На една от стените в тренировъчната база на Арсенал стои огромен силует на трофея от Висша лига с надпис: "Заедно правим история“.

Инсталацията е поставена още в ранните години на Микел Артета начело на клуба и е трябвало да бъде осветена едва когато Арсенал отново стане шампион.

Днес тя вече свети.

След 22 години чакане лондончани отново са на върха на Англия, а зад успеха стои детайлно изграден план, започнал още през 2019 година.

Според източници от "Емирейтс", точно този проект е превърнал Арсенал от разклатен клуб на 10-о място в шампион и финалист в Шампионска лига.

Началото: срещата между Артета и Еду

Няма какво да се лъжем - архитектите на проекта са Артета и бившият технически директор Еду Гаспар.

Еду пристига в клуба през 2019 година и представи пред собствениците от Kroenke Sports & Entertainment дългосрочен петгодишен план за възраждане на Арсенал.

Първоначално идеята е била проектът да се реализира с Унай Емери, но бързо става ясно, че клубът върви в грешна посока.

Тогава Еду се свързва с Артета, който по това време работи като асистент на Хосеп Гуардиола в Манчестър Сити.

"Говорихме един час по телефона, сякаш сме приятели от години, без почти да говорим за футбол“, разказва Еду.

След срещата двамата обединяват идеите си в общ проект.

Първа стъпка: Пълно прочистване на съблекалнята

Първата фаза от проекта на Арсенал под ръководството на Микел Артета и Еду Гаспар е била изключително проста като идея, но болезнена като изпълнение.

"Първата стъпка бе да изчистим състава и да привлечем играчи с манталитет, който според нас е правилен за проекта“, разказва Еду.

В клуба бързо стигат до извода, че не е възможно Арсенал да се върне сред най-силните отбори в Англия без сериозна промяна в атмосферата и културата в съблекалнята.

Затова започва мащабна реорганизация — както на терена, така и зад кулисите.

Арсенал напълно променя скаутската си система и изгражда ново футболно ръководство.

С времето в него влизат Артета, Еду, Тим Люис, Джеймс Елис, Ричард Гарлик и Джеймс Кинг, които работят в тясна връзка със собствениците от Kroenke Sports & Entertainment.

Паралелно с това Артета печели ФА Къп още в първия си сезон начело на клуба и е повишен от "старши треньор“ в "мениджър“ — знак за огромното доверие към него.

Но най-важната стъпка тепърва предстои.

Безмилостната раздяла със стария Арсенал

В клуба има сериозни опасения относно културата в съблекалнята и спада в стандартите.

Решението е радикално.

Арсенал започва буквално да плаща на футболисти, за да напуснат клуба.

Сред имената са Пиер-Емерик Обамеянг, Месут Йозил, Хенрих Мхитарян, Сократис Папастатопулос, Шкодран Мустафи, Сеад Колашинац, Вилиан и Ектор Бейерин.

На някои от тях са изплатени почти всички оставащи пари по договорите им само за да си тръгнат незабавно.

По-късно към списъка се присъединява и рекордната покупка на клуба Никола Пепе.

Източници, близки до семейство Крьонке, описват този период като "брутален“.

Инвестиция чрез загуби

Еду признава, че най-трудната част е била да убеди собствениците да приемат огромните финансови щети.

"Представете си да кажеш на собствениците: трябва да плащаме на играчи, за да напуснат, защото нямат пазар“, обяснява бразилецът.

Основният проблем бил, че много от футболистите са над 27-28 години, с огромни заплати и без сериозна роля на терена.

"Как да продадеш такива играчи? Не можеш“, казва Еду.

Според него обаче тези футболисти са блокирали развитието на проекта и е било невъзможно Арсенал да изгради нова идентичност, без първо да се освободи от старото ядро.

"Казвахме на собствениците: ще загубим пари сега, но в бъдеще ще видите резултата.“

Именно това доверие от страна на Крьонке към Артета и Еду се оказва един от ключовите фактори за последвалия възход на клуба.

Тогава решението изглежда рисковано и дори хаотично. Да не говорим, че е и скандално.

Днес обаче, след шампионската титла на Арсенал, то изглежда като началото на една от най-успешните реконструкции в съвременния английски футбол.

За което се е искало много смелост.

Втора стъпка: Нова трансферна философия

След болезненото прочистване на състава, Арсенал преминава към втората ключова част от проекта на Микел Артета и Еду Гаспар — пълна промяна в начина, по който клубът изгражда отбора си.

Това е моментът, в който Арсенал окончателно се отказва от хаотичните и скъпи трансфери от миналото и започва да мисли дългосрочно.

С идването на Тим Люис и отстраняването на Раул Санлехи клубът насочва усилията си към привличането на по-млади играчи — основно под 24 години — срещу по-разумни суми.

Оказва се, че Артета отлично е знаел какво не работи!

Самият Микел е преживял отвътре хаоса в трансферната политика на Арсенал още като футболист.

През 2011 година той пристига от Евертън в последния ден на трансферния прозорец, когато Арсенал панически привлича петима играчи, за да спаси проваленото си лято и да заглуши недоволството на феновете.

Именно затова испанецът отлично разбира колко дълбоки са структурните проблеми в клуба.

Арсенал вече има сериозен опит с анализа на данни чрез компанията StatDNA, интегрирана още през 2012 година.

Но според въпросните източници в клуба използването на статистика и аналитика е било напълно "повърхностно“.

Целта вече не е просто да се намират добри футболисти, а да се изгражда правилният профил играчи — технически, физически и психологически.

"Трябваше да станем много по-силен отбор“, обяснява Еду.

"Нямахме финансовата възможност да купуваме най-големите звезди, затова трябваше да бъдем изключително умни в избора си.“

Еду прави и едно много интересно признание.

Когато Арсенал започва да използва фразата "Trust the Process“, вътре в клуба изобщо не са очаквали бърз успех.

Напротив.

Планът дори не е включвал класиране за Шампионска лига през първите две години.

"Бяхме напълно реалисти колко трудно ще бъде да сменим състава, културата и динамиката в клуба“, казва Еду.

Той и Артета директно казват на собствениците от Kroenke Sports & Entertainment, че ще им трябват време, търпение и пълно доверие, честно излагайки всичко на масата.

Според тях едва след третия сезон Арсенал е трябвало реално да започне битка за титлата и големите европейски цели.

Периодът, в който Артета можеше да бъде уволнен

Търпението на феновете обаче е сериозно изпитано.

Арсенал завършва както сезон 2019/20, така и кампанията 2020/21 едва на осмо място.

Много привърженици поставят под въпрос стила на Артета, резултатите и цялата посока на проекта.

Недоволството расте, а критиките идват отвсякъде, дори от някои легенди на клуба (не без любезното съдействие и манипулации на медиите).

Допълнително ситуацията е усложнена от пандемията от COVID-19 и проваления проект за европейска Суперлига, в който Арсенал също се готви да участва.

В този период дори се появяват спекулации, че забавеното връщане на феновете по стадионите след пандемията може би е спасило работата на Артета.

Тема, която самият той винаги избягва да коментира.

Ядрото на новия Арсенал

Въпреки трудностите, клубът постепенно започва да изгражда новото си ядро.

През лятото на 2021 година пристигат Бен Уайт, Мартин Едегор и Аарън Рамсдейл.

Паралелно с това академията Hale End започва да дава огромни резултати чрез Букайо Сака и Емил Смит Роу.

Точно тогава започва да се оформя и силната вътрешна връзка в съблекалнята.

Някои от футболистите започват да прекарват ваканциите си заедно.

Група играчи, сред които Нони Мадуеке, Юриен Тимбер и Еберечи Езе, изграждат близки отношения чрез общата си християнска вяра.

По време на пътуванията отборът често играе испанската настолна игра Parchís.

Това постепенно превръща Арсенал не просто в талантлив тим, а в истински колектив.

И макар клубът да пропуска на косъм класиране за Шампионска лига през сезон 2022/23, именно тогава става ясно, че проектът вече започва да работи.

А най-хубавото е, че ръководството решава да продължи с доверието си към Артета!

Трета стъпка: Привличане на доказани победители

След като Арсенал успява да стабилизира структурата си и да изгради младо ядро, идва третата фаза от проекта на Микел Артета и Еду Гаспар — добавянето на играчи с шампионски манталитет.

"Третата фаза беше да започнем да привличаме по-качествени футболисти — като Габриел Жезуш и Александър Зинченко — играчи, които могат да ни изведат на различно ниво“, обяснява Еду.

Но идеята не е била само футболна.

Арсенал търси играчи с опит във Висша лига, футболисти с правилен манталитет, свикнали да печелят титли и да играят големи финали.

Шампионски манталитет от Манчестър Сити

Жезуш и Зинченко пристигат от Манчестър Сити срещу общо около 75 милиона паунда.

По време на престоя си при "гражданите“ двамата печелят четири титли във Висшата лига, три Купи на лигата и една ФА Къп.

Зинченко има и още един допълнителен триумф в Купата на лигата.

Малко по-късно Арсенал привлича и Жоржиньо от Челси срещу около 12 милиона паунда.

Италианецът носи със себе си опит от спечелени Шампионска лига, Лига Европа и Световно клубно първенство.

Огромният скок напред

Именно тогава Арсенал започва да изглежда като реален претендент за титлата.

Отборът влиза в битката за върха и остава в нея до март и април, преди постепенно да загуби темпо срещу безмилостната машина на Манчестър Сити.

Въпреки разочарованието, вътре в клуба вече е ясно, че прогресът е огромен.

Съставът обаче все още има слабости.

Липсват достатъчно дълбочина, физика и лидерство в определени моменти от сезона.

Проблем, който преследва Арсенал от десетилетия

Артета отлично разбира тази слабост, защото сам е живял в ерата, в която Арсенал постоянно е обвиняван, че няма достатъчно характер и физическа мощ за големите битки.

Години наред Арсен Венгер е подложен на критики за мекотата на халфовата линия.

Мнозина смятат, че след ерата на Патрик Виейра клубът никога не успява истински да замени доминацията, лидерството и присъствието му в центъра на терена.

Сравненията с легендарните дуели между Виейра и Рой Кийн продължават да преследват Арсенал с години.

Именно тогава Артета и Еду стигат до следващото голямо решение.

На отбора му трябва ново лице.

Играч, който да промени не само качеството, но и идентичността на състава.

Четвърта стъпка: Транферът на Деклан Райс

Еду описва четвъртата фаза само с три думи:

"Доведете Деклан Райс.“

Арсенал плаща рекордните 105 милиона паунда за халфа на Уест Хем и вътре в клуба никога не са се съмнявали в решението.

Според Еду, това никога не е било просто трансфер.

"Искахме топ английски футболист с отлична репутация навсякъде — в медиите, в съблекалнята, в клубовете, във всяко отношение“, обяснява той.

В Арсенал са смятали, че един английски лидер е жизненоважен за идентичността на клуба.

"Ние сме английски клуб и трябва да имаме най-добрите английски играчи в отбора, както е с Букайо Сака.“

Инвестиция за десет години

Най-важното за Арсенал не е било просто качеството на Райс.

Клубът е виждал в него лице на проекта за следващото десетилетие.

"Не ставаше въпрос да го купим и после да го продадем. Искахме да инвестираме в него и той да расте заедно с проекта“, казва Еду.

Точно затова Арсенал отказва да се откаже от сделката независимо от цената.

"Бяхме толкова сигурни, че никаква сума нямаше да ни спре“, признава бразилецът.

Заедно с Райс пристигат още Кай Хаверц, Юриен Тимбер и Давид Рая.

Точно тогава започва и обсесията на Артета по "малките детайли“.

В тренировъчната база се появява кучето Уин — терапевтичен лабрадор, засадено е маслиново дърво като символ на ежедневната грижа, а испанецът започва да използва нестандартни психологически методи.

Преди ключови мачове играчите хвърляли негативните си мисли в огън по време на специални колективни събирания.

Въпреки огромните разходи Арсенал не печели веднага.

През сезон 2023/24 отборът отново завършва втори зад Манчестър Сити, който достига 91 точки. След година лондончани пак остават втори — този път зад Ливърпул.

Но най-важното е, че собствениците не губят доверие.

Еду специално подчертава ролята на семейство Крьонке.

"Никога не съм получил отказ“, казва той.

"Винаги представяхме план — какво купуваме, какво продаваме и защо.“

Новата вълна трансфери

След напускането на Еду през 2024 година Арсенал назначава бившия директор на Атлетико Мадрид Андреа Берта.

Първият му трансферен прозорец е изключително агресивен.

Клубът инвестира над 250 милиона паунда за играчи като Виктор Гьокереш, Мартин Субименди, Еберечи Езе, Нони Мадуеке и Пиеро Инкапие.

Арсенал става машина

Всички тези детайли постепенно започват да дават резултат.

Арсенал е единственият отбор във Висшата лига без червен картон през сезона и без допусната дузпа.

Статичните положения се превръщат в огромно оръжие — 18 от 69-те гола в първенството идват след корнери.

Отборът печели 11 мача с 1:0 — знак за контрол, дисциплина и психологическа устойчивост.

Артета дори организира барбекюта на тренировъчната база, за да намалява напрежението в решителните седмици.

Имало е и странни тренировки — играчи балансирали топки между главите си или държали маркери във въздуха, докато контролират топката.

Много хора отвън се подиграват на тези методи.

Но този път, въпреки всички обвинения, че Арсенал "се пречупва“ под напрежение, отборът на Артета успява да покаже и ментална сила.

Пета стъпка: Изграждане на навик да се печели

Според Еду Гаспар, четвъртата и петата стъпки от проекта на Арсенал постепенно са започнали да се сливат в едно.

"Фаза 4 и Фаза 5 означават едно — да започнеш да печелиш“, казва той.

След години на изграждане, търпение и болезнени решения клубът най-накрая достига момента, в който вече не е достатъчно просто да бъде конкурентен.

Арсенал трябва да започне да печели трофеи постоянно.

От почти шампион до истински шампион

Еду признава, че още по време на неговия престой в клуба Арсенал е бил изключително близо до титлата.

"Бяхме много близо две поредни години. Загубихме инерция в края на сезона, но бяхме на крачка от титлата“, обяснява бразилецът.

Именно тези болезнени провали срещу Манчестър Сити и по-късно Ливърпул всъщност оформят психологията на отбора.

Те превръщат Арсенал от талантлив проект в ментално устойчив шампионски тим.

Истинската цел: постоянство на върха

Според Еду петата фаза има една основна задача:

Арсенал да се превърне в клуб, който постоянно присъства в Шампионска лига, печели първенства и редовно добавя трофеи във витрината си.

Това е огромната разлика между еднократния успех и изграждането на истинска футболна династия.

В клуба вече не мислят само за един шампионски сезон.

Амбицията е Арсенал да остане част от европейския елит в дългосрочен план.

Еду все още чувства проекта като свой

Макар вече да работи в Нотингам Форест, Еду признава, че все още е емоционално свързан с успеха на Арсенал.

"Семейството ми празнува успеха на клуба. Чувствам, че огромна част от моята работа все още е там“, казва той.

Бразилецът подчертава, че уважава настоящия спортен директор Андреа Берта, но вижда в сегашния Арсенал резултат от дългогодишния труд, положен заедно с Артета.

Най-силните думи на Еду обаче са насочени към самия Артета.

"За мен Микел ще бъде един от най-добрите треньори в света, ако вече не е“, заявява той.

Еду поставя испанеца редом до Хосеп Гуардиола и Луис Енрике.

Според него Артета със сигурност вече е сред тримата най-силни треньори в света и скоро може да стане №1.

"Начинът, по който мисли, начинът, по който се държи… С още малко опит той със сигурност ще бъде един от най-великите“, убеден е Еду.

А може би предстои Шеста стъпка?

И точно тук историята става още по-интересна.

Защото шампионската титла вероятно не е краят на проекта.

А само началото на следващата ера.

Арсенал вече не изглежда като клуб, който просто е успял да спечели една титла след дълго чакане.

Отборът изглежда като организация, която е изградила цялостна система за успех — от трансферите и анализа на данни до психологията, културата и ежедневните детайли в съблекалнята.

И ако първите пет фази са върнали Арсенал на върха на Англия, следващата вероятно ще бъде още по-амбициозна:

Да превърне клуба в доминираща сила и в Европа.

Ще чакаме!