Астън Вила си осигури участие в Шампионска лига, а играчите сега, според договорите си, ще получат още един бонус — за спечелването на Лига Европа. Служителите на клуба, чиито заплати бяха увеличени с пет процента след предишното класиране за Шампионска лига, се надяват на подобен жест и сега.

За Емери, истински майстор на този турнир, това вече е пета титла в Лига Европа — достойна награда за невероятната трансформация на Вила под негово ръководство. За три години и половина испанецът превърна отбор, който се спаси от изпадане от Висшата лига единствено заради головата разлика, в постоянен участник в европейските клубни турнири, а сега — и в победител в Лига Европа.

Като цяло, този сезон се превърна в най-бурния за цялата ера на Емери в клуба. Защитникът Езри Конса точно описа случващото се с думите "влакче на ужасите“: отборът преживя най-тежките моменти по време на работата на испанеца, а сега — след победата над "Фрайбург“ — изпита и най-великия триумф.

"Беше като финала на "Мисията невъзможна“, каза един от ръководителите на клуба, който, както и останалите събеседници, говори при условие за анонимност. "Толкова много обрати имаше срещу нас, но въпреки това се справихме.“

"Унай Емери, приятелю… гений“, каза един от служителите на първия отбор в отговор на въпрос на журналисти как Вила е успяла да се съвземе след всички неуспехи през този сезон.

FUTBOL TV разказва история за това как Астън Вила и Емери постигнаха безсмъртие за всички, които носят бордо-сините цветове.

Връщаме се към септември 2025 година. Астън Вила балансираше на ръба на кризата. Три точки в първите пет кръга на първенството и първи отбелязан гол едва в последния от тези мачове — срещу Съндърланд. До този момент бирмингамци оставаха единственият отбор сред седемте най-високи дивизии в Англия, който не беше успял да се разпише нито веднъж!

Този гол беше отбелязан от Мати Кеш в гостуването на Съндърланд, завършило 1:1, въпреки че съперникът игра повече от час с човек по-малко.

След последния съдийски сигнал Унай Емери бе толкова разгневен, че известно време сериозно се обсъждаше дали изобщо ще се появи на пресконференцията. Когато испанецът все пак застана пред журналистите, той обвини играчите в "мързел“ — и тези думи бяха приети изключително болезнено вътре в отбора.

Емери се страхуваше от сезон, в който ще трябва да гледа не нагоре, а надолу в класирането. След мача със Съндърланд той директно каза на футболистите, че е сериозно притеснен от ситуацията.

Хора от обкръжението на треньора, които не бяха свързани с клуба, смятаха, че дори класиране за евротурнирите отново би било сериозно преизпълнение на очакванията за този състав. Според тях без Емери реалното ниво на отбора е било някъде около дванадесетото място.

Вила изглеждаше дисбалансиран отбор и все още се съвземаше след тежко лято, преминало в условията на строги икономии. Атмосферата около пътуването до Съндърланд стана напрегната още преди началния съдийски сигнал: клубният автобус пристигна на стадиона с повече от половин час закъснение — заради това, че предмачтовият разбор на Емери се проточи.

Испанецът, чийто договор е до 2029 година и не съдържа клауза за предсрочно прекратяване, редовно променя графика в последния момент. Мащабът на влиянието му е такъв, че той дори е способен да променя часа на полетите на отбора за мачове от европейските турнири.

Тренировките продължаваха да бъдат изтощително дълги, а почивните дни за играчите бяха сведени до минимум. Вътре в клуба усещането за умора нарастваше: ранните пристигания на базата, късните прибирания у дома и животът практически по вътрешния часовник на Емери постепенно започваха да влияят на атмосферата.

Някои футболисти още през лятото се оплакваха от прекалено тежката предсезонна подготовка.

Трябва да се отбележи, че подобни разговори се появяваха и година по-рано. Но сега, на фона на финансовите ограничения, минималната активност на трансферния пазар и постепенно застаряващото ядро на състава, рискът от стагнация изглеждаше много по-реален.

54-годишният Емери използва приложения за пътувания, за да определя оптималното време за тръгване на отбора за мачовете. Но в случая с пътуването до Съндърланд той подцени пътната обстановка. И тази история се превърна само в един от примерите как иначе безупречно изградената система на Емери започва да показва пукнатини.

Съставът на Астън Вила постепенно остаряваше, а бъдещето на много от играчите оставаше неясно. Няколко футболисти бяха отворени към възможността да напуснат през лятото — макар и да не настояваха директно за трансфер.

Морган Роджърс, когото хора от обкръжението на Унай Емери смятаха за най-силния играч на отбора, предизвикваше огромен интерес от други клубове. Самият той обаче прекрасно разбираше, че именно неговият клуб е твърдо решен да го задържи. Емери лично разговаря с Роджърс и го помоли да остане още един сезон — а 23-годишният футболист с готовност се съгласи.

В съблекалнята нямаше сериозни конфликти, но играчите изпитваха раздразнение заради слабата трансферна кампания. Особено болезнено отборът прие напускането на Джейкъб Рамзи — юноша на клуба и един от най-популярните футболисти вътре в колектива.

Представители на няколко играчи, както и служители, работили с Емери, говореха за нарастващото усещане, че треньорът може да напусне клуба, ако Астън Вила не се класира за Шампионска лига в края на сезона.

Източници от други клубове, включително хора, които преди са работили с Емери, редовно обсъждали бъдещето му — независимо от текущите резултати. Въпросът за бъдещето на Емери е бил повдиган нееднократно, но именно в първите месеци на сезона той се е превърнал в особено актуална тема.

"Унай вече 18 години почти без прекъсване участва в европейските турнири. Той няма да иска да остане в Астън Вила, ако отборът не играе в Европа. Той буквално живее за такива мачове", твърди анонимен член на клубната управа.

Други източници обаче опровергаваха съмненията, твърдейки че Емери разполага в Астън Вила с такава степен на автономия и с толкова много доверени служители — условия, които едва ли би намерил където и да било другаде. А най-важното — самият треньор оставаше доволен от средата, която му беше позволено да изгради.

В други клубове, включително "Манчестър Юнайтед“, действително обсъждаха варианта да поканят Емери, но ръководителите били притеснени от необходимостта да вземат със себе си и толкова голям щаб.

Дори хората, които дълго време са работили рамо до рамо с Емери, знаят много малко за личния му живот. Той е дружелюбен и възпитан, но почти не общува извън работата — с изключение на тесния кръг от треньори, футболния директор Дамиан Видагани, спортния директор Роберто Олабе и главния скаут Алберто Бенито. А когато резултатите се влошават, тази затвореност и сериозност се усещат още по-силно.

"Никой всъщност не знае почти нищо за Емери“, признава един от служителите на клуба.

Над отбора беше надвиснала заплахата както от физическо, така и от психологическо прегаряне. Едва е септември, а Астън Вила вече изглеждаше изтощен отбор.

"Негативната атмосфера“, както по-късно ще я нарече Унай Емери, се зароди още в последния кръг на предишния сезон на "Олд Трафорд“, където Астън Вила изпусна място в Шампионска лига заради головата разлика. Опустошеният поглед на Емери след последния съдийски сигнал перфектно отразяваше настроението, с което клубът влезе в лятото.

В следващите седмици ръководителите на клуба се намираха в мрачно състояние. Усещането за болезнено разочарование, съжаление и несправедливост не изчезваше. Астън Вила, както по-късно призна Оли Уоткинс, "просто не излезе на терена“, а червеният картон на Емилиано Мартинес през първото полувреме дълго време бе възприеман като фаталния момент.

Темата за несправедливостта беше свързана най-вече със съдията Томас Брамъл, който наду свирката преждевременно — миг преди Роджърс да прати топката във вратата. Голът щеше да бъде признат, ако играта беше продължила.

В Астън Вила също останаха недоволни от поведението на Манчестър Юнайтед, който по това време се опита да привлече клубния лекар на бирмингамци — специалист, свързан с Рубен Аморим, който тогава водеше "червените дяволи“.

Ръководството на клуба беше бесно както заради собствената игра на отбора, така и заради съдийските решения. Съсобственикът Насеф Савирис след мача влезе в съблекалнята на тима, а самият клуб бързо публикува изявление в социалните мрежи, в което разкритикува Брамъл и съобщи за намерението си да се обърне към техническия директор на съдийския корпус Хауърд Уеб.

По-късно тогавашният спортен директор Мончи получил отговор от Уеб: англичанинът обяснил причините за назначението на Брамъл за мача и признал, че решението на съдията е било грешно, като изразил съчувствие към клуба. Това обаче не подобрило настроението.

Пропускането на Шампионска лига остави дупка от около 70 милиона паунда в бюджета на клуба. А класирането за Лига Европа само усложни ситуацията — Астън Вила бе принуден стриктно да спазва финансовите правила на УЕФА, включително ограниченията върху приходите и разходите за състава.

Именно това се превърна в една от причините за изключително скромното лято на трансферния пазар: бирмингамци имаха най-ниския нетен разход сред всички клубове във Висшата лига, а последният ден на трансферния прозорец се превърна в истинска импровизация.

Виктор Линдельоф, който вече беше близо до трансфер в Евертън, в крайна сметка се присъедини към Астън Вила в последния момент, а наемите на Харви Елиът и Джейдън Санчо предизвикаха разногласия вътре в клуба.

В интерес на истината Емери не искаше да привлича нито Елиът, когото му предлагаха още в началото на лятото, нито Санчо. Мончи, който неведнъж прокарваше сделки за играчи само за да бъдат блокирани от треньорско вето, в крайна сметка си плати за това и напусна клуба още през следващия месец.

"Финансовата ситуация е много сложна, защото когато се класираш за Шампионска лига или Лига Европа, трябва да подсилиш състава, нужни са играчи за ротация. Това е несправедливо, нали? Клубът върши огромна работа, собствениците искат да подсилят отбора, но просто не могат", смята Мати Кеш.

В отделен проблем се превърна и Мартинес — един от основните лидери в съблекалнята, макар че егото му понякога дразнеше околните. Вратарят искаше да напусне и не го криеше от никого. Той уверяваше съотборниците си, че преминава в топ клуб на Европа, което само засилваше усещането, че Астън Вила върви надолу.

В последния ден на трансферния прозорец Мартинес седеше на базата в Бодимур и чакаше обаждане за трансфер в Манчестър Юнайтед, което така и не дойде.

И все пак, въпреки умората на играчите и служителите, както и нарастващото раздразнение заради организационните проблеми, никой не се съмняваше в треньорските качества на Емери. Всички продължаваха да го смятат за най-подходящия човек, способен да преведе отбора през кризата.

"Всички тук бяхме малко притеснени. Клубът не можеше да привлече много играчи. Повечето или дойдоха под наем, или се върнаха от наеми. Казахме си: "Добре, работим с това, което имаме, и даваме всичко от себе си на всяка тренировка.“ Това се превърна в много важна промяна в манталитета на отбора", признава Пау Торес.

Неяснотата приключи след затварянето на трансферния прозорец. Според няколко източника първите два мача на Астън Вила в Лига Европа — срещу Болоня и Фейенорд, за единия от които Емери отново промени часа на полета на отбора — се оказали жизненоважни.

Това бе възможност тимът да се откъсне от напрежението във Висшата лига и постепенно да си върне увереността. Победите донесоха голове, а заедно с тях — и нарастваща вяра в собствените сили сред атакуващите играчи, които преминаваха през труден период.

"Ставаше дума най-вече за вярата в нашите качества и за разбирането, че сме способни да играем много по-добре. Имаме много силен отбор и знаехме, че щом нещата потръгнат, вече никой няма да може да ни спре. Именно Лига Европа даде старт на нашия сезон. Ние не се съмнявахме в себе си. Да, имаше въпроси относно формата ни и не го криехме, но всичко се свеждаше до работа, до това да продължим да вършим своето и да се върнем към основните принципи", твърди Юри Тилеманс.

Промените се оказаха драстични, макар глобално нищо да не се беше променило. Основното послание на Емери бе отборът да удвои своята отдаденост към принципите и манталитета, които преди това бяха носили успех.

Вила бързо набра скорост, а всяка нова победа само потвърждаваше правотата на думите на Емери. Отборът започна да бележи практически от всякакви позиции, като най-често в лигата поразяваше вратата с удари извън наказателното поле, разбивайки всякакви статистически очаквания.

В периода между 6 ноември и 6 декември бирмингамци записаха седем поредни победи във всички турнири. Седмият от тези мачове завърши с драматичен домакински успех над Арсенал с 2:1 благодарение на гол в последните минути.

Дало именно след този мач футболистите не си повярваха, че битката за място в Шампионска лига е напълно реална?

След това Вила направи серия от 11 поредни победи и след Коледа тимът вече имаше аванс от 12 точки пред шестия Манчестър Юнайтед.

"Като се има предвид през какво преминахме през лятото и колко малко можехме да похарчим, работата, която свърши треньорът, е просто невероятна“, казва Мати Кеш пред журналистите.

"Когато имахме лек спад, виждах в социалните мрежи съобщения от типа: "Времето на Унай приключи“. А после отново се връщахме. И тогава феновете и всички около нас пак казваха: "Уау“. Защото той е един от най-добрите треньори в света. Унай е невероятно последователен треньор, който постоянно тласка отбора напред", смята Рос Баркли.

Астън Вила успя да постигне едновременно две ключови цели, въпреки все по-видимите пукнатини вътре в отбора. Слабата трансферна кампания оголи липсата на качество в атакуващата линия — в клуба признаваха, че тимът е прекалено зависим от Оли Уоткинс и Морган Роджърс, — а дълбочината на състава будеше тревога.

Сезонът, изпълнен с резки обрати, отново смени посоката си. В периода от октомври до края на януари Вила спечели повече мачове от всеки друг отбор. Но след това, в следващите 19 двубоя след края на серията от 11 поредни победи (която приключи с успех 2:1 като гост на "Стамфорд Бридж“), тимът спечели едва 23 точки и за този период заемаше едва 14-о място във формата.

До голяма степен това съвпадна с тежкия удар по халфовата линия. В рамките на три седмици през януари едновременно отпаднаха Бубакар Камара, Юри Тилеманс и Джон Макгин.

След равенството 1:1 с Лийдс през февруари един от играчите признал, че е изпитал облекчение, когато разбрал за равенството на Челси с Бърнли, заради което лондончани не успели да се доближат на три точки до Вила в битката за четвъртото място.

След това Астън Вила загуби от последния в таблицата — Уулвърхемптън. Дамиан Видагани описал атмосферата в съблекалнята след мача като "погребение“.

Предварителните преговори за нови договори не можели да бъдат финализирани преди 30 юни — края на финансовата година, когато щяло да стане ясно дали отборът ще се класира за Шампионска лига. А само четири дни след поражението от Уулвс, Вила бе разгромена у дома с 1:4 от водения от Лиъм Росеньор Челси.

Хора, близки до съблекалнята, говорели за "мекотата“ на отбора и за това колко много играта се върти около Роджърс. Един от футболистите признал, че мачът с Челси е бил първият при Емери, в който играчите не били напълно уверени в игровия план.

След този двубой испанецът провел тежък разговор с няколко от лидерите на отбора. И когато Вила започнала да губи инерция, същото се случвало и с нейните конкуренти — най-вече с Челси.

Извън мачовете Емери предпочита съблекалнята сама да регулира вътрешните процеси. От пристигането си в клуба той нито веднъж не е глобявал играчи за дисциплинарни нарушения. Въпреки взискателността си, треньорът обикновено не се намесва в личния живот на футболистите, докато те показват нужното ниво на терена.

Но без тримата ключови полузащитници — професионалисти с високо ниво на самодисциплина — стандартите периодично спадали. Някои играчи, които рядко попадали в стартовия състав и не убеждавали Емери по време на тренировките, започнали понякога да закъсняват.

И все пак за огромното мнозинство от играчите — както се потвърди и в Истанбул — лоялността на Емери е неговата най-силна страна.

"Това, което ми се струва специално и отличава Емери от другите треньори, е, че той не слуша външния шум. Да кажем, че си изиграл слаб мач — той пак ще те подкрепи. Ако си му доказал, че заслужаваш доверие, той няма да се отвърне от теб, докато сам не го разочароваш. Той създава специална връзка с играчите, които доказват, че заслужават да играят. А когато получиш това доверие — той е готов да ти даде всичко", заяви Юри Тилеманс.

Междувременно Унай Емери майсторски водеше Астън Вила през турнира Лига Европа. Неговият хладнокръвен подход помагаше на отбора да пести сили, а второто място в общата фаза на турнира позволи използването на познатата схема: предпазлива игра в първия мач като гост и по-агресивен футбол у дома. Именно така Вила премина през плейофите срещу Лил и Болоня.

Но първият сериозен срив дойде в полуфинала срещу Нотингам Форест — поражение с 0:1 като гост.

Между двата полуфинални мача Вила прие Тотнъм. Отборът беше освиркан след поражението с 1:2 — не толкова заради резултата, колкото заради безжизнената игра, която само засили тревогата преди реванша срещу Форест.

"Феновете много бързо свикват с "новата нормалност“, така че сега вече им трябва трофей, за да почувстват отново емоции — и това звучи безумно“, казвал един от ръководителите на друг клуб от Висшата лига. "Но Унай вече е преминавал през всичко това много пъти, затова вярвах, че отново ще се справи.“

Мнозина във футболните среди са убедени: ако Емери някога си тръгне, Астън Вила почти сигурно ще се върне обратно в средата на таблицата. "Никога не отписвайте този треньор“, казал един от източниците в клуба след поражението от "Форест“.

В крайна сметка играчите на Астън Вила изиграха може би най-добрия си мач за сезона, разгромявайки Нотингам Форест и печелейки с общ резултат 4:1.

До този момент въодушевлението вътре в отбора буквално се усещало във въздуха. Да, много от футболистите били изтощени от края на дългия сезон, но вътре в колектива царяла увереност, че силите ще стигнат поне за още два последни щурма — започвайки с домакинския мач срещу Ливърпул.

Астън Вила си осигури място в Шампионската лига, побеждавайки отбора на Арне Слот с 4:2 в петък.

Празненствата били сдържани. На следващия ден в 11 сутринта — отборна среща. Испанецът винаги е обсебен от детайлите, но играчите разбирали — колкото по-важен е мачът, толкова по-прецизна е подготовката. Основната мисъл на срещата била проста: ключовата задача в първенството е изпълнена. Сега цялото внимание е насочено към Фрайбург.

Разборът бил сравнително лек и основно засягaл персонално ориентираната система на съперника. По-задълбоченият анализ се състоял в понеделник сутринта, преди полета на отбора за Истанбул.

Готвачите на клуба и част от персонала излетяха за Турция още в неделя, настанявайки се в хотел "Хилтън", където трябвало да отседне и отборът. От прозорците на хотела се откривала гледка към стадион "Бешикташ Парк“.

Пау Торес и Кеш уверено казвали, че на "Вила“ ѝ е удобно да играе срещу отбори с персонална опека. Емери обикновено използва схема 4-2-2-2, в която Роджърс и Уоткинс действат в предни позиции, а Емилиано Мартинес помага на отбора да излиза от пресата с дълги подавания. Именно така вратарят действаше още от първите минути на финала: Вила редовно създаваше опасности след директни подавания и спечелени втори топки в характерната "кутия“ в центъра на терена.

Но като цяло финалът се превърна в идеалното отражение на това, което отборите на Емери умеят най-добре: безупречно да изпълняват базовите неща, да намират място за гениални моменти и — както в случая със статичното положение, след което Юри Тилеманс вкара от воле — да използват педантичен анализ заради най-дребните детайли.

В крайна сметка върхът бе достигнат, а планината — покорена. Астън Вила се къпеше в еуфорията на дъждовната истанбулска нощ, превръщайки най-тревожния сезон от ерата на Унай Емери в най-големия успех на клуба за последните 44 години.

Точно така Емери и неговият отбор се превърнаха в легенди. Астън Вила връчи на Емери "ключовете от замъка“, а той заедно със своя многоброен щаб превърна този замък в злато.