

Кой се класира за Европа?

Благодарение на триумфите на Манчестър Сити в Купата на Англия и Купата на лигата, английското участие в европейските турнири през следващия сезон ще бъде по-многобройно от обикновено. Борнемут и Съндърланд си осигуриха място в основната фаза на Лига Европа, докато Брайтън ще започне участието си от плейофния кръг на Лигата на конференциите.

Сезонът на Борнемут трудно може да бъде оценен еднозначно. През лятото клубът реализира продажби за близо 300 милиона евро, но това не попречи на отбора да се изкачи до второто място след първите девет кръга. Последва серия от 11 мача без победа, която обаче беше компенсирана от впечатляваща поредица от 18 срещи без поражение.

Така в третия си сезон под ръководството на Андони Ираола тимът продължи възходящото си развитие – от 12-о място през 2024 година, през девето през 2025-а, до шесто място сега и първо в историята участие в европейските клубни турнири. Единствената лоша новина е, че този успех беше постигнат в последния сезон на 43-годишния специалист, който реши да не подновява договора си.

Истинската сензация на сезона обаче беше Съндърланд. След завръщането си във Висшата лига клубът се класира за Европа за първи път от 53 години. Това постижение изглежда още по-впечатляващо, като се има предвид, че през предходните два сезона всички новаци във Висшата лига незабавно изпадаха обратно в Чемпиъншип.

Отборът на Режис Льо Бри, определян от мнозина като основен фаворит за изпадане, успя да се пребори за седмото място благодарение на победа над Челси в последния кръг. Тя позволи на "черните котки“ да завършат с 54 точки и да изпреварят както самите лондончани (52), така и Брентфорд (53) и Брайтън (53). "Чайките“ спечелиха осем точки по-малко спрямо миналия сезон, но въпреки това отново финишираха на осма позиция.

Челси, Нюкасъл и Тотнъм – под очакванията

В Челси със сигурност ще искат възможно най-бързо да забравят края на сезона. В последните девет кръга лондончани допуснаха седем поражения и се сринаха до десетото място в крайното класиране. Така световният клубен шампион остана извън европейските турнири.

Възможно е ситуацията да бъде различна, ако клубът не беше освободил Енцо Мареска по средата на сезона, но във футбола няма място за условно наклонение. Сега новият наставник Чаби Алонсо ще трябва практически да започне от нулата.

За Нюкасъл Юнайтед 12-ото място също се приема като сериозно разочарование. След четвърто, седмо и пето място в предишните три сезона, клубът под контрола на Саудитския публичен инвестиционен фонд се беше утвърдил като постоянен участник в битката за Европа.

За разлика от Челси обаче "свраките“ запазиха доверието си към Еди Хау. Немалка част от проблемите се коренят в неуспешния летен трансферен прозорец през 2025 година. Напускането на Александър Исак, провалените трансферни цели и слабата възвръщаемост от играчи като Йоан Уиса и Антъни Еланга се оказаха решаващи фактори.

Положението в Тотнъм беше още по-драматично. Ако през миналия сезон 16-ото място изглеждаше като провал, този път клубът беше на крачка от катастрофа. Само положителният резултат срещу Евертън в последния кръг спаси "шпорите“ от изпадане – нещо, което не им се е случвало от 1977 година.

След раздялата с Анге Постекоглу надеждите бяха свързани с Томас Франк, но датчанинът не успя да изгради необходимата връзка със състава и беше преследван от непрестанни кадрови проблеми.

Назначаването на Игор Тудор не доведе до подобрение – под негово ръководство Тотнъм спечели само една точка в пет шампионатни срещи. Допълнително усложнение се оказаха личните обстоятелства около хърватина след смъртта на баща му, което доведе до раздяла само месец и половина след назначението му.

Сезонът беше завършен под ръководството на Роберто Де Дзерби. Според информациите италианецът е подписал петгодишен договор и възнамерява да изгради дългосрочен проект в Северен Лондон. Първата му задача вече е изпълнена – Тотнъм запази мястото си във Висшата лига.

Време е за сбогом!

В битката за оцеляване Тотнъм успя да се спаси за сметка на три по-слабо представили се отбора – Уест Хем Юнайтед, Бърнли и Уулвърхемптън Уондърърс.

От тази тройка най-малко изненадващо изглежда изпадането на Бърнли. Клубът окончателно затвърди репутацията си на типичен "асансьор“, след като за пети пореден сезон сменя дивизията между Висшата лига и Чемпиъншип.

Много по-шокираща е съдбата на Уест Хем. "Чуковете“ напускат елита за първи път от 15 години. Само преди няколко сезона лондончани се радваха на сериозни успехи на европейската сцена, достигайки полуфинал в Лига Европа и спечелвайки Лигата на конференциите. Ръководството обаче очевидно закъсня с обновяването на състава, а през настоящата кампания отборът беше преследван от поредица контузии на ключови футболисти.

Нито Греъм Потър, нито Нуно Ешпирито Санто успяха да извлекат максимума от състава. Най-яркото доказателство за това беше неубедителното представяне в защита през целия сезон.

На последното място завърши Уулвърхемптън. Трудно може да се намери нещо положително в кампанията на "вълците“. През първия полусезон тимът спечели едва три точки, а след Нова година успя да постигне само три победи.

До неотдавна Уулвс беше стабилен представител на средата на таблицата. Всичко се промени преди три години, когато Висшата лига затегна значително контрола върху финансовия феърплей. Клубът беше принуден да намали разходите си и постепенно се превърна в отбор, който се бори за оцеляване. В предишните две кампании това беше достатъчно, но не и този път – нито под ръководството на Витор Перейра, нито на Роб Едуардс.

Герой и разочарование на сезона

За герой на сезона спокойно може да бъде определен Бруно Фернандеш. Португалецът подобри рекорда за най-много асистенции в един сезон на Висшата лига, завършвайки с впечатляващите 21 голови подавания.

Смяната на треньора в Манчестър Юнайтед очевидно му се отрази положително. Под ръководството на Майкъл Карик халфът започна да действа по-близо до нападателя и се превърна в основния двигател на атаките. Именно неговата креативност беше сред основните причини "червените дяволи“ да се завърнат в топ 3.

Както правилно отбеляза Пол Погба, ако Бруно играеше в клуб, който редовно печели и достига до финалните фази на Шампионската лига, той щеше да бъде напълно реален кандидат за "Златната топка“. Засега обаче историята му в Юнайтед продължава и остава да се види докъде ще го отведе.

Що се отнася до най-голямото разочарование, няколко имена могат да бъдат поставени в тази категория, но най-логичният избор е Флориан Вирц.

От германския национал, привлечен за 116 милиона евро и определян за най-добрия футболист на Германия, се очакваше да завладее английския футбол. Вместо това първият му сезон се оказа труден. Вирц изпитваше сериозни проблеми с адаптацията както към темпото на Висшата лига, така и към изискванията на Арне Слот.

В продължение на дълъг период той остана без резултатно действие, а в крайна сметка завърши сезона с едва 5 гола и 3 асистенции. Това обаче не се отрази на представянето му за националния отбор на Германия. Възможно е предстоящото световно първенство да се окаже необходимият рестарт за футболиста и през следващия сезон той да покаже истинските си възможности с екипа на Ливърпул.